Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Времето, което един служител прекарва в пътуване до първия и от последния работен ангажимент за деня (когато служителят работи извън офиса) също е работно време. Това е част от работата – това е решението на Европейският съд. До този момент голяма част от работодателите в страните членки на Европейския съюз, които са наели служители, работещи извън кантори и офиси смятаха, че пътуването до и от местата за реализиране на служебните им задължения са лично време. Очакванията са това да има ползотворен ефект върху европейските трудови отношения между представители на управленските екипи на компаниите и конкретните лица, наети на работа. След решението на Европейския съд хиляди фирми се оказаха в нарушение на нормите на европейското законодателство. Мотивите на Европейския съд са, че по този начин се защитават здравето и безопасността на служителите в Европа така, както е регламентирано в Европейската директива за работното време. Тази директива защитава служителите в ЕС от експлоатация и поставя конкретни изисквания по отношение на дълготраенето на работния процес, работното време, регламентирани почивки по време на деня, отпуските през годината. Нито един служител в страните членки на ЕС не може да работи повече от средните 48 часа за всяка една работна седмица.
