Еко ли е енергията от АЕЦ?

Репортаж на Добромир Видев, Програма ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо ли е Европа до признание, че ядрената енергетика е също екологична енергия? На този въпрос частичен отговор дава Доклад на специална група към Европейската комисия. Сред направените изводи е, че въздействията от производството на ядрената енергия са сравними с въздействията от хидроенергията и възобновяемите енергийни източници. Централите могат лесно и относително евтино да бъдат модернизирани. С незначителна вреда за околната среда. Рискът дори и от радиационни инциденти, е незначителен и намалява с всяка година. Въпреки това, дебатът в Европа - дали ядрената енергия е „зелена енергия“, остава нерешен. Последното доказателство дойде в средата на април. Когато Европейската комисия не включи ядрената енергия и природния газ в дейностите, които биха ги класифицирали като „зелени инвестиции“. Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис обаче успокоява, че:

"По отношение на ядрената енергия, експертите от ЕС правят оценка. Тя ще е готова през лятото. Едва след това можем да представим решения дали ядрената енергетика да бъде включена. В момента преглеждат въпроси като радиационна защита, управление на отпадъците, екологични рискове. И имайки предвид тази оценка, атомната енергия може да бъде включена във втората партида от предложения. Това вероятно ще се случи през втората половина на годината."

В средата на март седем държави ЕС се застъпиха за ядрената енергия пред Европейската комисия. Франция, Унгария, Словакия, Словения, Полша, Чехия и Румъния написаха писмо, с което настояха ядрената енергия да не бъде изключвана от политиките. Като аргумент в полза на ядрената енергия се посочва приносът и в борбата с климатичните промени. Както и убеждението, че „всички налични технологии с нулеви и ниски емисии, които допринасят за неутралността на климата, трябва да бъдат не само признати, но и активно подкрепяни от Европейския съюз“. Но и към момента Европа няма единно мнение за ползите от ядрени мощности. Германия, например, планира спирането на оставащите си 6 реактори до края на 2022 г. Франция планира до 2035 г. да намали зависимостта си от 70 на 50 процента. Държави като Полша и Чехия пък гледат на ядрената енергия като алтернатива, след като им се наложи да ограничат производството на енергия от въглища. България липсва в дебата. Страната ни е с променливи решения за бъдещето на ядрена централа в „Белене“. На този фон евродепутатът Юте Гутеланд (Jytte Guteland), която беше наскоро ключов преговарящ по „вътрешните разговори“ за т.нар Европейски климатичен закон обяснява, сложността на решенията, които трябва да се вземат.

"Европейският климатичен закон не е сигнал, че ядрената енергетика ще се смята за нисковъглероднен начин за производство на енергия. За държавите-членки това може би е сигнал, че те трябва сами да определят комбинациите от нужните им енергийни източници. Този преход към нисковъглеродна икономика ще е различен в различните държави-членки. Важното е, че вече имаме поставените цели. И страните–членки солидарно предприемат стъпки към осъществяването на тези цели."