Европейската външна граница - между образа на бодливата тел и граничния служител, който уважава човешките права и зачита човешкото достойнство?

Снимка: БГНЕС


Последните два доклада на Агенцията по фундаменталните човешки права (FRA) разкриват предизвикателствата​ пред ​спазването на основните човешки ​права на границите на ЕС.
 
​"Границите на ЕС са първа точка на контакт с външния свят. Именно тук започват задълженията на ЕС по отношение на основните права“,  това заяви директорът на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) Morten Kjaerum.

Поводът е излизането на последните два доклада на Агенцията, които представят положението с правата на човека на въздушните и сухопътните граници на Европейския съюз (ЕС) през които лица, търсещи международна закрила, както и жертви на трафик с цел сексуална експлоатация и принудителен труд, както и за извличане на органи, е възможно да влязат за пръв път в ЕС.  „Всяко действие, предприето от ЕС в помощ на управлението на външни граници на съюза, трябва да е съобразено с основните права. Основните права станаха част от оценките на граничния контрол на шенгенските граници" смятат от Агенцията за основните човешки права към ЕС, която се намира във Виена.

Докладите се основават на изследвания проведени на пет летища и шест сухопътни гранично-пропускателни пункта и отразяват нарушенията на основните права по границите на ЕС. Заедно с предишния доклад на FRA относно основните права на южните морски граници на ЕС, тези проучвания описват отношението към хора влизащи в ЕС, и дават предложения за мерки с цел по-добро зачитане на техните човешки права. В доклада за сухопътната външна граница на ЕС се появява и България по специално с граничния пункт Капитан Андреево.  Какво са установили експертите на Агенцията за основните права на ЕС научаваме от Adriano Silvestri, който оглавява екипа за миграцията на Агенцията за човешките права на ЕС.

Агенцията за човешките права направи проучване на 11 гранични пункта - пет летища и 6 сухопътни гранични пункта включително Капитан Андреево, България. Искахме да установим доколко граничните власти се отнасят към пътниците, които пресичат границите и дали са в състояние да идентифицират хората, които търсят убежище, тези, които може да са жертви на трафик и деца, които може да са придружени или непридружени и могат да се намират в риск.

Според Андриано Силвестри има проблеми на всичките тези места:

 И има и добри практики на всичките тези места. Затова не можем да направим списък с най-добрите и най-лошите страни. Например в Испания в Сеута имаше много дълги опашки на граничния пункт.

А на други места като Капитан Андреево, екипите на Агенцията за основните човешки права на ЕС установяват по време на проучването направено през 2012 година липса на достъпни санитарни съоръжения като тоалетни например:

В Капитан Андреево установихме че съоръженията - тоалетните, достъпът до тях за пътниците, които пресичаха границата не бяха според стандартите. Разбрахме обаче че са направени ремонти след завършването на които вече това не би трябвало да е проблем.

​Уменията, които трябва да има един граничен полицай, за да се отнася с нужното уважение към човешкото достойнство на преминаващите граничните пунктове са свързани с обучения по човешките права и по това как да идентифицират потенциалните бежанци или жертви на трафик. Но обучението само по себе си е недостатъчно, ако не се прилага на практика.

Например ние видяхме с очите си, че независимо от обучението, на въпросите ни дали ще предприемат стъпки по информиране за процедурата за предоставяне на право на закрила на лица търсещи убежище или бягащи от война, 25 процента от служителите, един на четирима няма да предприеме нито една стъпка в процедура за предоставяне на статут даже лицето да е заявило че е бежанец. Още по-голям става процентът на липса на подобно действие ако пресичащият границата заяви, че животът или свободата му са в опасност в родината му.


Ръководителят на правния екип по миграция към Агенцията по основните човешки права е категоричен:​

Добре е, че граничните полицаи са обучени, че са минавали трейнинги, но не е достатъчно, ако не прилагат наученото на практика. И тук е нужно Фронтекс да изиграе основната роля.

На въпроса трябва ли граничните служители да държат изпити по човешки права, той уточни:

Това вече се случва. Основните права станаха част от оценките на граничния контрол на шенгенските граници, и това е вече стъпка в правилната посока.  Това влиза​​ в програмите за обучение. Държат се изпитни тестове по човешки права, но проблемът си остава, че това не се прилага на практика на някои граници и че тези обучения се въведоха в последните години, така че някои от по-старите гранични служители не са ги минали. Проблемите са предимно в идентифицирането на лицата, които търсят убежище и предоставянето на информация и отварянето на процедура за тях.

