Европейска мрежа работи по иновативна социална концепция

| обновено на 25.07.14 в 17:17


Европейската мрежа “Безусловен базов доход Европа” от няколко години се опитва да създаде условия за широк европейски дебат върху идеята всеки човек, независимо дали работи или не, да получава заплащане, с което да покрива базовите си нужди, а всичко, което изработи да е допълнително върху това базово заплащане. Наричат тази идея една от иновативните социални концепции на 21 век. Казват, че е приложима само в богати страни, които могат да си позволят подобно преразпределение.

Предложението за въвеждане на безусловен базов доход опита в рамките на една година да събере  един милион подписа на европейски граждани от поне 7 страни-членки, брой, който според изисванията на Европейската гражданска инициатива, може да принуди Европейската комисия да проучи внимателно идеята и да организира публично изслушване в Европейския парламент. Това не стана в състава на предишния Европарламент*. Но това не означава, че няма да се появи отново под една или друга форма на хоризонта. Особено когато видим, че Жан Клод Юнкер, така известен и като Мистър Евро, още преди няколко години по своему подкрепи идеята за Безусловен базов доход и т.нар. евродивидент, а само преди дни - на 15 юли потвърди, че ще работи за въвеждането на минимум социално заплащане във всяка една страна членка на ЕС според концепцията за гарантиран минимален доход.

http://www.euractiv.com/sections/social-europe-jobs/juncker-calls-minimum-wage-all-eu-countries-303484

В Туитър потока под хаштаг Basic Income European Network *BIEN - виждаме и припомнянето, че още през 2006 година Жан-Клод Юнкер повдига идеята за ББД на ниво Европейски съьз в интервю за Франкфуртер Рундшау. 

http://www.gouvernement.lu/906488/20juncker_rundschau

Пак в това интервю наред с пламенната си защита на еврото, мистър Евро, както го наричат,  говори за Европейската общност и като социална общност и казва:

Работещите имат право на минимална сигурност. Ето защо трудовият договор с неограничен срок следва да бъде въведен като правило. Ако на всеки шест месеца професионалното Ви бъдеще е застрашено и трябва да се борите за него, не можете да планирате, не можете да предложите на децата си перспектива и в крайна сметка не можете да консумирате. А онези, които тачат новата мода на гъвкавост и борба за работно място, ще доживеят да видят какво са причинили чрез нея.

Според него кризата само възпроизвежда бедността и неравенството, а те са опасни за цялата система, защото могат да доведат до възставане срещу нея.

Парадоксален обаче е фактът, че призивите за социална Европа, и за гарантиран базов доход идват не от ПЕС или от отделни социалисти, а от център-дясно политикът, бивш премиер на Люксембург Юнкер. Тези идеи обаче имат добра чуваемост и сред зелените в Европа.

Що е то безусловен базов доход, или също така наричан и като гарантиран базов доход, и има ли почва в страни, членки на ЕС, като България - по тези въпроси разговаряме с Емил Григоров, преподавател по политическа философия.

В България петицията на български, озаглавена "Безусловен базов доход за всеки български гражданин" от своя страна  събра около 857 подписа.От проучването което направихме разбираме, че като цяло българските граждани не виждат как може да се разкъса връзката между труд и заплащане и не смятат, че хора, които не работят трябва да получават издръжка от държавата, защото мислят, че в български условия това ще доведе до всеобщ мързел и отвръщане от труда. По-различната идея за взаимовръзката между доход и труд, която се крие в концепцията за безусловния базов доход, вероятно е по-приложима за богати държави, които имат ресурс за преразпределение на доходите.

Според Емил Григоров концепцията за безусловния базов доход е по-скоро либерален, а не ляв инструмент. Тази концепция наистина може да доведе до ликвидиране на безработицата като идея, защото няма да има значение дали някой работи или не, за да има базов доход, но това ще бъде с цената на отпадането на всички мханизми на социалната държава. В този смисъл безусловният базов доход няма да замени един нестправедлив обществен строй с друг, по-справедлив. От друга страна подобен гарантиран доход все пак ще донесе спокойствие и за трудещите се и до преформулиране на връзката труд и доход. Въпреки това обаче, както казва и Жан-Клод Юнкер, не е необходимо разбира се, този безусловен доход да е навсякъде еднакъв. Брюксел не би могъл да определи нивото, но следва да формулира принципните правила за социална сигурност. В този смисъл, според проф.Григоров, безусловният доход може и да намали донякъде различията между бедни и богати вътре в рамките на една държава, но ще пренесе тези класови различия между държавите и неравенствотоще се измести на геограски принцип.
   
Преди да стигнем обаче до рационално обсъждане на идеята за ББД трябва да имаме предвид, че седем от 28-те страни-челнки на ЕС  нямат законова минимална работна заплата и това са Кипър, Австрия, Дания, финландия, Италия и Швеция. Минималната работна заплата в ЕС варира значително включително и по отношение на качеството на живота и продуктивността в различните страни на ЕС. Ако в Западна Европа минималната работна заплата е около 1200 евро на глава от населението, то в южните страни  заплащането е между 600 и 800 евро, а в Източна Европа фигурите са по-близо до 400 евро.

И още един важен детайл - в момента Европейското закодателство не може да се намесва по отношение на заплатите. Параграфи 5 и чрен 153 от Договора за функциониране на ЕК забранява общоевропейско законодателство относно заплащането.

Още европейски теми:

www.euranetplus-inside.eu