Euranet Plus Summit: Жозеп Борел: Северна Македония отбелязва добър напредък, двустранни въпроси няма да определят процеса по присъединяване

Жозеп Борел пред Евранет Плюс 2023г.
Снимка: Euranet Plus EPNA

Вицепрезидентът и върховен представител по външната политика и сигурност на Европейския съюз Жозеп Борел участва в журналистическа среща на върха на радиомрежата "Евранет Плюс", от която е част и Българското национално радио. Той коментира процеса на разширяване със Северна Македония, напрежението в Северно Косово и войната в Украйна.

Euranet Summit 2023 

На въпрос на Българското национално радио какви ще са следващите стъпки на Европейския съюз, ако до ноември Северна Македония не признае в конституцията си съществуването на етническо българско малцинство, както се предвижда в дипломатическото решение на Евросъюза, Жозеп Борел отговори:

"Северна Македония отбелязва добър напредък и от европейска страна няма нищо, което би блокирало присъединяването й към Съюза. При това присъединяване ще бъдат стриктно спазени европейските принципи и стадарти."

"За това определено е необходимо добро сътрудничество и регионалното сътрудничество остава съществен елемент, както и стабилизирането, за да може да бъде приложен присъединителният процес. Но двустранни въпроси не трябва да бъдат обвързващи и няма да определят процеса по присъединяване."


Жозеп Борел

През март с посредничеството на Европейски съюз беше оформена сделка, в която се предвижда Косово да позволи създаването на асоциация на общините, където сърбите са мнозинство и която ще има определени изпълнителни правомощия и ще поддържа връзки с Белград, докато Сърбия няма да възразява на членството на Прищина в международни организации. До днес обаче тази сделка остава неподписана, а напрежението през последния месец ескалира след като етническите сърби, които са мнозинство в четирите общини в Северно Косово бойкотираха местните избори през април, но при едва 3,5 процента избирателна активност бяха назначени албански кметове. Местните сърби организираха протести, стигна се до сблъсъци с мироопазващите сили на НАТО в Косово КейФОР. В края на миналата седмица ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел разговаря поотделно в Брюксел със сръбския президент Александър Вучич и премиера на Косово Албин Курти, след които заяви, че деескалацията трябва да се случи незабавно и безусловно.

"Не можем да говорим за споразумение за нормализиране, когато такова няма на място. Как мога да говоря за нормализиране на отношенията, когато хората се бият по улиците, когато демонстранти обсаждат сгради и нападат силите на НАТО? Първо ежедневието трябва да се върне към нормалното. И за да стане това се необходими нови избори. Да видим как ще ги приложим. И междувременно - деескалация под формата на освобождаване на затворници, спиране на арестите на хората и грубото отншение и търсенето на диалог. На срещите миналия четвъртък се опитахме да уталожим напрежението, за да се опитаме да потърсим път напред. Добрата новина е, че и двамата лидери разбират сериозността на ситуацията и нуждата от нови избори. Това е важно. Те се съгласиха, че трябва да се проведат нови избори. Обсъдихме последните арести. Сърбия трябва да освободи тримата косовски полицаи незабавно, без условия. Трябва и да се разследват твърденията за малтретиране и арестите на косовски сърби. Ако няма повдигнати обвинения срещу тях те също трябва да бъдат освободени. И двете страни трябва да допринесат за деескалацията, за да се проведат нови избори."

- заяви върховният представител на Европейския съюз на журналистическата среща на върха на "Евранет Плюс". На въпрос на Българското национално радио дали Европейският съюз и САЩ, които традиционно се застъпват за Косово, но в този случай осъдиха както местните избори на 23 април, така и решението на Прищина да признае вота за легитимен, действат едностранчиво спрямо Сърбия, за да я привлекат на страната на Брюксел с отлед на това, че Белград не осъди руското нахлуване в Украйна и не наложи санкции на Москва, Жозеп Борел отговори:

"Не смесвайте нещата. Фактът, че Белград не е наложил санкции срещу Русия не променя нищо по въпроса с нормализирането на отношенията с Прищина. Говорим за отношенията между Косово и Сърбия и в този момент САЩ и ЕС са решително единодушни в призива си към Косово да намали напрежението и да свика нови избори. Това, което се случи, трябваше да бъде избегнато. Това беше провокация, последвана от реакции и това трябва да бъде решено между тях, без значение на връзките на Сърбия с Русия и на Косово със САЩ. Те не са част от дискусиите."

"Влошаването на отношенията между Сърбия и Косово, случилото се в кметствата, насилието срещу войските на НАТО, арестите и повтарянето на изборите нямат нищо общо с отношенията на едната страна с Русия, а на другата - със САЩ, не смесвайте нещата. "

Възможно ли е все пак Сърбия да бъде убедена да наложи санкции на Русия?

"Вижте, не можем да налагаме на трета държава каква да е тяхната външна политика. Ние искаме страните кандидатки да приведат в съответствие външната си политика с общоевропейската. А външната политика на Сърбия не е много добре съгласувана с нашата. Такъв е случая с Русия. Но трябва да се вземат предвид специфичните обстоятелства на всяка държава."

Отбранителната политика на Евросъюза в контекста на войната в Украйна също беше основна тема в журналистическата среща на върха на "Евранет Плюс". Жозеп Борел беше запитан дали ако украинската офанзива е успешна то би довело до по-бързо присъединяване на Украйна към Европейския съюз:

"Още веднъж - не смесвайте нещата. Войната си е война, а присъединителният процес е отделно нещо. Определено руската агресия ускори присъединиятелния процес на Украйна към Европейския съюз. Беше им обещано членство за рекордно време. Работим усърдно и вземаме нашите обещания по въпроса сериозно."


"През октомври Европейската комисия ще представи доклад за напредъка на Украйна  Но процесът се основава на обективни критерии, това не е безплатен обяд или подарък, а се печели и заслужава. И Украйна трябва да направи необходимите реформи, които и правят с много бързи темпове. Повече от всякога украинският народ иска да бъде член на Европейския съюз. Това е факт и може би най-важният. Има политическа воля не само на правителството, но и на народа. А това може да се окаже тласък и за присъединителния процес на Балканските държави."


Подкрепата на Европейския съюз за отбраната на Украйна ще продължи, категоричен е върховният представител на Европейския съюз:

"Ако си на по-добра позиция на бойното поле, си на по-добра позиция на масата за преговори. Затова бойните действия продължават да бушуват - защото всички разбират, че за да се стигне до преговори, трябва да бъдеш в силна позиция на бойното поле. За нещастие Русия не иска да спре тази война и Украйна трябва да продължи да се защитава. И фактът, че войната ще бъде може би дълга, зависи от неща, които никой не контролира. От наша страна трябва да продължим да подкрепяме Украйна, тъй като тя се бори за оцеляването си. Русия не иска да спре войната, но Украйна не може да спре да се защитава. Едно нещо е да искаш - друго е да можеш."

Жозеп Борел подчерта, че в света вече няма два полюса, той е многополюсен и следователно...

"Трябва да приемем тази реалност - ще бъдем в сложна многопластност, основана на многополюсност. Тези полюси са държави, които поради някакви причини в някакъв момент ще се накланят повече към една страна и по други причини в друг момент - към другата страна. Трябва да можем да се справяме с тази сложна реалност. Светът не може да бъде сведен до конфронтацията между САЩ и Китай или до войната в Украйна. Тези неща са част от една много по-сложна реалност, защото политическият пейзаж днес е напълно различен от онзи след Втората световна или Студената война."

В същото време обаче ръководителят на европейската дипломация призна, че има значение кой е на власт в САЩ - републиканците или демократите:

"Сигурен съм, че нещата могат и можеха да са различни, ако във Вашингтон беше друг президент. Всички са наясно, че отношението, предложенията и настроението на Доналд Тръмп щяха да са различни от тези на администрацията на Джо Байдън. Сигурен съм, че едно от нещата, които Путин очаква е, че след следващите избори може да се изправи срещу друга американска администрация. Може би Путин също така чака европейските общества да се уморят от войната и усилията, които тази война представлява за нас. Но мисля, че тук Путин е направил голяма грешка. Голяма грешка е да се мисли, че Русия е по-силна, че Украйна е по-слаба, че европейците са разединени и трансатлантическата връзка е слаба. Точно обратното е."



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!