Френско-британският план за Украйна и "коалицията на желаещите": оказва ли се Европа сама срещу два хегемона - Русия и САЩ

Европейските лидери се оказаха все по-притиснати да проведат поредните кризисни разговори за това каква допълнителна подкрепа могат да предоставят на Украйна на фона на все по-силните опасения, че американският президент Доналд Тръмп може би обмисля облекчаване на част от санкциите срещу Русия, за да се съгласи на сделка за частично примирие. Очакванията на третата среща на страните, готови да допринесат по един или друг начин за „гаранциите за сигурност“ за Украйна в рамките на евентуално мирно споразумение, т.нар. „коалиция на желаещите“,  не оправда заявките за финализиране  на подкрепата  за краткосрочната помощ на украинската армия. Британската идея за изпращане на „мироопазващите сили“ беше ревизирана от френския президент Еманюел Макрон, който  обяви план за изпращане на  „сили за сигурност“  от „няколко европейски страни“, базирани на определени стратегически места в Украйна в случай на мирен договор с Русия. Тези сили за сигурност обаче „не са предназначени да бъдат мироопазващи сили“, уточни Макрон, тъй като те няма да заменят украинските въоръжени сили и няма да бъдат разположени на фронтовата линия, а вместо това в стратегическите градове и бази:

“Днес тези подсигуряващи сили, които са френско-британско предложение, и са нещо, което Украйна иска, има подкрепата на редица страни-членки на ЕС, които дори обявиха, че искат да се присъединят. Нямаме единодушие по темата днес, но това не значи, че няма да направим нужното да го постигнем.“

Руският президент Владимир Путин вече заяви, че Москва няма да толерира присъствието на войски на НАТО в Украйна, независимо от тяхната роля, а европейските лидери все още прикриват шока от действията на американската администрация, която, първо, замрази потока от американски оръжия към Украйна, започна да налага високи мита върху европейската стомана и алуминий и изолира Украйна и Европа от преките преговори с Русия.

Украинският президент Володимир Зеленски изрази надеждите САЩ да останат твърди пред исканията на Русия:

“Нужен е по-голям натиск върху Русия, за да спре този терор. Това зависи от всички наши партньори – и от Америка, и от Европа, и от други страни по света. Още от 11 март стои предложението за безусловно прекратяване на огъня. Досега тези удари трябваше да спрат, но Русия продължава всичко това – и всяка нощ, всеки ден нанася все по-цинични удари. Без да бъдат притиснати,  онези в Москва ще пренебрегват и занапред дипломацията, ще продължат да съсипват живота на хората.“

Европа все още настоява, че най-добрият вариант е Съединените щати да се включат в гаранциите за сигурност за бъдещото на Украйна. В същото време Европейският съюз не стои със скръстени ръце – ЕК вече представи нов план за превъоръжаване на страните-членки, който може да мобилизира близо 800 млрд.евро за отбранителния сектор. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен предупреди:

“Вече знаем, че Русия е напът да създаде изцяло военна икономика, 40 % от федералния й бюджет, или 9 на сто от БВП, отиват за отбрана и тази инвестиция подхранва нейната агресия в Украйна, докато я подготвя за бъдеща конфронтация с европейските демокрации. “

Франция обяви отпускането на нова помощ на стойност 2 млрд.евро за Киев, а Германия планира да инвестира до 1 трилион в армията и инфраструктурата си.

Въпреки че Брекзит се оказа разрушителен за взаимоотношенията между Великобритания и Франция, двете страни отново се координират на най-високо равнище и дават най-ясния сигнал пред европейските си съюзници за готовността да се ангажират със сигурността на континента. Британският премиер Киър Стармър начерта общия план:

“Първо, ще продължим военната помощ и ще засилим икономическия натиск върху Русия, за да е Украйна в силна позиция. Второ, съгласни сме, че дълготрайният мир трябва да осигури суверенитета и сигурността на Украйна, която да участва в преговорите. Трето, при сключване на споразумение за мир, ще продължи засилването на отбранителните способности на Украйна, за да бъде възпряна бъдеща инвазия."

България е част от съюзническите страни, които са готови да предоставят допълнителна помощ на Украйна. След срещата на върха в Париж министър-председателят Росен Желязков обяви, че България предлага да бъде сформиран многонационален морски координационен център за осигуряване на безопасно корабоплаване в западната част на Черно море и страната ни да бъде домакин на този център:

“Ние предложихме създаването на многонационален щаб в България, който да установи и насоки за корабоплаването, но и да осъществява и дейности по мониторинг по въздух, по вода, както на критичната инфраструктура, така и на всички потенциални враждебни действия в територията на Черно море. “

Военният министър Атанас Запрянов допълни:

“Ако се организира военноморска операция по сигурността в Черно море, така както беше политически дискутирана – в Черно море, освен нашите кораби, турските и румънски кораби, които са в тази групировка за противоминна защита, ще се включат и сили от други страни, при условие, че има мирно споразумение, че Русия е съгласна, че държавите са съгласни. Оперирането в нашите морски пространства в западното Черноморие ще изисква такава координация – някой да я прави от брега и именно ние предлагаме този координационен център, който функционира, който е оборудван по натовски стандарти да бъде използван, като там могат да се привлекат специалисти от други държави, които участват в една такава операция."

Някои анализатори определиха българското предложение като възможното на фона на рамката, която е заложена в Решението на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна. Последно социологическо изследване, посветено на отношението на българите към войната в Украйна, реализирано от социологическата агенция „Мяра“, в периода 14-18 март, сред 801 пълнолетни граждани, от независим телефонен сондаж на данните, показва, че българите са по-скоро за обща европейска отбрана, но със сигурност у нас няма обществена нагласа за участие в евентуална мироопазваща военна мисия в Украйна, като делът на противниците доближава 77 %, подчертава основателят на агенцията Първан Симеонов:

“По идеята за обща европейска отбрана – да, даже сме готови да даваме и пари за това. Тук сме солидарни с европейската позиция. Когато обаче става дума за подхода към мира и помощта за Украйна, по-скоро сме солидарни с позицията на Тръмп.  Единственото, което е сигурно на този етап при тези въпроси, че има сериозна неохота, ако България ще трябва да изпраща свои мироопазващи сили, дори в състава на други сили в Украйна – приемат това 21,6 %, 76,8% не го приемат.“

Картината в България е валидна за редица страни-членки, като няма единно съгласие за бъдещите действия за гарантиране на мира в Украйна. Западът е фрагментиран до степен, до която голяма част от страните в Европа осъзнават, че тази фрагментация е вредна, заяви в интервю за рубриката „Евранет +“ Мария Спирова – журналист, политически анализатор, редактор и активист, която живее в Лондон:

Г-жо Спирова, в интервю за БНР посочвате, че „Великобритания разбира бруталността на ситуацията по-добре, а Макрон може да бъде идеологическият двигател на Европа“. След последната среща на върха в Париж на „коалицията на желаещите“ как оценявате резултатите? Измества ли се фокусът от първоначалната заявка на Обединеното кралство британски, респективно, европейски „ботуш“ да стъпи в Украйна?

“Ще ми се да можех да кажа, че фокусът е помръднал нанякъде. Опасявам се, че между първата и третата среща стратегическите позиции на участващите държави не са се променили кой знае колко много. Да, Макрон продължава да изглежда като идеологически най-вокалният лидер на концептуализираната коалиция на желаещите, докато при Киър Стармър се вижда как той все пак е изразител на изключително особената позиция на Великобритания. Напомням, че, от една страна, Великобритания е вплетена вече в едни доста тежки търговски преговори със САЩ, а от друга страна, е вплетена в едни много комплицирани преговори за постигане на споразумение по сигурността с ЕС, резултати от които се очакват през май тази година. Там отново се оказва, че проблеми и трудности са породени от Брекзит, като, например, риболовните права между Швеция, Франция, Великобритания, Гибралтар и претенциите на Испания, както и други проблеми, породени от Брекзит, се оказват пречки в постигането на иначе едно много логично споразумение за сътрудничество по сигурността. Великобритания все пак е от малкото ядрени държави в Европа, въпреки това Стармър е в ситуация, в която трябва да балансира едновременно идеята, че на Украйна трябва да й се помогне и то по решаващ начин в ситуацията, в която САЩ вече не е предвидим партньор, от друга страна, Америка трябва да бъде държана от „правилната“ страна на стратегическите силни взаимоотношения с Великобритания, както и ЕС. Това означава, че на Стармър му е значително по-трудно да намери тънката криволичеща пътека напред, а Макрон има сравнително по-ясен хоризонт пред себе си. За момента, разбира се, Франция и Великобритания продължават да са движещите сили на идеята за „коалиция на желаещите“, но виждаме как езикът се променя, забелязваме как не става дума за мироопазваща сила, а става дума за това, което на английски е известно като ‚reassurance force’, т.е. определено количество войници от европейски държави, които подпомагат изпълнението на задълженията на украинската армия, която продължава да е решаваща за мироопазването в Украйна. В тази връзка, не виждаме кой знае какъв ентусиазъм от други европейски държави за пращане на войски под какъвто и да е предлог в Украйна, а особено ясна е съпротивата за тази идея в Италия и в Полша, а Полша, имайки една от най-големите и най-силни войски в Европа, би била отличен партньор. В момента, обаче, няма индикации, че Доналд Туск я намира за добра.“

