Влияе ли вносът на риба от Китай на пазарите ни?

Защо квотите за улов на цаца и калкан в Черно море са важни и за Европа, и за България?

Кои са новите европейски правила за контрол на рибарството?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

За повече яснота какви морски дарове от Китай можем да си закупим в Европа, както и за по-строг контрол на рибарството призоваха от Европейския парламент.

Новите правила за целта скоро ще влязат в сила, както и новите европейски квоти за цаца и калкан, които ще трябва да спазват рибарите ни в Черно море от Нова година.

От Европейската комисия настояват за 2024 година да не се променят квотите за улов на цаца в Черно море. Предложенията й за трицоната, както и за калкана - ще бъдат обсъдени през декември в Съвета на Европейския съюз.

Квотите за него за догодина ще станат ясни сега през ноември, тъй като те се определят от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM).
“О
рганизацията се грижи за устойчивия улов в Черно море”, обясни за БНР експертът по морско право и преподавател доцент д-р Ваня Стаматова.

Защо квотата за цаца е една и съща?

„Защото за трицоната или цацата всяка една година не можем да постигнем лимитите или това, което ни се определя от Европейската комисия“, поясни за БНР председателят на рибарско сдружение "Черноморски изгрев" Емил Милев:
„Не можем да постигнем нивата - дават ни се по-големи количества, които ние не ги реализираме и затова остават на същите нива“.

„Калканът се реализира, успяваме да го изловиме. Всяка година се прави оценка на запаса и когато има подобрение, квотата за калкана се покачва въз основа на научни доклади и оценкана запасите“, добави той.

Битката за по-големи квоти за калкана

„Всяка държава получава квота! На България в момента е 75 тона за калкана. За цацата е над 2 хиляди тона, която ние не можем да изпълним и там няма борба“, подчерта доцент Стаматова:
„Знаете колко струва калканът, а пък колко струва цацата! Затова е борбата – калканът е скъпа риба! И по принцип няма калкан - той изчезва, а пък цацата - не е чак така проблемът с нея“.

„От 2017 година започват да изследват улова на калкан, защото започва да намалява. Нопък победата за България от 2019 година е, че до 2019-а сме имали 57 тона квота, а пък от 2019-а имаме 75 тона, така че ни е увеличена квотата“, добави за проучванията и квотите тя.

„Винаги се борим за по-големи квоти, но е доста трудно - бяхме на 40, 50, 55 тона. Вървим нагоре, има подобрение на запаса и се надяваме някой ден да достигнем до 150-200 тона“, каза Милев от риболовното сдружение:
Калканът е експортно-ориентирана риба, която се изнася предимно за Турция. Нашето море е доста бедно. Доста голяма част от стопанския риболов зимно време в периода от януари до април се занимава с този вид риболов и квотите ни са малки - между 800 килограма и 1 тон на кораб. Говорим за някакъв оборот от 20-25 000 лева, който е недостатъчен за един кораб три месеца да съществува“.

Цаца реализираме основно на нашия пазар. Румънският пазар също са доста големи консуматори. Замразяват я и тя се изнася“, добави той за цацата.

По повод риболова на калкана в определени периоди на годината доцент Стаматова уточни, че „всяка държава си определя забрана за улов на калкан“:
„В България също има забрана - от 10 април до 10 юни. По принцип е по едно и също време, но всяка година се издава заповед от кога до кога и в тези два месеца не могат да ловят калкан в България в Черно море“.

Експертът по морско право обясни и каква е процедурата за разпределение на квотите между рибарите у нас:
Имаме 75 тона за Черно море за България - 54 тона се раздават на двете големи рибарски сдружения, в които членуват рибари с риболовни кораби - това са „БГ Фиш“ и „Черноморски изгрев“. Те пускат на ИАРА кораби, които искат да ловят калкан и ИАРА проверява дали тези кораби отговарят на изискванията, защото има доста, на които трябва да отговаря. И всъщност ИАРА дава квота на сдруженията, а те вътре си определят на кой рибар колко квота да дадат“.

„Останалите от 54 до 75 тона са за индивидуалните рибари - такива с по-малки лодки или които не са членове на тези сдружения. Пак се прави проверка на всички документи и това е процедурата по калкана“, каза бившият изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

Доцент Стаматова уточни и как се следи риболовът у нас:
Електронни дневници имат всички лодки. За корабите големите в момента има във Варна и Бургас центрове за наблюдение. Там се вижда кой кораб кога излиза, кога влиза, а малките - т.нар. лодки по български, само отчитат улова си с електронен дневник. Те не се следят в момента по сателит - излиза малкият рибар и в края на деня си пуска електронен дневник, само че на екрана не се вижда той кога е излязъл, кога се е прибрал“.

„Докато при големите кораби се вижда, защото тези, които ловят калкан задължително - пак по европейските норми задължително, когато разтоварват присъства и инспектор на ИАРА. Това е само за калкана! Това си е процедура! И ако някой не е казал, че лови калкан, а нашият инспектор при проверка на кораба види, че на него има калкан - това си е нарушение!“, подчерта тя.

