Буксува ли френско-германският мотор на ЕС?

Френският президент Еманюел Макрон представи идеите си за реформа на Европейския съюз пред европарламента в Страсбург без да предизвика бурни аплодисменти. Депутатите очакваха с нетърпение неговата реч, но се надяваха да разберат, какви конкретни стъпки ще доведат до желаната промяна. Очевидно от пламенната реч на Макрон пред Сорбоната миналия септември е изминало дълго време, в което след предизвикания първоначален възторг идеите му вече се възприемат по-трезво и поставят въпроси, които все още чакат своите отговори. Най-много въпроси задава Германия, най-верният партньор на Франция, когато става дума за развитието и визията за бъдещето на Европа.

Време е за конструктивен дебат, който да даде отговорите на въпроси, като това, какво ще реформираме, с кого ще го направим, и как и кога трябва да стане. Вероятно германското правителство има нужда от още малко време, но без да имаме позицията на Берлин, в Брюксел нищо няма да се случи, категоричен е Йенс Гайер от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Неговата социалдемократическа партия наложи мотото на коалиционния договор за съвместно управление с консерваторите на канцлера Ангела Меркел в Берлин „Ново начало за Европа“.

И докато германските социалдемократи са недоволни от все още колебливото поведение на правителството в Берлин, коалиционните им партньори от консервативния ХСС в един глас изразяват резерви към реформаторските идеи на Еманюел Макрон. Френският президент очевидно не е успял да убеди и депутата от Европейската народна партия Маркус Фербер: Макрон държа реч, изпълнена с медийни заглавия, но тя не съдържаше никаква конкретика. Идеите му за сега представляват краткосрочна програма с хоризонт европейските избори следващата година. Въпроси, като например допълнителното финансиране на градове и общини, които приемат бежанци, се решават от националните правителства, а не от Брюксел. Така че Макрон не отговори на очакванията ни.

За консервативния блок на канцлера Ангела Меркел по-важни в момента са други теми, допълва евродепутатът Маркус Фербер, за когото изборите и политическата обстановка в Източна Европа са притеснителни. Нещо повече - депутатите от консервативния блок на Ангела Меркел обсъждат възможността, Бундестагът да задължи канцлера да изпълнява конкретна програма за реформа на ЕС. Или с други думи - да се очертае ясна рамка на нейните правомощия в преговорите с френския президент. Зад тази дискусия се крие решение на Конституционния съд, което ограничава изразходването на бюджетни средства за европейски политики.

А предложените от френския президент Макрон реформи предполагат допълнително финансиране от националните бюджети за въвеждането на общ бюджет за еврозоната, обща гаранция за държавните дългове и общоевропейско обезщетение при безработица. За това говори и председателят на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер: Не ни трябват нови разпределителни механизми в Европа. Това, което ни трябва, е подготовка за евентуални - не дай Боже - следващи кризи в Европа. За това смятаме, че идеята на Волфганг Шойбле, бившия германски финансов министър, за създаването на Европейски валутен фонд трябва да бъде реализирана. Не на последно място, за да сме независими от МВФ. Защото наистина не искам Европа да зависи от Доналд Тръмп.

В същото време от Берлин не се чуват предложения, как да се промени ЕС. Така Германия сама се отказва от инициативата и я оставя в ръцете на Франция.