Робърт Палмър: Финансирането се подобрява, но културата все още не е приоритет в ЕС

1.5 милиарда евро са залегнали в новата рамкова програма Творческа Европа (Creative Europe) на Европейската комисия, която ще финансира проекти в областта на културните и творчески индустрии в периода 2014—2020 г.

Програмата ще обединява настоящите програми „Култура“, „МЕДИА“ и „МЕДИА Мундус“ в обща рамка и създава изцяло нов механизъм, подобряващ достъпа до финансиране.

Според експерта в областта на европейската културна политика Робърт Палмър секторът не е застъпен достатъчно като приоритет на Евпропейската политика и през следващия програмен период.

В момента културата е доста малък фактор в общата Европейска политика. Фокусът пада върху икономическото развитие и постигането на траен растеж. Културата не се възприема като компонент от политиката, който може да доведе до големи промени.

Не е ли културата също инструмент за преодоляване на кризата?

Без съмнение е така и много ми се иска ЕС да се отнася много по-сериозно към сектора култура. Цифрите показват, че инвестициите в този сектор са сравнително малки. Като основната част от тези инвестиции са фокусирани към държавите, регионите и градовете. Така че един проект като „Европейска столица на културата“ е една възможност, която се дава от ЕС, но повечето от инвестициите, планирането и реализацията остават отговорност на града, който спечели тази титла. С малка подкрепа отвън, но с лидерство и финансиране отвътре.

Проектът Европейска столица на културата се развива през годините, но има и не добри резултати.

С годините инициативата Европейска столица на културата става все по-важна. Започна през далечната 1985 година като обикновено тържество.Сега през 2014 година имаме проект, който представлява огромен инструмент за културно развитие на лмокално и европейско ниво. Обаче начина, по който градовете започват или са използвали този инструмент има много примери, когато Европейска столица на културата не е бил инструмент за промяна. Примери, при които проектът не е донесъл позитиви за града и региона, а се е превърнала в неуспешен експеримент, който е оставил като наследство разочарование и загубена надежда. Така че периодът на подготовка на кандидатурата за Европейска столица на културата е от огромно значение. Екипите, които правят това трябва да се учат от предходния опит – кое е било успешно и кое – не и на тази база да вземат решения как да се менажира проекта.

Робърт Палмър съветва градовете-кандидати да не акцентират само върху инфраструктурата за сметка на културните инициативи.

Според мен трябва да има интегрирана стратегия, която да ги комбинира. Което обаче не е често срещано, защото акцентът оибкновено пада върху инфраструктурата, която аз наричам хардуера. Без същевременно успоредно с това да се развива културния софтуер, да се насърчават талантите, управленските качества, продуктът, които заедно да създадат нуждата от инфраструктура. Двете неща трябва да вървят заедно.