Графика №14/2023 Младите хора, които не работят, не учат и не се обучават - явлението NEET

Преходът от образование към работа става все по-сложен. Днес младите хора сменят работата си по-често, било по желание или по необходимост. Все по-често срещано за студентите например е да работят на непълен работен ден или сезонно, за да осигурят или допълнят доходите си. Но и все по-често заетите млади хора се връщат към образование или обучение, за да подобрят своята квалификация. В резултат на това нараства делът на студентите, които и работят, а и заетите млади хора, които учат.

Но има и една част от младите хора, които нито работят, нито учат или се обучават - NEET (Neither in Employment nor in Education or Training).

Младежката безработица е проблем, който засяга всички страни със слаб или отрицателен растеж. Когато растежът на икономиката се забави, това може да се случи и с нивата на заетостта, тъй като предприятията се въздържат от разширяване и създаване на нови работни места, включително се прибягва и до съкращения, с цел намаляване на разходите. Често младите хора са тези, които поемат най-тежката цена от това, тъй като се конкурират срещу по-възрастните работници, с много повече опит.

Един от начините, по който младите хора, които не намират работа, могат да подобрят перспективите си на пазара на труда, е придобиването на нови умения чрез образование и обучение.  Обичайно е да има по-високи нива на NEET за хора с ниско ниво на образование и по-ниски нива на NEET за хора с високо ниво на образование.

Когато младите хора не са заети и не участват в образователен или обучителен процес, те са изложени на повишен риск да се откъснат от пазара на труда и да бъдат изправени пред социални проблеми. Това има потенциал да попречи на целия им трудов живот.

Европейският съюз е поставил цел на ниво ЕС, която предвижда, че делът от младите хора, които нито работят, нито учат или се обучават, трябва да бъде по-малко от 9% до 2030 година за възрастовата група от 15 до 29 години.

Средно 11,7% са идентифицирани като NEET в рамките на ЕС през 2022 година според данните на Евростат. Но съществуват и значителни различия между държавите членки в регистрираните нива на NEET. Всъщност, няколко държави вече са постигнали целта за 2030 година, като с най-ниски нива, под целта от 9,0% са Нидерландия с 4,2%, Швеция с 5,7%, Малта със 7,2%, Люксембург със 7,4%, Дания със 7,9%, Португалия и Словения с по 8,4%, Германия с 8,6% и Ирландия с 8,7%.

От друга страна има девет държави, които са регистрирали нива на NEET над средното за ЕС от 11,7 % през 2022 година. Сред тях, с най-високите нива са Румъния с 19,8%, Италия с 19%, Гърция с 15,4% и България с 15,1%.

Сравнението между двете държави-членки на ЕС с най-висок и най-нисък процент на NEET през 2022 година показва, че делът на младите, които са били NEET, е 4,7 пъти по-висок в Румъния, отколкото в Нидерландия.

Общият дял на NEET е намалял в ЕС с 4,4% между 2013 година и 2022 година. Сред държавите-членки на ЕС с най-значимо намаление на нивата на NEET за същия период са Гърция с 13,1%, следвана от България с 10,6% и Ирландия с 10,1%.

Има и три държави-членки, които са увеличили дела на своите нива на NEET спрямо 2013 година и това са Австрия с 0,5%, Люксембург и Румъния с по 0,2%.