Европейската отбрана и България - повече предизвикателства

Тема на Добромир Видев, програма ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

ЕС продължава да обсъжда стратегическия си документ, който трябва да очертае развитието на европейската сигурност и отбрана за следващите десет години, известен като „Стратегически компас“. Върховният представител по външна политика Жозеп Борел отбеляза след заседанието на Съвета по „Външни работи и отбрана“, че документът е инструмент за бързо реагиране при кризи, развитие на военните и цивилните способности, инвестиране в ключови технологии и иновации. Способности за киберотбрана и стратегия за космоса са сред най-амбициозните цели.

"ЕС трябва да отговаря решително и бързо при кризи. Трябва да сме гъвкави. Затова искаме с документа да създадем сили за бързо разполагане. Модулни формирования до 5000 души. И тъй като мисията би определила силите, те ще трябва да тренират заедно. Нека да е ясно - няма алтернатива на НАТО за сигурността на Европа. Дори и американската администрация е признавала ясно, че ако Европа е по-силна във военната област, това засилва и глобалната сигурност."

Цитиран наскоро от испанския вестник "Ел паис" поверителен документ по концепцията даже предвижда през 2023 г. да има общоевропейски военни учения. За сега анализатори припомнят - 21 от 27-те страни членки на ЕС са и членки на НАТО. И никоя от тях не може да си позволи да изгради отделни сили за НАТО и за ЕС. Затова анализаторът Йордан Божилов прогнозира, че за едни аспекти от отбраната Европа ще разчита на себе си. А за други на НАТО:

"Тероризмът на територията на Европа, миграцията, нестабилността по границите на Европа, кибератаки. Неща, които европейците сами трябва да посрещнат. Когато става въпрос за военни операции с голям мащаб, там Европа по-скоро ще бъде като отделен стълб в рамките на НАТО."

Като участник в разговорите за „стратегическия компас“, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов свидетелства: едни държави са по предпазливи, други по- настоятелни към изграждането на способностите. Като военен обаче е наясно, че:

"Каквото и политическо решение да се вземе, то ще води до изисквания към въоръжените сили. Както към предоставянето на хора, командна структура, въоръжение и техника. Това води до повече инвестиции, повече учения и тренировки."

Една може би първа стъпка са провеждащите се в България европейските летателни тренировки с военно-транспортни самолети „Спартан“. В подобни учения Европейската агенция по отбрана вижда възможност за стиковане на процедурите и знанията на екипажите при използването на една и съща платформа. Подполковник Антонио Де Сеса от Агенция по отбрана каза след поредната тренировка в България:

"Така могат да се спестят финансови средства, да бъдат оптимизирани възможности. Например ако трябва да поддържате или модернизирате системите, през определени програми може да спестите пари. А ако искаме да изградим европейски военно-транспортен флот, нашият тренировъчен център може да бъде полезен с различните програми за трениране на пилотите."

Антонио Де Сеса от Агенция по отбрана казва, че дори и с едни и същи способности, ЕС и НАТО може да допълват работата си:

"Преди 15 години имаше голяма разлика между НАТО и Европейския съюз. Сега към този момент можем да кажем, че извън политическия аспект, в работа ние се опитваме да се допълваме по някакъв начин. Другото – когато НАТО поиска от България способности, те не се интересуват откъде ще ги вземете. В Европа целта ни е обаче да развием тези способности тук, в рамките на общността. Затова правим тези планове. Така, ако ги развием в ЕС, общността би имала и съответната независимост. И това е целта на Европейската агенция по отбрана."

„Стратегическият компас“ ще бъде одобрен окончателно през март догодина.