Европейската левица иска отново да е сред силните на деня

Като цяло 2024-а не беше добра за левите партии в Европа – подкрепата за социалистите и зелените на различни места отслабна за сметка на крайнодесните. На изборите за Европарламент през юни например Зелените се оказаха най-големите губещи. И въпреки че левите сили в Европарламента общо имат 235 от 720 евродепутати, разбивката на резултатите по страни показва, че амбициите на социалисти, социалдемократи, работнически и екопартии не са постигнати. Успех все пак може да се отчете на някои места като Дания – където на изборите за Европарламент с най-голяма подкрепа беше Социалистическата народна партия, а на второ място – социалдемократите на премиерката Мете Фредериксен, която възприема все по-ограничаваща имиграционна политика, откакто на политическата арена излезе крайнодясната Датска народна партия. Във Финландия Алиансът на левицата стигна второто място с политическа платформа с фокус върху климата, правата на работниците, инвестиции в социалните услуги и равнопоставено разпределение на доходите. Електорален напредък отбелязаха на евроизборите и Работническата партия в Белгия и Австрийската комунистическа партия.

Левите в Европа обаче определено искат по-добри резултати. Според анализатори през последните години те като че ли се отказват от традиционните социалистически идеи за сметка на либерални политики и така стават почти неразличими от дясноцентристките партии, които са също толкова проевропейски настроени, с подобни на техните позиции по икономически и климатични въпроси. Европейската левица също така защитава правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация и зелените политики – теми, популярни след младите гласоподаватели, но не толкова сред работническите семейства. Примерът с Дания показва, че някои леви партии регистрират успех комбинирайки прогресивни и консервативни политики. Социалдемократите в Румъния също съчетават консервативни ценности и евроскептични тенденции с лявоцентристки икономически политики. Пандемията от ковид-19, войната в Украйна, борбата с климатичните промени и настоящата криза с издръжката на живота са все възможности за политиците от левицата да изпъкнат с инициативи за засилване на социалните мерки. Наблюдателите стигат до извода, че няма силни лидери, които да се възползват от тези моменти. Обръщайки поглед назад виждаме Тони Блеър, Герхард Шрьодер и Франсоа Митеран, а в момента изглежда, че лидерите в Европа са Виктор Орбан, Джорджа Мелони и Марин льо Пен.

Нова лидерка от това лято имат социалдемократите в Европейския парламент – Ираче Гарсия Перес, която изглежда целеустремена към бъдещи проекти, които да увенчае с успех. По-рано този месец тя осъществи първата си официална чуждестранна визита след избирането си. Тя отиде в Киев, за да изкаже ангажираността на своята група с подкрепата за защитата на Украйна – въпреки антивоенните настроения на традиционната левица. Защо това е важно?

„Европа е с Украйна, защото заедно трябва да защитаваме нашето достойнство, територия и споделени ценности.“

На журналистическата среща на радиомрежата „Евранет плюс“ въпросът от Австрия беше свързан с финансирането на обществените медии и използването на техните бюджети като инструмент за подкопаване на независимостта им – най-вече в страни, където на власт са популистки партии. Това противоречи на принципите, залегнали в европейското законодателство за медийната свобода и е особено тревожно предвид факта, че в същото време Русия увеличава финансирането за медиите си. В подобен контекст как може да се спечели войната срещу дезинформацията и ако има готовност за предоставяне на повече пари за оръжия за Украйна, не трябва ли да се осигури финансова подкрепа и за медиите?

„Ако искаме да защитаваме Украйна, трябва да го направим от различни перспективи – финансова, военна и хуманитарна подкрепа, както и съдействие за възстановяване. Това е ясно и ние настояваме колко е важно да се увеличи бюджетът за отбрана. Но същевременно нашата група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите дава ясно да се разбере, че увеличаването на бюджета за отбрана не може да означава намаляването на бюджета за други важни политики като обществени медии и традиционните политики, сред които са кохезионната, за селското стопанство, за цифровизация или за околна среда.“

Колега журналист от Румъния посочи, че както в неговата държава, така и на други места в Европа, крайната десница и проруски партии печелят много гласове на последните избори. Този факт се отдава от мнозина на неспособността на традиционните партии да се справят с дезинформацията, но и с истинските, ежедневни грижи на обикновените граждани. Каква отговорност по този въпрос е готова да поеме лидерката на европейските социалдемократи?

„Разбира се, че традиционните политически сили винаги носят отговорност. Разбирам това и трябва да направим нещо по-добре – да работим за подобряване на живота на хората. Но в същото време не можем да игнорираме това, че други се опитат да разрушат всичко, което традиционните политически сили са постигнали в миналото. Може ли да е по-добре? Разбира се. Винаги може да е по-добре. Но е важно да спрем намесата, да спрем онези, които искат да бъдат в политиката, за да разрушат европейските ценности.“

И какво може да направи Ираче Гарсия Перес и нейните колеги центристи, за да се пречупи тази тенденция?

„Знаем, че крайната десница се сдобива с повече власт, когато в обществата ни неравенството е факт. И поради тази причина е важно да водим този дебат за ресурсите, за социалната политика. Стълбът на социалните права е от първостепенно значение. Това, което не можем да направим е просто да вложим повече пари в оръжия и да намалим парите за социални политики. Това е нашата позиция като група. Искаме да разширим социалното измерение, социалните политики. Трябва да разширим стратегията ни в индустриалните и икономическите сфери, да подобрим конкурентоспособността си. Но не можем да направим това ограничавайки социалните права и правата на работниците.“

Запитването от Гърция – където лявата опозиционна партия СИРИЗА е в криза, също беше свързано с тази тема, а именно – как би било възможно икономическият прогрес да върви ръка за ръка със социалната справедливост, равенството и солидарността:

„Трябва да продължим да работим, например, по директивата за минималния доход – това е нещо важно. Трябва да продължим да работим по стълба за социални права, той е от съществено значение. За нас важен елемент е да се обсъждат инвестициите в Европейския съюз. Трябва да инвестираме – повече и по-добре, и са ни необходими повече ресурси.“

С колкото повече предизвикателства се сблъсква Евросъюзът, толкова повече пари трябват, категорична е председателката на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Ираче Гарсия Перес. Според нея е необходимо да се утъпкат нови пътища за осигуряването на собствени ресурси:

„Трябват ни ресурси за подкрепата на онези, които имат повече нужди. А онези, които разполагат с повече, трябва да сложат и повече „на масата“, да има преразпределяне.“

През изминалата година европейските социалдемократи не могат да се похвалят с особени успехи – в Европарламента се оформя мнозинство по-скоро център-дясно, а и много от исканията им изглежда няма да бъдат уважени. Как групата на социалистите и демократите смята да обърне този ход?

„Трябва да изградим проевропейски мнозинства и можем да постигнем това само с Европейската народна партия, „Обнови Европа“, Зелените и нас. Това ще бъде нашата стратегия – да включим всички тези групи в преговорите за бъдещите пакети от документи в опит да се обединим около обща позиция.“

Към дясноцентристката Европейска народна партия на председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен има упреци, че „флиртува все повече с крайната десница“. Гарсия Перес потвърждава, че социалдемократите са били много недоволни от по-голямата част от процеса по одобрение на новата Еврокомисия. И особено от решението представител на Европейските консерватори и реформисти да получи вицепредседателски пост. Сега обаче е време за обединение, казва тя, но подчертава – в разумни граници:

„Намираме се в много труден момент за Европейския съюз. По целия свят геополитическата ситуация е много трудна. Необходима ни е стабилност. Необходимо е правителство – европейско правителство. И поради тази причина ние подкрепяме тази Европейска комисия, но не на всяка цена. По-важно е от всякога да се работи в единство, но само с проевропейските политически сили. Не можем да преговаряме, не можем да работим с онези, които искат да унищожат европейския проект и европейските ценности.“

Означава ли това, че от Прогресивния алианс на социалистите и демократите са загрижени от създаването на съюзи между Европейската народна партия и крайната десница, въпреки споразумението между социалдемократите и ЕНП?

„Сега започваме да работим с новия колегиум еврокомисари с новите предложения – законодателни, политически… Отворени сме, разбира се, за работа с ЕНП – не можем да постигнем тези неща сами. ЕНП трябва да бъде с проевропейските сили. ЕНП обаче не може да се опитва да играе двойна игра. Това е нещо, по което ще бъдем много ясни по време на следващите стъпки и различните преговорни етапи.“

Насред сложния геополитически контекст – войната в Украйна и нестабилността в Близкия изток, вероятността за истински търговски войни с Китай и САЩ след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като следващ американски президент, милиони европейци очакват решения отвътре на чисто битовите си проблеми, свързани с инфлацията и високите цени на енергията, въпреки че те често зависят от сложни, глобални решения. Трябва ни повече Европа, категорична е Ираче Гарсия Перес:

„Защитавайте повече от всякога европейския проект! Защитавайте повече от всякога всичко, което ни обединява и всичко, което ни е довело до напредък. Не се отдръпвайте назад, не вървете по стъпките назад в миналото, по които сме вървели напред, за да изградим Европа.“

Лидерката на социалистите и демократите признава, че пътят нагоре е стръмен, но твърдо вярва, че Европейският съюз играе конструктивна роля на световната сцена:

„Европа трябва да модернизира икономиката си и индустрията си. Но това трябва да стане от позицията на уважение към околната среда и планетата ни. Нашият Съюз трябва да води в международен план в борбата срещу промените в климата.“

А преди всичко, по думите й, Европа може и трябва да служи като световен стандарт за демокрация и устойчивост:

„Европа е модел за много, които вярват в демокрацията и върховенството на закона, за онези, които вярват в по-справедливото и по-природосъобразно развитие.“