Графика №16/2023 България е сред лидерите в ЕС по ръст на цените на имотите

Индексите на цените на жилищата (HPI) представят данни както на европейско ниво, така и на ниво държави-членки. Индексите са тримесечни индикатори, измерващи промените в цените на сделките с всички жилищни имоти закупени от домакинствата, както нови, така и съществуващи, независимо от крайната им употреба. Тоест, жилищата, закупени от домакинства за цели, различни от обитаване от собственика също са включени (например за инвестиция, за отдаване под наем или други). Взимат се предвид само пазарните цени, следователно жилищата, построени самостоятелно са изключени. Също така се отчитат всички транзакции - както парични, така и ипотечни. От 2022 година този индекс обхваща покупките на апартаменти и къщи, като луксозните имоти са извън обхвата на HPI.

Според данните на Евростат, годишният темп на растеж на HPI на еврозоната и ЕС от второто тримесечие на 2010 година до второто тримесечие на 2023 година достига максимум от +9,8% през първото тримесечие на 2022 година и минимум от -2,7% през първото тримесечие на 2013 година. Годишният темп на растеж за HPI на ЕС достигна максимум от +10,4% през първото тримесечие на 2022 година и минимум от -2,6% през второто и третото тримесечие на 2012 година. Между 2016 година и 2019 година, темпът на растеж остава стабилен, както за еврозоната, така и за ЕС (между +3,7% и +5,0%). От първото тримесечие на 2020 година, темповете на растеж за еврозоната и за ЕС на годишна база се увеличиха до нива, които не са били регистрирани от 2006 година. След пика през първото тримесечие на 2022 година, темпът на растеж регистрира отрицателна стойност през второто тримесечие на 2023 година (-1,7% за еврозоната и -1,1 % за ЕС).

Сред държавите-членки на ЕС, девет показват годишно намаление на цените на жилищата през второто тримесечие на 2023 година спрямо същия период на 2022 година, а седемнадесет показват годишно увеличение. Най-голям спад е регистриран в Германия (-9,9 %), Дания (-7,6 %) и Швеция (-6,8 %), докато най-голям ръст е отчетен в Хърватия (+13,7 %), България (+10,7 %) и Литва ( +9,4 %).