За „Евранет плюс“ Росица Александрова, програма „Христо Ботев“
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Свободното пътуване в рамките на ЕС е едно от най-важните неща за всеки член. Пандемията от Covid-19 приземи милиони на земята, обърка плановете, отложи пътуванията, въведоха се редица ограничения, които се променят непрекъснато. Липсата на единна координация при пътувания в Европа затруднява допълнително движението в общността.
Какво се случва година по-късно, необходима ли е единна координация за пътуване в Европа и нужна ли е промяна на мерките по границите – за отговор потърсихме Андрей Новаков, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ и член на Комисията по транспорт и туризъм.
„Необходимо е да имаме единни стандарти за пътуване в Европа защото постоянната смяна на изисквания не помага на никого. Вреди на авиокомпаниите, вреди на туристическите агенции и на бизнеса като цяло, тъй като тази непредвидимост пречи много. В същото време мисля, че ЕС трябва да влезе в ролята си на координатор между националните държави и да избегне хаоса, който имаше преди година и половина в началото на пандемията. Кризата е лакмус за Европа, дали наистина е Съюз. Хем се гордеем с бързата и адекватна реакция, например по отношение на всички мерки свързани с осигуряване на финансиране в справяне с последствията от пандемията, хем в същото време със сепаративни действия на отделни държави се отменяме от принципите, които ни изграждат като Съюз. Не мога да повярвам, една година след началото на кризата, как може все още да имаме разговор за ограничение на движението на ЕС, това е една от основите, на която сме построили Съюза. Първият апел е за координация в подхода относно движението на хората, стоките и услугите той беше още през 2020 г. в началото на пандемията. През март Комисията въведе познатите за всички вече зелени коридори като целта им беше да гарантират безпроблемното движение не само на медицинските материали, но и на хората, които пътуват по съществени задачи. За съжаление координацията остава предизвикателство и днес, за гражданите, за стоките да преминават свободно границите не е избор, а условие да функционираш нормално. В началото трябваше да има някакво ограничение, когато става дума за забавление или за пътуване за удоволствие защото не знаехме пред какво сме изправени, но това вече е зад нас – трябва ни единен подход. Няма универсална рецепта, решенията не се постигат само между отделните, които са засегнати ами с помощта и разбирането на всички държави членки. Много е трудно обаче при положение, че здравните системи са различни, подходът на лекарите в отделните държави е различен, да се въведе абсолютно еднакъв подход във всяка една държава, но поне протокол, унифицирани стандарти могат да се въведат за пътуване например. Беше вредно да се говори, че ще се ограничат пътуванията на всички, които не са ваксинирани или ще се пускат само ваксинираните да пътуват при положение, че все още има забавяне на доставките и това означава да дискриминираш някого, който може да пътува за сметка на другиго. Преди да сме видели достатъчно ваксини във всяка една държава за такива ограничения не може да се говори. Въвеждането на единен сертификат, с който да покажеш, че си ваксиниран или си го преболедувал е нещо, което би помогнало за по-лесното придвижване и за по-лесното взаимодействие със здравните власти в отделните държави.“
