Европейска подкрепа за образованието в България

Европейската комисия си е поставила за цел, с подкрепата на държавите членки, до 2030 г. най-малко 60% от възрастните да участват в обучение всяка година. Това трябва да допринесе и за постигане на заетост от най-малко 78%. Заложено е и най-малко 80% от всички възрастни да притежават поне основни цифрови умения, а в Евросъюза да има 20 милиона заети специалисти в областта на информационните и комуникационни технологии.

Предвиждат се инвестиции в специални програми, които да гарантират, че уменията, които ще се придобиват в професионалните училища и във висшите учебни заведения, ще отговарят на нуждите на пазара на труда. Еврокомисар Мария Габриел съобщи, че от тази година се започва работа по две нови програми - "Иноватори в училище" и за създаване на инкубатори в университетите. Тяхна цел ще е младите хора да научат повече за предизвикателствата извън учебните заведения, да обменят опит с работещите в стартъпи и да развият своето любопитство и творческо мислене. Тя изтъкна, че е необходимо по-тясно взаимодействие между университетите и бизнеса, и още:

„Програмите „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, университетските алианси, Европейския институт за иновации и технологии дават възможности на младия човек, който заедно с новите технологии за първи път има избор, който може би нямаше преди 20 години – да остане в своя роден град, в своя роден регион, но да бъде във връзка, да бъде част от мрежа, да има обмен, да предлага решения. Само когато с младите хора, с директорите на училищата, със студентите, с ректорите и с професорите, с научните изследователи и местните власти, иновационната общност, заедно с европейските институции можем да направим наистина така, че тези възможности не да съществуват за някои, а да съществуват за всеки и да са достъпни до всеки.“

Работи се и в посока за създаване и признаване на обща европейска диплома, съобщи още еврокомисар Мария Габриел:

„В рамките на една година имаме вече селекционирани 90 университета, които ще работят заедно, за да идентифицират тези критерии, които ще бъдат приети най-после от всички държави членки и ще водят до такъв общ знак за степен. Това ще бъде стъпката преди създаването на европейската диплома. Мисля, че е много важно за Европа да има своята референция. Европейската диплома на нас ще ни даде именно този знак за висши постижения, за качествено образование. Имаме още много бариери, свързани с националните законодателства. Това е нашата сила – 27 сме, но това е и нашата слабост, защото имаме да преодоляваме трансгранични бариери.“

В дискусията участва и ректорът на Техническия университет в София проф. Иван Кралов, който даде подробности за съвместен европейски проект:

„Спечелихме проекта за изграждане на Европейския технологичен университет. В него, заедно с още седем партньори – това са Техническия университет в Дъблин, в Рига, в Троа, Франция, в Дармщат, в Клуж-Напока, Румъния, в Картахена и в Кипър, ние изграждаме университет на бъдещето. Европейски университет, който ще може да се конкурира с най-големите университети в света. В него всеки едни студент освен, че ще учи основно в един университет, минимум два семестъра ще учи и в други университети от алианса, където има най-добра инфраструктура, разбира се и научен потенциал. Завършвайки с европейска диплома, не само образованието ще бъде европейско, но целим и социална, икономическа и културна интеграция. Така например завършващите бакалаври трябва да знаят на ниво С1 минимум един език от останалите езици на алианса, а тези, които завършват за магистри, трябва да знаят минимум два езика. По този начин ще станем наистина единни европейци, не само знаещи и можещи, но и прилагащи на практика това, което е нашият дълг.“

Изпълнителният директор на „Джуниър Ачийвмънт България“ Милена Стойчева също разказа за някои интересни програми и изтъкна важни теми, които са на дневен ред:

„Ние имаме една програма, която позволява на ученици да развиват свой стартъп още докато са в училище. Онова, което става през нея е, че учениците могат да бъдат създатели на свои компании, докато все още учат – да тестват, да изпробват тези модели. И след като излязат от училище да продължат и да създадат своите компании. В рамките на тази програма има европейско и след това световно състезание, което представя постиженията на младите хора от цяла Европа. Това е нещо като Оскарите, на които учениците се явяват със своите продукти и услуги и представят страната си. Аз насърчавам всеки един от вас, който има желание, да се включи в подобен вид програма. Те са налични в цялата образователна система. Образованието трябва да ни помага да мислим разчупено, да правим критична оценка на всяка ситуация, да можем да мислим аналитично и да комуникираме добре всичко онова, което искаме да представим пред останалите хора.“

Програмата „Еразъм+“ с бюджет от над 26 милиарда евро също така подкрепя личностното и професионалното развитие на учащите, персонала и институциите в областта на професионалното образование и обучение, а освен това финансира европейските университети. Кметът на Габрово Таня Христова подчерта:

„Училището вече не се случва единствено в класната стая. Трябва да дадем възможност на младите хора да формират ключови умения и компетентности, които да ги подготвят за професиите, които не са на утрешния ден, а вече са професиите на днешния ден. Ние трябва да направим така, че науката да познава социалните и обществени предизвикателства и да работи заедно с гражданите, заедно с политиците и с останалите региони, за да търси решенията, които бързо ще се трансформират в конкретни модели. Преди това ще бъдат апробирани, прототипирани и, разбира се, ще бъдат подкрепени от европейските програми, които вярвам, че оттук насетне ще бъдат много по-фокусирани и много по-лесни за разбиране и използване от всички нас. Всяка детска градина, не просто всяко училище, да има кабинет, който предлага условия за формиране на умения за справяне с реалния живот, тоест възможностите да придобият ключови компетенции, да експериментираме, да бъдем новатори и само тогава ще успеем да направим така, че всяко кътче от България да бъде привлекателно за младите хора, да бъде мотивиращо за иноваторите и за предприемачите, които ще направят така, че техните идеи да се реализират в успешни бизнеси.“

Михаил Балабанов от Центъра за развитие на човешките ресурси разказа за европейските образователни програми, проекти и възможности, от които могат да се възползват българските граждани:

"Европейски образователни програми в България функционират от 2007 година. Разбира се, ние като институция управляваме пряко някои от тях и най-вече най-голямата програма на Европейския съюз за образование, обучение, младеж и спорт “Еразъм плюс”. Това е най-голямата ни програма. Имаме и други европейски мрежи за партньорства, които управляваме. Програмата “Европейски корпус за солидарност”, която е програма за доброволчество на младите хора. Разбира се, извън тези, които нашият център управлява, има и други програми като “Хоризонт Европа”."

Как членството на България в Европейския съюз допринася за развитието на образователния сектор у нас и как ЕС помага за разчупване на остарелите образователни модели?