ЕК следи как се прилага Директивата за нелоялни търговски практики в хранителната верига

Репортаж на Йорданка Герасимова, радио Видин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Приложението на Директивата за нелоялни търговски практики в хранителната верига бе една от темите, разисквани в Комисията по земеделие на Европейския парламент.

С Европейската Директива 2019/633 за пръв път на ниво ЕС се установява хармонизирана защита на доставчиците на хранителни и селскостопански стоки. Регламентират се минимален списък на забранените нелоялни търговски практики между купувачите и доставчиците във веригата за доставка на храни, минимални правила за прилагане на забраната и механизми за координация между националните правоприлагащи органи. Транспонирането на Директивата в страните членки трябваше да завърши през май 2021 г., 6 месеца по-късно- от 1 ноември, тя трябваше да влезе в сила.

Директивата е приета през април 2019 година, като са предвидени 2 години, в които всяка държава членка има възможност да я транспонира- да приеме съвкупност от мерки - законодателни, административни и други, които целят постигането на предписания резултат, посочи Майкъл Скенел, зам.ген. директор на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в Европейската комисия:

"Директивата е едно от най-големите достижения на Комисията през последните години и резултатът е добър. Трябва да видим как работи директивата на практика и до каква степен е приложима от държавите членки. През тези две години обсъдихме стъпките, които трябва да се предприемат, решихме и редица правни проблеми.

На 31 август проведохме официална среща с държавите членки, на която да стане ясно докъде е стигнал процесът.. Директивата съдържа списък на нелоялни търговски практики между купувач и продавач, задава приложно поле и дефиниции и казва какво трябва да е сътрудничеството между правоприлагащите органи на държавите членки. Всяка държава може да приеме национални разпоредби, които надхвърлят изискванията на Директивата.

Голям брой държави членки са отишли отвъд минималната защита. Повече държави са добавили по-голям брой нелоялни търговски практики към списъка на директивата, някои са преместили някои нелоялни практики от сивия в черния списък. Голям брой държави са адаптирали сроковете за закъснели плащания, нетрайни и трайни селскостопански хранителни продукти. Държавите членки са се отнесли сериозно към този проблем, заради който страдат селскостопанските общности. Развитието върви в добра посока. Всички държави членки са предвидили правоприлагащи мерки, глоби и санкции.

Директивата има правила, свързани и с конкуренцията. Затова трябва да сме сигурни, че потребителите и производителите са защитени в голяма степен. В промишлеността трябва да се създаде връзка по цялата верига на търговията на дребно- правилата не се отнасят само за цената, но и за високото качество, съдържание и етикетиране...

Могат да се използват национални мерки, но правилата трябва да са еднакви и да не се нарушава конкуренцията. Сега имаме рамка и държавите членки трябва да гарантират, че каквато и гъвкавост да приложат, те ще засилят местните мерки, без да се отклоняват от задълженията за вътрешния пазар."

19 държави членки изцяло са транспонирали Директивата, до други 12, сред които Белгия, Испания, Кипър, Полша и Румъния, са изпратени официални съобщения, а някои от страните ще отговорят на изискванията до 2022 г., стана ясно на заседанието на комисията по земеделие.

С измененията на Закона за защита на конкуренцията от 26 февруари 2021 г .в България е въведен нов списък нелоялни търговски практики, с които всички големи участници на пазара на селскостопански и хранителни продукти трябва да се съобразяват. Изброени са нелоялни практики, обект на абсолютна забрана (като напр. плащане от купувач на доставчик по-късно от 30 дни при доставка на нетрайни продукти; отказ от купувача на поръчки за нетрайни продукти с кратко предизвестие, което на практика не дава възможност за друга реализация и др.), както и практики, които са забранени, освен ако не са договорени с ясни и недвусмислени условия при сключване на договора за доставка- обект на относителна забрана (напр. връщането от купувача на непродадени или похабени продукти на доставчика, заплащане от доставчика на такса на купувача за складиране, излагане или включване в продуктовата гама на негови хранителни продукти и др.). Въвеждат се критерии за приложимост на материалноправните разпоредби, основани на оборота на купувача и продавача.

Правилата, засягащи доставките на селскостопански и хранителни продукти, са в сила на 01.11.2021 г., но търговците имат срок до 26.02.2022 г. да съобразят договорите си с новите изисквания.

Купувач на селскостопански и хранителни продукти, упражняващ забранена нелоялна търговска практика, подлежи на имуществена санкция в размер от 5000 до 300 000 лв. В Директивата е посочен също минимален набор от правомощия на правоприлагащите органи, за България това е Комисията за защита на конкуренцията.

Всяка от държавите- членки трябва да изготви доклад за приложението на Директивата за нелоялни търговски практики в хранителната верига, първите доклади се очакват към 15 март 2022 година, а през следващата година ще бъде направено сравнително проучване. Оценка на ефективността на Директивата се очаква да бъде извършена през 2025 година.