ЕК подготвя закон за свободата на медиите

Репортаж на Добрина Карамболова, ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейската комисия ще представи закон за свободата на медиите в средата на следващата година. В момента Брюксел подготвя правилата, чиято основна цел е да защитят медийния сектор. Еврокомисията планира и процедури, ако прецени, че в някоя държава-членка има реален риск за медийния плурализъм. Новият европейски закон ще обърне по-сериозно внимание на собствеността на медиите и нуждата от повече прозрачност, защото хората трябва да знаят кой стои зад тях и какви са интересите му, посочва зам.-председателят на еврокомисията Вера Йоурова. База данни за това ще бъде направена до септември 2022 г. и ще обхваща първоначално 15 страни-членки. По-късно в нея ще бъдат включени и останалите 12 държави. Вера Йоурова призна, че „състоянието на медиите в ЕС не е добро" и че пандемията влошава ситуацията.

Комисията вече отправи препоръки и настоя всички страни-членки да действат в защита на живота и независимостта на журналистите:

„Очакваме държавите-членки активно да разследват и наказват всякакви криминални деяния срещу журналисти, като използват всички възможни законови мерки на национално и европейско ниво. Страните могат да поискат съдействие и от европейските органи Европол и Евроюст. Според мен, много важна и практична идея е държавите-членки да създадат национални системи за оказване на помощ на журналистите, включително правни съвети, психологическа подкрепа и убежища за журналисти, чийто живот е застрашен.“

По данни на ЕК през 2020 г. е имало нападения над 908 журналисти от 23 държави. От Брюксел отчитат още, че в последните години посегателствата нарастват. Европейската комисия призова националните правителства да защитят по-сериозно работещите в медиите при отразяването на различни демонстрации и препоръча допълнително полицейско обучение. Вера Йоурова поиска и сериозна подкрепа за жените в медиите:

„Поставяме специално внимание на сигурността на жените журналисти и на тези, които принадлежат към малцинствените групи. Те са по-уязвими и атакувани. 73 % от журналистките декларират, че са били обект на онлайн насилие по време на работа. Знаем добре, че онлайн насилието бързо може да прерасне във физическа атака. Искам да бъда пределно ясна и за още нещо – абсолютно неприемливо е, когато насилието идва от изказвания или туитове на политически лидери.“

Брюксел прави и специални препоръки за киберсигурността на медиите. Страните от ЕС да осигуряват помощ, ако журналисти поискат съдействие, за да разберат дали техните електронни устройства са подслушвани или следени.

Йоурова призова държавите активно да разследват и преследват всички престъпни деяния, насочени срещу журналисти.

„Това не може да продължава, не трябва да се случва. Никой журналист не трябва да бъде убиван или нараняван заради работата си. Искаме страните-членки да действат и предлагаме сериозни мерки, които те трябва да предприемат. Това е изключително важно, защото за първи път представяме на страните от ЕС толкова изчерпателни мерки и защото за първи път поставяме свободата и сигурността на медиите като основен приоритет в европейския дневен ред. Това е първата стъпка от нашите бъдещи действия – да защитим по-категорично свободата на медиите и медийния плурализъм.“

Комисията ще проведе дискусии с държавите членки във връзка с изпълнението на препоръките. Ще направи и оценки на постигнатия напредък и ще продължи да анализира безопасността на журналистите във всички страни от ЕС като част от годишния си доклад за върховенството на закона.