Новите европейски изисквания за контрол на риболова

Именно с цел без измами, а и за събиране на по-точни данни за по-добро управление на морските ресурси - от Европейския парламент приеха нови правила за контрол на рибарството

Част от тях от години са факт в България - например, регистрацията и декларирането на улова електронно.

„Преди бяхме на хартиени носители всички рибари. Трета година мисля, че вече сме само на електронен дневник - всичко докладваме по електронен път“, потвърди Емил Милев:
Всички големи кораби са свързани със система за наблюдение през сателит и предаваме данните: местоположение на кораба, улови, килограми, видове риба. И в Брюксел, в Европейската комисия се предават данните в реално време - всичко, което се въведе в нашата система на ИАРА“.

Естествено има си своите слабости! Системата се награждава всяка една година, всяка година има пропуски, но се надявамес годините да бъде изчистено. Като проблеми с въвеждането, губене на данни, но явно това е нормално за една нова система“, изтъкна председателят на "Черноморски изгрев", според когото дигитализацията не е намалила административната тежест за рибарите:
Не ни улеснява по никакъв начин! Всеки се надява, че нещата ще бъдат по-добре с електронните дневници. Мога да кажа, че не са по-добре - губят се данни на много от корабите-кандидати по европейски програми, бенефициенти, губят ни се риболовни дни. Имаме проблеми с доказването на тези риболовни дни, а после се оказва, че наистина сме работили, а данните се губят в системата на ИАРА. И по-скоро за момента имаме проблеми, отколкото ползи.

По думите му проблемът е в самата система, тъй катоедно нещо, когато се изгражда е добре в целия процес по създаването му като конфигурация да участват и рибари - това от гледна точка на начините на въвеждане и улесняването на работата“:
Когато се прави от служители, от администратори - то създава проблеми на нас, рибарите. Ние сме свикнали по един начин 20 години да вкараме на хартиен носител - знаем кое след кое, коя операция, кой ред следва и в един момент ни създават система, която е нещо съвсем различно от това, което сме правили години наред. И от там тръгнаха проблемите!“

„Точно аз в годината и половина, в която бях в Агенцията – точно тогава се правеше софтуерът! Трудно е, защото наистина имаше един период, в който работеха паралелно и двете системи, прехвърляха се данни от едната в другата“, каза доцент Стаматова за използваната у нас Информационна статистическа система:
„Някои рибари се справят, други не се справят - то зависи кой колко е добре с техниката! Но така или иначе това е изискване на Евросъюза, на Комисията, така че искаме или не тази система трябва да работи - по друг начин не може! 

Новите мерки, които трябва да станат факт 20 дни след публикуването им в Официалния вестник на Европейския съюз – предвиждат всички лодки да имат на борда си устройство за проследяване, позволяващо на националните власти да ги намират и идентифицират на редовни интервали.

Новото е, че в момента проследяващи устройства има само на големите кораби над 12 метра“, каза доцент Ваня Стаматова, както и уточни, че:
Ние тук им викаме "лодки", само че в Европейския съюз всичко е "кораби" - до 10 метра, до 12 метра и над 12 метра. Там няма израз "лодка" - всичко е "vessels", т.е "кораб" на английски език и всъщност сега искат и на тези, по-малките рибари“.

„Има и някакъв преходен период до 2030 година, където всяка държава може да отложи това нещо - слагането на тези проследяващи устройства. То те ще скочат, тези малките рибари, да им слагат устройства и тях да ги следят –  то ще стане тук сигурно война“, прогнозира експертът.

„Няма как в една малка лодка, когато няма сушинка, няма завет вътре, да бъде сложена, монтирана конфигурация и свързана със сателит да предава данни -то е обективно невъзможно“, изтъкна председателят на риболовното сдружение, както и отново каза, че
„Корабите над 12 метра докладваме по електронен път като тенденцията беше да бъдат въведени и при по-малките корабособственици.Естествено една лодка от 8 метра, когато няма условия да бъде поставена тази електронна конфигурация е нормално да си остане на хартиен носител! Така че е редно по-големите кораби да докладват по електронен път, а по-малките да си останат на хартия“. 

Изтъкната беше и още една новост – за лодките за отдих, които също ще трябва да декларират своя улов.

 „На тези лодки, т.нар. лодки за отдих - също ще им се слага система за улов и евентуално, ако хванат нещо и те да пускат към Европейската комисия информация“, обясни доцент Стаматова като се позова на приетата от евродепутатите резолюция.

„Това е свързано с трупането на данни. В България има доста лодки за любителски риболов или както се казва за туризъм, които същото реализират някакви улови дори било и за лична консумация. Но е добре тези неща да бъдат известни на държавата, когато тя прави оценка на запаса да влиза цялата информация – не само от стопанския риболов, а да влиза и от любителския риболов“, каза Емил Милев.

Правилата предвиждат и да се запази процентът на допустимо отклонение на улова.

