Преходът от образование към заетост - по-труден в България в сравнение с другите европейски страни

Материал на И.Недева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Трансформирането на българския пазар на труда от държавен социализъм към пазарен капитализъм оказва силно влияние върху прехода от образование към заетост сред младите хора. Много от завършващите своето образование в България рискуват да не се реализират на пазара на труда и да изпитат негативните последствия от социалното изключване. Голям процент от безработните хора принадлежат към малцинствен етнос, като особено проблематична е ситуацията на ромите, чието ниво на образование и квалификация остават много ниски.

Въз основа на международни сравнителни анализи на данни за България и на резултати за Швейцария и други европейски страни, изследването показва както силните страни, така и недостатъците на българската система за преход от образование към заетост.

Проф. Кристиян Имдорф от университета в Базел, Швейцария е ръководител от швейцрска страна на социологическото проучване за този ключов преход: Идеята е да съберем данни за първи път в България по процеса от напускането на училище до трудовия пазар. Интересно е да видим доколко трудовата им реализация е част от пътека, отворена от образованието. До този момент нямаше подобно изследване. А е важно да се знае как образователните степени, сертификати, дипломи са свързани с трудовата заетост и дали водят до успешно, или неуспешно, включване в трудовия пазар.

Проф. Румяна Стоилова, социолог и директор на Института за изследване на обществата и знанието също сподели, че резултатите би трябвало да накарат законодателите в България да се замислят сериозно за политиките в областта на образованието.

Образованието в България вместо да смалява социаните различия ги увеличава, умножава, засилва. Има огромно значение къде си се родил, дали семейството ти има шанс да те изпрати в добро умилище или не. Това е по-важно от степента: дали си завършил само основно, или имаш средно образование. Въпреки че, безработицата сред младежите нарежда България в средата на европейските държави, страната е на първо място по брой на младите хора, които нито учат нито работят, нито се обучават, така наречените NEET's.

За разлика от повечето европейски държави, в които колкото по-висока образователна степен се постига, толкова по-успешна е трудовата реализация и сътветно заплащането на труда, в България се оказва, че има огромни разлики когато се сравняват училищата в хоризонтален разрез. Всичко зависи от това кое средно училище си посещавал например.
Големи са различията и по региони: в Северозападна България е най-високият процент от преждевременно напуснали образованието си - 21%, докато за Югозападния регион процентът е значително по-нисък - 6 %.

Сравнителният анализ показва и че България е сред страните в ЕС където неравнопоставеният достъп до висше образование, причинен от социално-икономически неблагополучия е изключително висок.

Въпреки високият процент жени, които учат висше образование, с който България се гордее, по-внимателният разрез показва цначителни полови различия сред по-бедните слоеве от населението, където драматично нараства отпадането на момичетата още в хода на средното образование. С други думи там където има процентна равнопоставеност между мъже и жени отново можем да говорим за по-висок социален произход и по-благосъстоятелни семейства.

Друго ключово различие вътре в системата на средното образование е тази между училища, които приемат с изпит и такива, които са на общо основание. Това води до допълнителна сегрегация.

Безработните висшисти, както и нископлатените, работещи под квалификацията си висшисти са също феномен. Това обяснява и защо емиграцията се вижда от мнозина млади хора като единствен път за реализация.

Сериозен проблем е и разминаването между сертификат, дипломи и трудова заетост на базата на придобитата специалност или професионална квалификация.

Често на дипломите се гледа като на непотребни дипломи, ако с нея или без нея все е еднакво трудно да се намери работа точно по специалността.

Дуалното образование може да има положителен ефект, само че ако се прави разумно и ако е достатъчно гъвкаво. Ако не е така може да се окаже, че в последните две години от средното образование този модул готви професии, които може след време да се променят драстично или даже да изчезнат. Дуалните модули трябва да бъдат с отворен изход, а не да дават възможност само за трудова реализация и да спъват изхода към висше образование, както се е случвало в страни като Германия или Швейцария.

Още европейски новини: