Николай Николов: България е участвала много повече и е дала по-сериозна подкрепа по Механизма за гражданска защита на ЕС, отколкото е поискала

Това направи съседна Гърция – страната, която два месеца се бори  с горски пожари заради сухите горещини. На терен там за втори път през сезона са екипи, подсилени от огнеборци от няколко държави заради поисканата помощ по Механизма, както и техника от резерва на RescEU. 

Действията се координират от денонощен център на европейско ниво, така че да се излезе успешно от кризисната  ситуация – независимо причинена от човешка небрежност или жестокост на природата.  

"Механизмът е създаден през 2001 година. В него участват всички държави-членки на Европейския съюз и девет, които са близко до територията на Европа. Ние ставаме член на този механизъм от 1 януари 2003 година, когато и подписваме, и ратифицираме Споразумението за разбирателство между Република България и Европейската общност". Това обясни бившият главен комисар и директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" Николай Николов, който в момента е съветник на министъра на вътрешните работи:
"Най-общо този механизъм е за насърчаване на сътрудничеството между националните органи за гражданска защита и осигуряване на възможност за бърза, ефективна и координирана помощ на засегнатото население. И всичко това се координира от Координационния център за реагиране при извънредни ситуации, който се намира в Брюксел". 

Центърът е оперативното ядро на Механизма, което наблюдава света по 24 часа седем дни в седмицата. 

"Защитата на населението и оказването на хуманитарна помощ се допълват взаимно - комбинацията помежду им води до един по-ефективен отговор. Един от начините да развием това е чрез общия ни кризисен център, чиято роля в ключова", уточни Ханс Дас - директор на Координационния център на ЕС за реакция при кризи:
„Провеждаме и всекидневни срещи, на които колеги от двете сфери ни държат в течение в реално време с развиващите се кризи по света. Нещо съвсем дребно, но от полза в създаването на култура за управление на бедствия и аварии“.
 
„Във времето изключително много се разви и Механизмът за гражданска защита на ЕС, заради който винаги сме на първа линия при спешен случай! Например в Пакистан, в Турция, в Сирия“.

„Всеки си взаимодейства с всеки и се опитва да даде най-доброто от себе си. Помислете само за високоспециализираното оборудване, което се мобилизира за Украйна чрез този Механизъм - автотрансформатори, генератори, пожарни, линейки“.

„Също и възможността да изпратим на място хора с техническа експертиза. Спомнете си земетресението в Турция, където за 36 часа осигурихме на терен 2 хиляди души от Европа, които да се борят за спасяване на човешки животи. Тези ситуации са и възможност да се учим един от друг“, изтъкна директорът на центъра.

В интервю за БНР бившият директор на пожарната у нас Николай Николов обобщи способностите на Механизма така: "извършва операция по издирване и спасяване; гасене на пожар; разполага медицински персонал; има мощни модели за пречистване на вода; временен подслон при извънредни ситуации и такъв подслон, който се налагат при тежки земетресения или други мащабни бедствия“.

Познат ли е Механизмът и как се оценява от обществото - ето какво споделиха хора в анкета за рубриката:

•  "Да, запознат съм с Механизма за гражданска защита на Европейския съюз от различни медийни източници“. 
  
  
• „Не, не съм чувала, но е хубаво да има, защото може да се помогне на който е в нужда“. 
  
  
• „Да, по радиото, по телевизията. Полезно е, защото колкото повече контакти има, толкова по-добре. Просто може и да се помогне, може и да се окаже съдействие на тези, които имат нужда“.

"Нещо повече - Механизмът през 2019 година създаде резерва си RescEU. Това беше голям резултат на база на един голям анализ през изминалия период, когато Европа се бореше с незапомнени пожари в Испания и Португалия. Загинаха повече от 100 души и се наложи Механизмът да създаде към себе си флот от противопожарни самолети и хеликоптери за гасене на такива горски пожари. Сдоби се със самолети за медицинска евакуация, набави се допълнително медицинско оборудване и то точно за Ковид-кризата беше изключително успешно. Създаде капацитет за реагиране при химически, биологически, радиологични и ядрени инциденти. С две думи Механизмът е много сериозен инструмент на Европейския съюз за взаимна подкрепа и защита на гражданите“, каза Николай Николов.

По повод възможностите на Европейския резерв за гражданска защита - RescEU говорителят на Европейската комисия Балаш Ужвари каза:
„В момента разполагаме с 24 самолета и 4 хеликоптера, но този резерв е преходен. Целта ни е да разширим този капацитет като закупим ново оборудване с пари от ЕС, макар това да е област с намален производствен капацитет. Дългосрочният ни план е до 2030 г. да имаме флот от 12 нови самолета, които стратегически да разположим из ЕС, за да покрие различните географски области“. 

За германската радиостанция AMS говорителят изтъкна и че „ситуацията с пожарите стават все по-тежка“:
„Ако погледнете данните през последните години, то ще забележите, че тенденциите са неблагоприятни, което изисква по-голям капацитет на ниво държава-членка. Ние сме в състояние да изградим такъв на ниво Европейски съюз, а и сме в постоянен контакт със страните, които виждаме, че обръщат по-голямо внимание по темата като полагат повече усилия за подготовка за бедствия. На ниво ЕС се опитваме да направим същото и затова тази година се фокусирахме не само върху противопожарните самолети, но и върху обучението на пожарникари в три държави - Португалия, Франция и Гърция“.  

Заради невиждани по мащаб пожари Гърция два пъти задейства Механизма за гражданска защита на ЕС, по който освен летателни апарати за борба с пламъците по въздух, получи и специализирани автомобили, и наземни екипи за справяне с горските пожари от няколко европейски държави, включително и България. 

Огнеборци от различни държави се изправят пред едни и същи трудности на терен

„Представиха достойно България, показаха истински професионализъм! Самият факт, че гасиха рамо до рамо с гръцките колеги и някои от най-сложните пожари, които са там, показва, че те са изградили доверие с нашите домакини и че те са повярвали в способностите на нашите пожарникари“ , каза директорът на пожарната у нас главен комисар Александър Джартов.

„Работихме рамо до рамо с гръцките колеги в много добра координация. Мога да кажа, че станахме даже един екип. Това, което видях от тях е висок професионализъм“, добави комисар Валентин Василев - директор на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Благоевград.

„Силните ветрове са много опасни. Растителността е различна. Пожарите могат за минути да увеличат скоростта си на разпространение и да застрашат живота на нас и на съседите“, предупреди инспектор Росен Борисов от Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Шумен.

„Площта, която беше засегната, когато ние пристигнахме беше колосална. Няма как гръцките колеги да обхванат тази територия - това са планински терени, труднодостъпни. Имаше гърци, които със седмици не са се прибирали. Те нощно време оставаха да дежурят на територията, на която заедно гасяхме през деня“, сподели пожарникарят от Габрово Радослав Стефанов.

„Дни наред съм тук - в пожарната и не съм виждал семейството си като мнозина. Изтощени сме! Уморени сме! Но когато се върнем в базата, за да си починем, а и да обсъдим какво сме свършили -  ние сме удовлетворени и това ни дава кураж да продължим и през следващите дни“, добави Йоргос Дертилис, който е ръководител на една от гръцките пожарни, а доброволецът Танасис Кутурлос посочи:
“В екип съм с 60 души с пет автомобила. В гората сме, а от първия ден на пожарите имаме коли на място! 24 часа в денонощието има хора!“

Изтъкнати бяха и някои от проблемите: 
„Имаме нужда от толкова много неща - и от части за ремонт на превозни средства, и от оборудване за  пожарникарите като каски, облекло, ботуши, работни ръкавици, въжета и разни други базови инструменти“, каза Кутурлос, а Дертилис постави акцента над това, че:  
„Няма държавни субсидии! Имаме проблем с намирането на спонсори! И защото ни се налага да разчитаме на лична инициатива, за да намерим средства за поддръжка на колите, а и за гуми. Камионът зад мен е в експлоатация от 1986г. и вече трябва да бъде сменен! Имаме затруднения при набирането на средства за купуване на ново оборудване и нови превозни средства! Важно е да гарантираме безопасността си - със стара техника не можем да се защитим!“

Думите му потвърди и Франсоа Реторет – професиолен пожарникар от Франция, изпратен в Гърция на помощ:
„Имат ентусиазъм и своя си динамика, а сега от нас очакват обучение - строги правила по отношение ангажирането на ресурсите, оперативни методологии. Те са много взискателни! Имаме обаче коренно различни техники за реагиране, както и техника - те нямат коли 4x4, а отиват по планините и хълмовете с леки автомобили, предназначени за градска среда“.

Решение на тези проблеми, както и хора за размяна на добри практики осигурява съвсем естествено Механизмът за гражданска защита на ЕС.

За БНР на въпрос кое е от по-голяма полза: техниката или човешкия фактор на терен, които се осигуряват благодарение на него, съветникът на вътрешния министър подчерта:
"Ние винаги твърдим, че техниката е незаменимо нещо, но тя без човешкия ресурс нищо не струва! Помощта обикновено включва техника с човешки ресурс, който да може правилно да я управлява. Отделно са т.нар. експерти, които консултират съответно съответните правителства кои са най-правилните мерки за защита".

"Дали обменяме добри практики? По-скоро помагаме много ефективно на нашите партньори, изпаднали в беда - бяхме първите, които се притекоха на помощ на Турция при тежкото земетресение от началото на тази година. Много са примерите, които могат да бъдат посочени", изтъкна още той. 

Механизмът за защита на ЕС в своята история е задействан повече от 650 пъти, а в България - четири пъти, каза бившият главен комисар

„Наводненията през 2006г., когато екип от Белгия работеше тук в Никопол и Лом. Горските пожари през 2008г. - четири самолета от Испания и Франция подкрепиха нашите усилия при гасенето на големия горски пожар в Рила над местността Бодрост. Веднага след наводнението в Бисер през 2012г., когато получихме чували с пясък, зимни палатки от геотекстил. Мигрантската криза през 2013-2014г. получихме сериозна подкрепа от много държави от Механизма, но България е участвала много повече и е дала по-сериозна подкрепа по Механизма“.

"Например, първото ни участие - на български екипи, беше в подкрепа на Чили през 2010г. при земетресението; наводненията в Унгария през 2010г.; военният конфликт през 2011г., а да не забравяме наводненията в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора през 2014г.; наводнението и земетресението в Албания през 2019г. и Хърватия през 2021г., а сега и земетресението в Турция и Сирия през 2023г. А да не пропуснем, че в момента оказваме помощ и подкрепа на Гърция за гасене на масовите горски пожари от 2 месеца насам”, изтъкна Николай Николов, който избори част от приноса ни към Механизма. 

България беше и сред страните, които предложиха помощ на Украйна по Механизъма за справяне с последиците от разрушаването на стената на язовира "Нова Каховка", а освен в Гърция през летните месеци инструментът беше задействан и в Словения - заради наводненията, и в Кипър заради пожарите. 

Помощ по него беше предложена и на Румъния - след експлозията на газ станция за пострадалите с тежки изгаряния, които бяха  транспортирани до болници в няколко европейски държави. Страната ни също се отзова да приеме ранени при необходимост. 

Механизмът за гражданска защита на ЕС и оказването на помощ зад граница

За БНР на въпрос в анкетата дали биха се възползвали, ако им предложат по Механизма да се лекувате в болница в друга държава или ако се наложи на техен близък да замине, хора коментираха:

• „Да, ако е необходимо бих се възползвала. Бих го изпратила при проучване в която държава има най-добро обслужване“. 
  
  
• „Да, разбира се, че бих се възползвал. ЕС върви към това да стане една цяла държава и не виждам проблем хората да пътуват и да бъдат размествани, за да могат да се възстановят“. 
  
  
• „Добре е, защо? Може да няма възможност тази държава в момента да поеме толкова пострадали. Бих се възползвал - то нищо лошо няма в това! Няма значение къде - въпросът е щом има нужда да се помогне на хората. Няма пречка да не се приемат - както ние помагаме, така и те ще ни помагат!”

„За радост не! Не сме изпращали хора, пострадали при бедствия, но в същото време сме се възползвали от тази солидарност за други граждани, включително деца, на които е необходимо много спешно да се помогне - дали да си ги приберем тук, в България или пък да ги изпратим за лечение в чужбина“, уточни Николай Николов. 

На въпрос дали пречи изпращането на хора за овладяване на бедствени ситуации зад граница на работата на екипите в страна ни, той каза, че:
„Винаги трябва да се направи анализ и преценка дали можем реално да помогнем на комшиите и то при условие, че запазим нивото на безопасност на добро ниво в  България. Поради което и за такива мисии обикновено се използват предварително подготвени модули. Така че, изпращайки ги в съседната страна да не влияем върху безопасността тук. Можем да кажем, че нашите сили за гражданска защита, полиция, пожарна, пътна помощ, Българският червен кръст са доста добре подготвени, имат сериозен резерв от кадри и техника за подобни дейности”.

Хората също са съгласни, че не е проблем:

• „Не, не пречи на работата. Тук има достатъчно специалисти, които могат да се включват. Затова е полезно да си помагат така държавите помежду си, когато е необходимо. Както в България също така се включиха и по време на наводненията, и по време на пожарите в различните области, в които имаше такива“.
  
  
• „Аз не помня, но помня, че ние в Гърция сме помагали. При пожарите там наши пожарникари са ходили, помагали са. То не е въпросът в бройката, а в това, че има взаимопомощ между отделните държави“.
  
  
• „Надявам се, че това нещо не влияе и е достатъчно добре преценено от началниците, които изпращат тези хора в чужбина. Зависи от конкретната ситуация кое е по-полезно - на дадени места може да бъдат хората и човешката сила, на други да е техниката. Според зависи какво липсва и какво е нужно в конкретния момент“.

Механизмът за гражданска защита в ЕС - доказано полезен и самоусъвършенстващ се

Aко може да обобщим за Механизма, то „неговото действие може да бъде оценено само положително“, споделиха още хора в допитването:

• „Най-доказан мисля, че беше по време на Ковид-кризата, когато трябваше да бъдат местени много хора из различни държави от ЕС, както и в кризи и природни бедствия, както е например в Гърция в момента. Не съм дотолкова чак запознат с него, за да изтъкна някакви минуси, така че по-скоро няма!”
  
  
• „Да, това е много полезно и би трябвало да се възползват всички държави, където възникват такива пожари. Нашите болници са добри, например, Пирогов има специална  клиника за лекуване на изгаряния. Може би и в други държави да има - те са проучени и затова са изпратени в страни, в които могат да им помогнат“. 

„Не само полезен - бих казал много полезен, а най-доброто му качество е, че може да се самоусъвършенства. Последният пример за това е създаването на резерва RescEU“, подчерта бившият главен комисар Николай Николов – бивш директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението".