Грузия: отстъплението от европейските ценности и възможният отговор на ЕС

Съветът на ЕС по външни работи се събира, за да обсъди налагането на допълнителни мерки срещу властите в Грузия заради бруталната употреба на сила от полицията, произволните задържания на протестиращи и лидери на опозицията, и целенасочено преследване на представители на медиите от страна на властите и от насилствени групи.  Европейските институции настояват всички сигнали за изтезания да бъдат разследвани и призовават управляващата партия „Грузинска мечта“ да успокои напрежението в страната.

Новият върховен представител на ЕС за външната политика Кая Калас отправи предупреждение към властите в Тбилиси, като написа в социалната мрежа X:“Ние сме с грузинския народ и избора му на европейско бъдеще. Осъждаме насилието срещу протестиращите и отстъплението на страната от демокрацията. Това ще има преки последици от страна на ЕС.“

От своя страна председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа в Х: “Вратата към ЕС остава отворена за Грузия“, като изрази съжаление, че правителството в Тбилиси се отклонява от принципите на Евросъюза.

Европейският парламент решително осъди системната намеса на Русия в демократичните процеси в Грузия чрез дезинформация, а руската държава отрича подобни обвинения.

Европейският съюз реагира решително на отстъплението на демокрацията. Изборите в Грузия не отговарят на стандартите, очаквани от страна със статут на страна кандидатка за членство в ЕС – категорично заяви в средата на ноември в ЕП бившият вече заместник-председател на ЕК Маргаритис Схинас. Той информира, че в координация с държавите членки ЕК е намалила рейтинга на политическите контакти и преустановила критичната помощ – 30 млн. евро по линия на помощта по Европейския механизъм и 121 млн. евро пряка помощ за правителството. В резултат на това процесът на присъединяване на Грузия е ефективно спрян:

“Тези мерки ще останат в сила, докато властите не променят курса на действие. В същото време ще продължим непоколебимата си подкрепа за грузинското гражданско общество и независимите медии. Всяко бъдещо повторно ангажиране с грузинското ръководство ще бъде подкрепено от ясни и строги условия, очертани и в докладите на Комисията за разширяването. Правителството трябва да се ангажира отново с програмата за реформи, включително изпълнението на деветте стъпки, определени от Комисията. Трябва също така да се справи с дезинформацията, фалшивите новини и антиевропейската реторика. Няма алтернатива на европейския път на Грузия. Условията са налице и са ясни: демокрация и върховенство на закона. Колкото по-рано това се разбере в Тбилиси, толкова по-добре.”

ЕП отхвърли резултатите от последните парламентарни избори в Грузия и призова ЕС да наложи санкции на длъжностни лица и политическите лидери в Грузия, които са отговорни за отстъплението от демокрацията, и да ограничи официалните контакти с грузинското правителство.

Протестите в Грузия не стихват и продължават вече 18 вечери – хиляди се събират пред сградата на парламента в знак на протест. И всичко това след като министър-председателят Иракли Кобахидзе обяви:

“Взехме решение до края на 2028 година да не поставяме пред ЕС въпроса за начало на преговори, освен това отказваме и европейски фондове дотогава.“

Масовите демонстрации станаха повод за сблъсъци и насилие от страна на органите на реда, които използват сълзотворен газ, водни оръдия и гумени куршуми срещу демонстрантите.

Над 400 са задържаните, а над 300 са пострадалите по време на сблъсъците. Очаква се нова вълна на разочарование след като в непряк избор беше избран бившият професионален футболист Михаил Кавелашвили за държавен глава, а отиващият си прозападен президент Саломе Зурабишвили нарече избирането му „пародия“, като настоя:

“Единствената конституционна, легитимна институция в държавата е представлявана от мен.“

Грузинският премиер Иракли Кобахидзе отхвърли критиките на Запада и заяви, че полицията „успешно е защитила държавата от поредния опит за нарушаване на конституционния ред“ и отрича да е свързана с Русия. Кобахидзе настоява, че партията продължава да е ангажирана с кандидатурата на Грузия за членство в ЕС и само се противопоставя на „изнудването и манипулирането“ от страна на политици от Брюксел“.

Но за протестиращите няма връщане назад, заяви в интервю за БНР Вано Чхиквадзе от фондация „Гражданско общество“ в Тбилиси:

“Резултатите очевидно бяха фалшифицирани. И в момента имаме нелегитимен парламент, който избра нелегитимно правителство. Затова няма какво друго да направим, освен отново да излезем на улицата и да протестираме. Практически всички държавни институции са завладени от управляващата партия. "Грузинска мечта"обаче отвръща силово - мачка протеста. Те преследват опозиционните лидери, арестуват ги, полицията обискира домовете и офисите им. Тежка е ситуацията. Исканията на гражданското общество в общи линии са две. Първото е безусловно освобождаване на задържаните по време на протестите. А второто - да се проведат нови избори. Политическата криза е вече много дълбока и това е единственото възможно решение."