„Тези 10%, които винаги си има някакво разминаване между декларациите. В момента на улова във морето се декларират, примерно ,да кажем, теоритично 1 тон риба, разповарваме 1 тон и 100. Нормално е тя да не може да бъде претеглена и оценена правилно в морето“, поясни Емил Милев.

Предвижда се и монтирането на видеонаблюдение, стана ясно от дебата в ЕП.

„Проследимостта на прясната и замразена риба, както и преработената е важна. Бордовите камери ще са задължителни за корабите с дължина над 18 метра, както и видеонаблюдението“, уточни докладчикът и евродепутат от Прогресивния алианс на социалисите и демократите от Испания Клара Агилера.

„Въвеждане на дистанционен мониторинг и камери на борда най-сетне ще сложи край на незаконното изхвърляне на риба, както и ще стимулира селективните методи на риболов в съответствие с европейските политики“, добави европейският комисар по въпросите на бюджета и администрацията Йоханес Хан.

Не знам дали това ще мине. То е момента няма - има само проследяващи устройство за самия кораб, който се вижда на сателита, а пък бордовата камера вече ще гледа какво се случва на самия борд и всъщност трябва много внимателно да снима, защото това, което четох е, че не трябва да могат да се виждат хората. Все пак това е лична информация - заснемането е щекотлива тема“, подчерта доц. Ваня Стаматова за видеонаблюдението, за което възразиха и някои евродепутати.

„Монтирането на камери за наблюдение на рибарите е нарушение! Срамота е! Още един удар върху тях!“, заяви италианският евродепутат от „Идентичност и демокрация“ Розана Конте.

Нека бъдем точни - тези, които ще почувстват най-силно тежестта на мерките са дребномащабните, непромишлени рибари", добави португалският евродепутат от „Левицата" Жоао Пимента-Лопес.

Според новите мерки операторите ще трябва да съхраняват информацията от цялата верига на доставки: от морето до чинията. Целта - безопасност на храните, по-справедлива конкуренция и борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов.

„Регламентът ще осигури и по-добър контрол на вноса чрез системата CATCH“, добави за системата, отнасяща се до вноса, испанският евродепутат от ЕНП Франциско-Хосе Милан Мон

Чрез нея се споделят сертификатите за улов, които трябва да придружават всяка пратка с рибни продукти, влизаща на територията на ЕС. Идеята й е да се пресичат доставките на незаконно уловени или придобити морски ресурси, за каквито има съмнения, че идват от Китай. 

Сортиране на риба след първия улов за деня на борда на риболовния траулер „About Time“ в Ламанша, край южното крайбрежие на Нюхевън, Великобритания, ноември 2020 г.За повече яснота за вноса на риба от Китай се обявиха от ЕП

Затова и чрез резолюция от Европейския парламент отправиха и призив за по-голяма прозрачност от Пекин.

„Според правителството, китайският флот за далечно плаване наброява към 2 900 риболовни кораба, а според ФАО - 17 хиляди! Колко са? Къде са?“, попита докладчикът по темата - френският евродепутат от „Обнови Европа“ Пиер Карлескинд.

„Този доклад за мен е малко шизофреничен. В реалността Китай полага усилия за справяне с прекомерния улов, както и за намаляване на въпросния флот - милата година бяха прекратени субсидиите му за гориво“, изтъкна ирландският евродепутат от „Левицата“  Мик Уолъс.

Настоява се и за информация колко продукти, уловени от китайски кораби - има по пазарите в Европа.

По думите на доцент Стаматова с подобни данни разполагат от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ):
Ние няма как да дадем такава информация! Специално за вноса на риба - Агенцията по храните! Значи ИАРА е само контролно-риболовен - ние сме само по живите риби, т.е. по контрола на риболова.“

„Китайците изобщо никой не знае те колко риболовни кораби имат! Ходят по различните морета, ловят без проследяващи устройства, ловят без позволени уреди, правят нелегален износ“, потвърди тя.

„Всъщност до момента Европейския съюз може би го беше страх, защото наистина Китай снабдява с много риба Европа и ако спре китайският внос може би ние ще останем без риба. За първи път някакви мерки взема Европейския съюз“, изтъкна още експертът по морско право.

Какви рибни продукти от Китай има на българския пазар и влият ли му?

„Мекотели, калмари, хекове - доста видове риба влиза от Китай в България. Нормално е всеки един внос да влияе на пазара“, каза Емил Милев от „Черноморски изгрев“:
„И когато така или иначе българският пазар е със слаба консумация на риба - все пак знаем, че на глава от населението 5-6 килограма употребяваме. И една част от тези, когато бъде заместена с вносна риба - нормално е да влияе на българския пазар. И на нас като рибари - да реализираме по-трудно уловите“.

„От там влиза на доста по-ниски цени и хората се преориентират. На нашия пазар не е важно качеството, важна е цената! Колкото и грубо да звучи, за българина това е основното последните години“, подчерта председателят на риболовното сдружение.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!