ЕС търси предложения по законодателството за чиповете

Интензивни месеци предстоят за събирането на поправки по предложения в началото на годината Eевропейски документ за интегралните схеми. Целта е Европейският съюз да стане независим от доставката на чипове за индустриите си. ЕС зависи от Тайван за над половината от нуждите си от микрочипове и произвежда само 10 процента от тях. Затова се предлага ЕС да отдели от бюджета си малко над 3 милиарда евро, които заедно с национални инвестиции и инвестиции от други публични институции да достигнат 11 милиарда евро. Средствата ще се управляват от различни програми и фондове, в зависимост от нуждата. По време на пандемията, през 2021 г., заради недостига на чипове, европейският автомобилен сектор е намалил производството си с една трета. Към това сега се добавя войната в Украйна, която, по думите на преговарящия за ЕП по законодателния акт за интегралните схеми Ева Майдел, може да събере достатъчно политическа воля, за да се постигне независимост и в тази сфера.

"Предложението все още не е финализирано. Обсъждаме сумите, които Европейският съюз да може да отдели, евентуално сумите които и частният бизнес… Някои от тях вече дадоха сериозни заявки. За да започнеш едно ново начинание, 3 милиарда не са достатъчни. Дори и за една фабрика. И може би средствата биха се намерили най-вече от частни инвеститори. Ние обясняваме по-добре какви ще бъдат правилата за държавна помощ, за да могат и държавите-членки също да бъдат активни. Едва от идеите е да има специални центрове за сътрудничество в евентуално всяка една държава-членка, където този тип кадри да обменят информация, да си комуникират с другите центрове."

Ева Майдел очаква законодателството да влезе в сила в началото на 2023 г. Освен подпомагане на европейското производство на чипове, целта е и до 2030 г. ЕС да изнася 20% за световния пазар на чипове. Сега износът е от порядъка на 9 процента. Без интегралните схеми не са възможни цифровият преход, екологичният преход, технологичното лидерство, посочва и еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон, който отговаря за досието.

"За първи път Европа променя правилата за политиката за конкуренцията, по-специално за държавните помощи. И това го правим, защото Европа не може да остане извън технологичната надпревара по отношение на микрочиповете. Това е много важно за сектора, за компаниите, за цифровия и за екологичния преход. Важно е и за нашите международни партньори, които усилено инвестират в този сектор. Хубаво е да можем да произвеждаме дори и най-малките чипове. Да ограничим зависимостта. Например от ЕС зависи от Тайван за над половината от нуждите си. Това поражда съществен риск например при евентуален военен конфликт с Китай. И ако Тайван вече не може да изнася, само за 3 седмици почти всички заводи в света ще спрат работа."

„Заложените планове на ЕС са пазарни цели“, коментира доц. Георги Ангелов. Той е ръководител на катедра „Микроелектроника“ в Техническия университет в София и работи в лаборатория по проектиране и дизайн на чипове. Доц. Ангелов припомня, че Европа все пак има развойни центрове.

"Самият факт, че имаме развойни центрове, че има такива фабрики, макар и собственост и фирми извън Европа, мисля, че задачата е решима. Как вече това нещо ще влезне в бизнеса, да създаде и бизнес интерес, защото знаете, че реално бизнесът работи там, където има ниши, нали….Инструментите, които Европа използва, е именно, за да насърчи бизнесът да се заинтересува от съответните нови…Така че това как ще стане, в момента ми е трудно да коментирам."

От 2016 г. сектор „Електроника“ е номер едно експортен сектор за България. За 2020 г. този сектор е изнесъл продукция на стойност 3.5 милиарда долара, което е близо 11 процента от БВП. Затова Георги Ангелов допълва, че и България има потенциал да се впише в изпълнението на европейския план за развитието на чиповете. В страната ни има 5 университета, които и сега работят по европейски изследователски програми. 10 компании, които работят в областта на микроелектрониката. Като човек от бранша обаче Георги Ангелов обяснява, че:

"Идеално законодателство няма. Самият факт обаче, че се говори за въвеждането на такъв EU Chips act показва, че законодателят – Европа, идентифицира динамиката на пазара, нишата. И се опитва да въведе регулации. Идеалното законодателство е такова, което не пречи на естествения развой на нещата. Това е факт, че е политическо послание. Но мисля, че е от всички страни – университетски, бизнес, а пък и политически, както се вижда, са на една вълна. Тоест, разпознават важността и залагат като приоритет."

Критиките към новото законодателство са, че в него едва 5,7 млрд. евро ще дойдат от собствения бюджет, което е по-малко от 15% от предвидените инвестиции. Печеливши можело да бъдат големите държави в ЕС.