Особено важен проблем според Агенцията за човешките права на ЕС е  отношението на граничните власти към уязвимите групи хора - децата, непридружените деца.

Друг елемент на който обръща внимание докладът е правото на пътника да бъде информиран защо му се отказва да влезе на територията на страната, и как може да обжалва това решение на граничните власти. Там България е на предпоследно място с 5 процента готовност да предоставят такава информация.

Това е много съществен въпрос. Установихме, че липса информация за правна помощ и че хората на които им е отказан достъп до страната не биват информирани защо това им се случва.


Причината според Адриано Силвестри е това, че подобно изискване заляга в неотдавнашните промени в разпоредбите засягащи ЕС и като относително нова мярка не се знае и не се прилага навсякъде,а другата причина е в бързината с която с пропуска или не се пропуска едно лице през границата.

Няма информация или механизми за правна помощ за хората, които могат да търсят убежище, на много места  няма и представени организации, които могат да окажат правна подкрепа, няма и информация за не правителствени организации, към които хората да могат да се обърнат в случай на отказ.

Подобни проблеми водят до печалния факт, че за хората които бягат от война или нечовешки условия в собствените си страни преминаването през граничния пункт изглежда по-страшно даже от риска да се удавят във водите на Средиземно или Черно море.

Агенцията за основните права на ЕС отбелязва в доклада си и някои позитивни практики по граничните пунктове. Например позитивния пример от Капитан Андреево е в отношението към хората с увреждания, които могат да останат по местата си в автобуса и граничната  проверка да се извърши на място, докато останалите пътници биват свалени от превозното средство за проверка на документите.

 Да се говори езика на основните групи пресичащи границата е съществено според Агенцията за човешките права и на това също трябва да се наблегне.

​ А на въпросът: какъв е символът на границата на ЕС днес - бодливата тел или граничарят, който зачита човешкото достойнство, Адриано Силвестри подчерта:

Управлението на европейските граници вече включва зачитането на човешките права и това, което би трябвало да се случва по границите е да бъде уважавано човешкото достойнство. За жалост ​обаче ​виждаме повече стени от бодлива тел отколкото зачитане на човешките права, но не би трябвало да е така. Бодливата тел и стените според нас не са добрите  инструменти за управление на границите. Граничният контрол не може да замества политиките в областта на миграцията.
 

Основните изводи и препоръки от докладите на Агенцията за човешките права са следните:​
 
-  Въпреки че служителите на граничната охрана получават указания за професионално третиране с уважение, според някои пътници тези служители са неуслужливи, неотзивчиви и използват враждебен език. Ето защо държавите членки на ЕС, следва да предприемат ефективни действия за борба с тези ​сериозни форми на неуважително отношение към пътниците.
  - По-малко от половината гранични служители на летищата заявяват, че са информирали хората, подложени на щателни гранични проверки, защо ги проверяват. Над две трети казват също така, че те не биха информирали хората, на които е отказано влизане, къде могат да получат правна помощ. Граничната охрана трябва да предоставя своевременна и адекватна информация на всички пътници, когато са подлагани на подробни проверки или ако получат отказ за влизане.
  - На сухопътните гранично-пропускателни пунктове двама от всеки трима гранични служители заявяват, че няма да започнат процедура за международна закрила, дори ако пътникът каже, че животът или свободата му ще са изложени на опасност, ако бъде върнат в държавата, която е напуснал. Граничните служители следователно трябва да бъдат по-добре обучени и информирани да разпознават лица, търсещи международна закрила, или мигранти, които са жертви на трафик на хора.
  - Съоръженията за мигранти, които са получили отказ за влизане или са пристигнали без документи, често са недостатъчно оборудвани, макар че хората могат да бъдат държани там за няколко часа; на някои летища те са били държани няколко дена. Държавите членки трябва да гарантират, че съоръженията, в които се държат хора, получили отказ за влизане в ЕС, отговарят на основните нужди, включително осигуряване на храна и вода.

​Целият материал на Ирина Недева можете да чуете в звуковия файл.​

 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!