"Да отгледаш ксенофоб": Европейските ценности за възпитание в толерантност и училищното образование у нас

Материал на И.Недева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Къде е България в общоевропейските политики за образование в основните демократични ценности на толерантността, недискриминацията и междукултурното разбирателство?

Това е една от темите на проекта "Да отгледаш ксенофоб” на Политологичен център, с помощта на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.", направен в рамките на кампания за толерантно образование.

В рамките на проекта е изготвен и анализ „Скрийнинг за толерантност и човешки права. Изследване на визуалното и текстовото съдържание на учебниците за начален етап на държавния образователен цикъл в България“

Водещата научна хипотеза на този анализ е, че учебното съдържание за началния етап в българския образователен цикъл не обучава децата в толерантност към различните и уязвимите групи, не ги запознава с разнообразието от етноси, раси, религии, култури, с хората с физически и умствени затруднения. Слабите места и недостатъците на училищното образование в началния курс позволяват и на практика поощряват училищното възпитание на българските деца в изключително негативни социални и морални феномени, каквито са ксенофобията и расизма. Анализът е направен въз основа на учебници и учебни помагала от България и няколко европейски държави, издадени последните години.За целите на изследването са дигитализирани и използвани 106 учебника и учебни помагала от България, Чехия, Македония, Финландия, Норвегия.

Става дума за визуалното и текстово съдържание на букварите и възпитанието по толерантност. Няма и година без поводи за вглеждане в съдържанието на букварите - а често и за битки от политически характер около това съдържание... едни искат да се свали нещо, други да се качи и зад подобни искания често прозира определена идеология.

Знаем, че образованието е ключов приоритет на политиките на ЕС. Европейското измерение в образованието е главен предмет още на Резолюцията на Съвета и министрите на образованието от 24 май 1988 г. По-късно базисната рамка на целите и ценностите на европейското образование заляга и в Лисабонската стратегия през 2000 г., и постепенно от целевата група на младите хора в етапа на тяхното висше образование, към днешна дата се разпростира върху всички етапи и форми на образованието. Мерките на ЕС говорят за включващо, приобщаващо и толерантно образование и вече освен към висшето образование са ориентирани към предучилищния и началния етап на образование, в които децата за пръв път се срещат с представите за норма/нормално и анормално, правилно и погрешно/невъзпитано/нередно.

На 17 март 2015 г. образователните министри на всички страни-членки на ЕС подписват Декларация за насърчаване на гражданството и общите ценности на свободата, толерантността и недискриминацията чрез образованието. Главната цел на Декларацията, в отговор на терористичните атаки във Франция и Дания тази година, е експлицитно да заяви общоевропейските ценности, които следва да бъдат сърцето на мирна и мултикултурна Европа, а именно: защитата на човешкото достойнство, свободата (включително свободата на изразяване), демокрацията, равенството, законовия ред, защитата на правата на човека и съхраняването на плурализма на европейските общества.

Мерките на европейско равнище в тези насоки са рамкирани от „Образование и обучение 2020” и „Еразъм+”

Как те са включени в националните документи свързани с образованието - това е изследвала Силвия Борисова в рамките на кампанията Толерантността в образованието и проекта "Да отгледаш ксенофоб".

В стратегии, документи и планове България наваксва като вкарва думички като толерантност и абстрактни понятия свързани с ценностите в нормативната си уредба. В голяма част от другите европейски държави виждаме неща, които тук изобщо не присъстват. Например финландската Национална програма 2015 в частта на образованието е фокусирана върху интегриращото образование за засилване уменията на имигрантите и техните деца, включително чрез информация, консултации и езикови курсове по фински или шведски на базисно ниво. Швеция набляга на подобряване условията на справедливост като настоява на това всички училища да бъдат добри училища, и да намалее процентът на ранно напускащите училище.

Чешката образователна стратегия например изхожда от идеята, че училището може вече да не е главният източник на познание и възприемане на света и дори възрастните осъзнават колко голяма част от това, което използват в ежедневието си, не е била научена в училище.

Скандинавските образователни политики продължават да са образцов пример за успешно интегриране на въпросите за толерантността, мултикултурализма и недискриминацията на стратегическо равнище, но също така и на равнище учебно съдържание.

В Норвегия от 2-ри клас се въвеждат предметите Математика, Английски език, Наука, Естетика, Музика и Религия - като изучаването на предмета Религия се фокусира не само върху християнството, но и върху всички останали религии, тяхната същност, цел и история. От 5-ти клас в учебната програма влизат и предметите География, История и Социални науки, които заедно дават широка база на учениците.

Още европейски новини: