Орбан, Украйна и Западните Балкани

Репортаж на Добрина Карамболова, ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейската комисия задейства за пръв път принципа за върховенство на закона срещу Унгария, два дни след като премиерът Виктор Орбан спечели парламентарните избори за четвърти път. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви пред Европейския парламент, че Будапеща е била информирана за решението и предстои Брюксел да изпрати официална нотификация за стартирането на механизма, обвързващ върховенство на закона с европейските фондове. Будапеща е изправена пред критики заради ограниченията на свободата на медиите, конфликта на интереси и корупцията. След съобщението на Комисията евродепутатът от „Обнови Европа“ Патрас Ауштравичус заяви, че сега Орбан е изправен пред изключително трудни времена:

„Неспазването на върховенството на закона или принципите на либералната демокрация може да струва милиарди на Орбан. Припомням, че Унгария получава десетки милиарди повече от ЕС, отколкото внася в бюджета си. Това е много важен инструмент за икономически растеж. Унгария се гордее с финансите си, както и Орбан. Така е и унгарският народ, който получава подкрепа за развитието на различни проекти. Надявам се, че този път Европейската комисия не просто ще говори разговорите, но и ще извърви разходката.”

Унгарският премиер беше сериозно критикуван и за речта си след изборите, в която Орбан нарече украинския президент Володимир Зеленски свой „противник“. Коментарът му беше определен като грозен и неуместен.
Премиерът на Полша Матеуш Моравецки критикува думите на Орбан и настоя Унгария да заеме ясна позиция:

„Трябва да осъдим всички негативни, неподходящи, нараняващи и увреждащи думи, които излизат от унгарската столица. Унгарското правителство също трябва да бъде недвусмислено в осъждането си на случващото се в Украйна. Тук не трябва да има изключения. Това е избор между истина и лъжа и ние със сигурност сме на страната на истината. Поради тази причина няма да жаля усилия и ресурси, за да разклатя съвестта на всички."

Литовският евродепутат Патрас Ауштравичус изрази предположение, че Орбан може вече да е успял да разруши дългогодишното си приятелство с двама ключови съюзници - Полша и Чехия и че това може да се окаже неговата фатална грешка:

„Орбан направи невероятна грешка, когато започна открит спор със Зеленски, когато посещенията му в Русия дойдоха във възможно най-лошия момент. Той мислеше, че играе някаква независима външнополитическа игра. Това наистина дразнеше основните му съюзници. По-специално, вярвам, че именно Качински обърна гръб на Полша на Унгария. Това е много сериозен сигнал, смъртоносен политически сигнал за Унгария, защото ако Полша гласува в полза на санкциите, Унгария ще претърпи огромно поражение.“

Военната агресия срещу Украйна очевидно има за цел да унищожи 30-годишната държавност и да създаде сателитна държава като Беларус, смята българският евродепутат Радан Кънев:

„Следващата цел за дестабилизация, базирана на досегашната политика на Путин, може да бъде Босна и Херцеговина, чиято държавност е изключително нестабилна. И къде вече години наред, с любезното съдействие на режима на Кремъл, Додик, президентът на Република Сръбска, последователно представлява заплаха за интеграцията на конфедерацията Босна и Херцеговина. Разпадането й би имало кошмарни икономически и политически последици за целия Балкански регион.“

С войната, която започна срещу Украйна, Русия по болезнен начин показа, че европейските достижения от последните десетилетия не могат да бъдат приемани за даденост, заяви германският канцлер Олаф Шолц. Той повтори ангажимента си към разширяването на ЕС и подчерта, че руската атака срещу Украйна прави необходимостта от започване на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония още по-належаща:

„Западните Балкани и тяхната интеграция в Европейския съюз са много важни за мен. Много пъти съм казвал, че тази интеграция е възможна и е една от най-големите задачи пред Европа в момента. Западните Балкани са от стратегическо значение за Германия. Те са част от Европа и част от европейското семейство. Живеем в нови времена – нещо, което също е свързано с руската агресия – и това повиши осведомеността на много европейци за това какво е общото между нас в ЕС и за необходимостта от обединяване на сили. Ето защо сега вероятно е подходящ момент да придвижим тези неща напред.”

Албанският премиер Еди Рама настоя ЕС да даде зелена светлина на преговорите за присъединяване на Албания на Европейския съвет през юни и добави, че ако ветото на България за започване на преговори със Северна Македония не бъде вдигнато, присъединителните процеси на двете страни ще трябва да бъдат отделени.

Украйна също подаде молба за членство на 1 март. Комисията ще я обсъди на Европейския Съвет това лято.