Политическите сценарии пред Грузия са по-скоро негативни, прогнозира политологът Димитър Бечев, старши изследовател в Carnegie Europe, с фокус върху разширяването на ЕС, Западните Балкани и Източна Европа. В интервю за рубриката „Евранет +“ Бечев отбеляза:

“За съжаление, в краткосрочен план сценарият е негативен, защото последните седмици наблюдаваме засилване на репресиите от страна на управляващата партия „Грузинска мечта“ спрямо гражданското общество и части от опозицията. Доколкото разбирам, френският президент Еманюел Макрон е провел частен телефонен разговор с неформалния лидер на „Грузинска мечта“ Бидзина Иванишвили и не бих се учудил да са били отправени някакви заплахи за негативни действия от страна на ЕС, доколкото е възможно, спрямо ръководството в Тбилиси, което подсказва, че ситуацията завива в лоша посока, поне в краткосрочен аспект. Не за друго, а защото няма да има възможност  - изборите вече са зад гърба ни с всички манипулации, но едва ли гражданското общество и Западът ще имат възможност да предизвикат нови избори и да убедят „Грузинска мечта“ отново да излязат пред урните“

Какво означава това в дългосрочен план за грузинското общество?

“Означава по-голяма степен на разделение, може би нови вълни на демонстрации, последвани от репресии, което от своя страна ще увеличава пропастта с ЕС. “

Съветът на ЕС по външни работи трябва да обсъди налагането на допълнителни санкции срещу властите в Грузия – в каква посока очаквате да бъдат тези санкции и какви конкретни решения очаквате?

“Ако има санкции, те ще са прицелени в отделни личности във властта като премиера Кобахидзе, кмета на Тбилиси или дори Бидзина Иванишвили, но нека да видим дали ще се получи някакъв консенсус, защото Унгария е с неясна позиция. Все пак Орбан е по-скоро на страната на „Грузинска мечта“ и предполагам, че той ще се опита да торпилира общата позиция, както е правил и преди. Така че е твърде вероятно на тази среща да не бъде постигнато някакво съгласие, а решението да се отложи за бъдещи срещи. От друга страна, този разговор на Макрон с Иванишвили може да е бил подплатен със заплаха, че все пак в Брюксел на ниво 27 държави членки се е постигнало някакво съгласие и грузинската власт трябва да направи крачка назад и да деескалира ситуацията, защото ЕС може да подходи негативно спрямо тях. Нищо чудно в един момент, ако се тръгне в посока на конфронтация, на масата да бъде поставен и въпросът за отмяна на свободното пътуване без визи, защото това е най-грубият инструмент за наказание на такъв тип поведение. Но ще има много поляризирани разговори в Брюксел, с аргумент защо трябва да наказваме обикновените грузинци заради действията на тяхното правителство. Все пак предполагам, че ще се върви по линия на визови забрани, може би някакви търговски ограничения, но нека бъдем честни, ЕС не разполага с някакви кой знае какви лостове, за да смени курса на поведение на управляващите в Тбилиси.“

Разбирам от прогнозата ви, че няма как да се осъществи искането за независимо международно разследване на твърденията за изборни манипулации и отново да има избори под международно наблюдение?

“Това е по-малко вероятният вариант, според мен, защото по нищо говоренето и поведението на управляващите не подсказват, че са склонни на компромис. Има и един друг момент, че вероятно „Грузинска мечта“ очакват, че новата администрация във Вашингтон ще приеме много по-мек курс спрямо тях.“

Извън политиката по разширяването, как ЕС може да работи активно с потенциалните си кандидатки за членки? Как може в една такава ситуация да се намеси по-радикално в интерес на страната кандидат-членка, която заявява проевропейските си възгледи?

“Европейският съюз действа най-вече по линия на "моркова", а не на "тоягата", защото той предоставя търговски, икономически облаги, които са стимул за страните и техните общества да вървят по пътя на реформите – да демократизират своята вътрешна система и по този начин да изпълняват критериите. Само че в момента в редица случаи виждаме, че този тип политика не работи и причините са много и разнообразни. От една страна, ЕС не е отворил широко вратите си и критериите се оценяват доста строго. От друга страна, елитите в много от тези страни не са готови да пожертват влияние, ресурси и икономическа власт, за да изпълнят критериите и да постигнат стандартите на ЕС, защото това означава някакви жертви и по този начин се получава един порочен кръг. Отивайки все по на изток, във все по-трудни геополитически условия, шансовете намаляват. Грузия общо взето е на опашката – тя беше единствената, която не започна преговори с ЕС заради потъпкването на демократичните свободи.“

Реалистично, малки са шансовете Грузия да стане членка на ЕС в близките години. Това, което направи премиерът Кобахидзе, провокация ли е към ЕС или е нов политически курс на Грузия?

“Трудно е да се каже, но, да, до голяма степен е провокация, защото показва, че европейската политика не работи и че Грузия има и някои други възможни варианти. Да не забравяме, че връзките с Русия укрепват все повече и повече. Например, по линия на търговските потоци по заобикаляне на санкциите, но от друга страна, това е начин да се очертае друг тип интеграционен модел, където страни като Грузия, пък и съседна Сърбия, търсят частична интеграция, без членство, с икономически ползи – като свободна търговия, безвизово пътуване, но без политически ангажименти и без възможност на Брюксел и страните-членки на ЕС да налагат своите политически стандарти. Общо взето, това националистическо поведение става някаква норма, но, разбира се, това е илюзия, защото не може ЕС да си снижава стандартите заради Иванишвили или заради Вучич.“