Шенген без граници

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Едва 600 души наброява китното люксембургско селце Шенген, потънало във винените масиви край реката Мозел. А името му е известно в цял свят, превърнало се e в символ на Европа без граници. Мозел е естествената и единствена граница на Шенген, разказва не без гордост кметът Мишел Глоден: "Отсреща е Люксембург. На левия бряг - Франция, а на десния - Германия. Това е Европа. Ние сме умален модел на обединена Европа по продължението от едва 200 метра по реката. Живеем в район, където вече сме забравили, какво е граница. Дълги години река Мозел беше географската и политическа граница между Люксембург, Франция и Германия. Днес обаче Мозел по-скоро ни свързва."

През 1985 г., на 14-ти юни, правителствата на Германия, Франция и страните от Бенелюкс сключват споразумението, станало по-късно известно като „споразумението Шенген“. С него отпадат митническия и паспортен контрол на границите между петте държави. "Нашата цел е Европа без граници, без вътрешни граници. Днес успяхме да се приближим до реализирането на тази цел", казва преди 34 години представителят на тогава западногерманското правителство Валдемар Шрекенбергер. Бариерите по границите обаче остават още десет години. Едва през 1995 г. е сключено споразумението за обща визова и миграционна политика, което регулира и съвместната дейност на полицейските власти, както и опазването на външните граници на Шенгенското пространство. Днес част от него са 26 държави.

"Благодарение на Шенген, на отворените граници, днес можете да живеете в Люксембург, а да работите в друга съседна държава. Или обратното - нещо немислимо преди години. Днес може и да ни изглежда напълно нормално, но реалност стана едва благодарение на Шенгенското споразумение", казва люксембургският външен министър Жан Аселборн.

Всеки ден близо два милиона европейци пресичат някоя европейска граница, без да спрат. Само в района на Шенген, където се срещат Люксембург, Франция и Германия, са 200 хиляди на ден. Един от тях е Бернд Карл. Германецът работи във винарна в Люксембург и пътува всеки ден на работа, без да усети, че преминава държавна граница. Винарят е притеснен от възхода на популистите в Европа, които искат да затворят границите. "Моето отношение към ЕС със сигурност е различно от това на хората, които преминават веднъж годишно през граница. Лично за мен би било пагубно, ако се върне граничният контрол или се отмени еврото", признава Бернд Карл.

Шенгенското споразумение регулира и извънредни ситуации. И предвижда въвеждането на граничен контрол по вътрешните граници, ако някоя държава прецени, че е застрашена националната й сигурност. Бежанската криза през 2015 г. накара редица шенгенски държави да се възползват от тази възможност. Днес границата между Италия и Австрия се контролира, както и между Австрия и Германия. Дания и Швеция също върнаха граничните проверки. За не зачестят обаче тези изключения, ЕС залага много на охраната на външните граници. Не на последно място, за да запази Шенгенското споразумение - символ на европейското единство и интеграция.