Кои опции остават отворени пред лидерите, след като планът за разполагане на мироопазващи сили в Украйна очевидно търпи промени?

“Последната среща в Париж поне показа ясно, че по никакъв начин не се предвижда отслабването на санкциите спрямо Русия, инфарктен момент, тъй като, както знаем, Русия вече обвърза премахването на някои от санкциите срещу нея като условие за каквото и да било примирие.“

Не са ясни бъдещите ходове на администрацията на Тръмп, в същото време, обаче, смятате ли, че на този етап Великобритания и Франция безплодно търсят някаква форма на предпазен механизъм от Вашингтон. Може ли да се окаже, че „коалицията на желаещите“ отваря три фронта: срещу Русия, срещу САЩ и срещу коалиция на „нежелаещите“ и кой фронт може да се окаже най-изострен, според вас?

“Това е отличен въпрос, той действително прорязва мъглата на случващото се по добър начин и мисля, че всички ние трябва да мислим по този въпрос, особено Макрон и Стармър, тъй като действително нито една от страните, които ние виждаме, че се опитват да разрешат конфликта между Русия и Украйна, не може да разчита на предвидимост у отсрещните страни, дори не е ясно кой на кого все още е партньор. Има светогледна промяна у администрацията на Тръмп, която не разглежда Европа като партньор. Между позицията на Русия и САЩ спрямо Украйна съществуват повече паралели в момента, отколкото между позицията на САЩ и Европа спрямо Украйна, че в някакъв смисъл Украйна може да бъде разпарчатосана, така че всеки да получи от тази богата страна това, което е решил. Това наистина поставя САЩ в една абсолютно нова позиция, каквато Европа изобщо не е очаквала от САЩ допреди няколко месеца. Това е, според мен, проблем, който ще се окаже много сериозен за Европа и вероятно ще забави момента, в който ще стигнем до обратната точка и ще стане ясно, че Европа действително в момента е сама срещу два хегемона – Русия и САЩ.“

Плановете на „коалицията на желаещите“ са фокусирани върху опазването на небето, морето и границите в Украйна. Как в новата оперативна фаза на преговорите се вписва ролята на България – официалното българско предложение е страната ни да е домакин на многонационален морски координационен център за осигуряване на безопасно корабоплаване в западната част на Черно море?

“Според мен, две неща са важни в тази новина, чисто контекстуално. Едното е, че всъщност военните действия между Украйна и Русия се изместиха и черноморският регион отдавна не е фокус на тези горещи сблъсъци между двете държави, т.е. изборът на България да предложи тази конкретна роля на нещо като пазител на Западното Черно море, наблюдател, тя е с доста нисък профил, т.е. тя избягва точно онези сериозни проблеми, които в момента занимават Европа по отношение на Украйна и Русия. Това е възможно най-добрият начин да кажеш, че ще направиш нещо и то да има възможно най-ниската инвестиция и най-безрисковата от страна на България – такава, която не я поставя в ситуация отново да вземе страна. Наистина беше забележително да се слушат Желязков и Запрянов, които думата Украйна успяха въобще да не я изрекат, докато говореха за този център.“

За „Евранет +“: Виолета Ашикова