Новите европейски природозащитни политики

Искра Михайлова
Снимка: БГНЕС

Европейската комисия публикува пакет от документи като продължение на Зеления пакт, който на практика е стратегия за развитие на ЕС за следващите години. „Пакетът включва в себе си поредица от нови идеи за защита на биоразнообразието, както и определянето на естествените биологични екосистеми като един от основните инструменти, които поглъщат вредните емисии на въглероден двуокис и които могат да се превърнат в основен инструмент за постигане на целите за неутрална Европа към 2050 г."
В това предложение се определя нова цел за страните членки – 310 млн. тона емисии въглероден двуокис по-малко до 2030 г. благодарение на естествените биологични системи. Точно заради това се предвижда тези биологични системи да бъдат подобрени и да се обърне специално внимание на горите, водните басейни, използването на ресурсите на земеделските земи. "И да не забравяме, че повече от 30% от тези финансови ресурси са насочени точно към постигане на целите за климатично неутрална Европа, в това число и за биоразнообразието“ – каза Искра Михайлова, евродепутат от политическата група „Обнови Европа“. Тя посочи Финландия като добър пример. Страната има изключително ефективна, гъвкава, модерна и щадяща природата политика по отношение на горите. Добрият пример от управлението на горите във Финландия може да бъде използван в България.
В по-южните страни, като Италия, Португалия, Испания, които са горе-долу в нашия климатичен пояс, има много добър опит по отношение на възстановяването на увредени екосистеми и подпомагане на производството на устойчиви храни, което означава биологично земеделие и биологични храни. Гърция напоследък също обръща внимание на производството на биологични храни. „Непременно трябва да посоча и това, че в много страни вече се използва устойчивата биоенергия като основна част от енергийния микс на страните - това са инсталации за електрическа енергия от биомаса, това са инсталации само за електроенергия от горска биомаса. Има примери за финансови стимули за използване на дървени или фурнирни трупи, пънове, корени за производство на енергия. Примери има, особено в страни, в които има аналогични климатични природни условия като в България, те могат да бъдат използвани. Смисълът на откритите платформи, които се предвиждат за реализацията на Зеления пакт, е точно този – да обменим опит и да не започваме от нулата във всяка отделна страна членка, а да използваме това, което вече е постигнато в другите страни“ – допълни още евродепутатът Искра Михайлова.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!