Разходи за отбрана без обвързване (Еuranet Plus Panorama)

От това лято нататък над половината държави членки на ЕС може да получат разрешение да увеличат дълга си, за да повишат разходите си за отбрана.

Комисията в момента разглежда 16 искания, подадени „накуп“ на 30 април, за активиране на т.нар. клауза за бягство от Пакта за стабилност и растеж.

Европейската отбранителна индустрия има повод за дълбока благодарност

Планът ReArm Europe, публикуван в средата на март, очертава визия за повторно въоръжаване на Европа, която предвижда увеличени разходи в целия съюз.

За да постигне тази цел, Брюксел предложи няколко инструмента, предназначени да дадат възможност на държавите членки на ЕС да мобилизират средства за отбранителния сектор през следващите четири години. Един от тях е т.нар. клауза за бягство.

Въпросната мярка е създадена, за да позволи на държавите членки временно да „надхвърлят“ бюджетните си ограничения, без да се страхуват от санкции.

Политологът Йоанис Папафлоратос, който преподава в редица военни академии в Гърция, дава кратко и ясно обяснение на механизма пред колегите ни от Skai.

Йоанис Папафлоратос, политолог и преподавател във военни академии (в Гърция):

Euranet Plus Central · Ioannis Papafloratos, Political Scientist and Military Professor (in Greek) 1
„Нека започнем с това, че клаузата за бягство не е нов механизъм. По същество тя е инструмент, предоставен от Европейския съюз, който позволява на държавите членки да се отклоняват от строгите фискални правила на Съюза – но само при изключителни обстоятелства, налагащи увеличени разходи. Досега този механизъм се използваше основно по време на икономически кризи и по време на пандемията от COVID. Новото е, че сега се предлага да бъде приложен конкретно за отбранителни разходи.“

Както заяви евродепутатът от ЕНП Андрей Новаков пред БНР в Страсбург миналата седмица, в контекста на по-широка дискусия относно бюджета на ЕС, той подкрепя този механизъм, тъй като той позволява увеличението на разходите за отбрана да не се финансира за сметка на други важни сфери.

Андрей Новаков, член на Европейския парламент - ЕНП, България (на български език):

Euranet Plus Central · Andrey Novakov, Member of the European Parliament – EPP, Bulgaria (in Bulgarian)

„Инструментът, чрез който ще се финансира отбраната в ЕС, е по-скоро дългов механизъм. Против съм средства, предназначени първоначално за строителство на училища, водопроводи и пътища, да се насочват към ракетни установки – не защото това не е важно, а защото не е единственото, което има значение.“

bnr.bg – Никола Минчев и Андрей Новаков от ЕП – между институцията и проблемите на хората

Тези допълнителни разходи за отбрана ще бъдат ограничени до 1,5% от БВП годишно за период от четири години — ниво, което според Комисията би могло да освободи около 650 милиарда евро. Подобен таван обаче би бил труден за прилагане по отношение на силно задлъжнели държави, които могат да усетят необходимост да надхвърлят този лимит от 1,5%.

А както обясни говорителят на Европейската комисия Балаж Уйвари на пресконференция в края на април, този механизъм не дава на държавите членки картбланш да харчат както си искат. С него идват и определени условия.

Балаж Уйвари, говорител на Европейската комисия (на английски):

Euranet Plus Central · Balazs Ujvari, European Commission spokesperson (in English)

„Ако дадена държава членка реши да активира националната клауза за бягство, това, разбира се, от една страна ще ѝ осигури по-голяма фискална гъвкавост – в случая за повишаване на разходите за отбрана. Но това трябва да върви ръка за ръка с дисциплинирана фискална политика. Необходимо е да се гарантира, че публичният дълг остава устойчив, за предпочитане с тенденция към намаляване. А впоследствие, след края на четиригодишния период – защото тук говорим за периода от 2025 до 2029 г. – разходните равнища трябва да могат да се поддържат чрез пренасочване на приоритетите в бюджета.“

Докато страните по източния фланг приветстват този ход като стъпка към по-голяма гъвкавост, някои западноевропейски политици предупреждават за потенциални финансови рискове: повишаване на лихвените проценти, бързо натрупване на дълг и дори опасност от повторение на дълговата криза в стил Гърция.

Макар да не стига толкова далеч в предупрежденията си, белгийският премиер Барт де Вевер заявява, че въпреки че търси активиране на клаузата за бягство, ще подхожда към нея с необходимата предпазливост. RTBF цитира неговите думи.

Барт де Вевер, министър-председател на Белгия (на френски):

Euranet Plus Central · Bart De Wever, Prime Minister of Belgium (in French)

„Малко счетоводна гъвкавост от страна на Европа би могла да бъде полезна, но не бива да прекаляваме, защото парите са си пари и в крайна сметка някой трябва да плати сметката. При сегашното ни бюджетно състояние и с национален дълг, който е прекалено висок, би било безотговорно просто да кажем: ‘Нека използваме 100% от клаузата за бягство, която Европа ни предоставя’.“

Икономистът Мариус Дубниковас, заместник-председател на Литовската бизнес конфедерация, твърди, че няма основание за притеснение, че по-гъвкавото теглене на заеми за отбрана би могло да доведе до сериозни финансови рискове. Напротив – в интервю за Žinių Radijas той подчертава, че Европа трябва да използва тази възможност, за да укрепи икономиката си.

Мариус Дубниковас, икономист (на литовски):

Euranet Plus Central · Marius Dubnikovas, Economist (in Lithuanian)

„Ако погледнем последните 10 години, ще видим, че БВП на Съединените щати е нараснал с 50%, на Китай – със 70%, а този на ЕС – или по-точно на еврозоната – едва със 7%. Това означава, че говорим за пълна стагнация. А инвестициите, насочени към отбраната, биха могли да действат като катализатор, който не само че няма да повиши лихвените проценти, а напротив – би съживил европейската икономика чрез публични поръчки, каквито досега просто не е имало.“

ziniuradijas.lt - Живея в Европа. Може ли по-свободното вземане на заеми за отбрана да навреди?

Харчете, харчете, харчете

През 2023 г. разходите на правителствата на държавите членки на ЕС за отбрана възлизаха средно на едва 1,3% от БВП — значително под целта на НАТО от минимум два процента.

Дори през 2024 г. седем държави членки все още не покриха този праг на НАТО: Белгия, Хърватия, Италия, Люксембург, Португалия, Словения и Испания.

Няколко от тези държави наскоро поеха ангажимент да достигнат прага от два процента още до края на тази година, вместо след няколко години, както се предвиждаше по-рано. Люксембург е един от тези примери. Премиерът на страната, Люк Фриден, споделя пред радио 100,7, че натискът от страна на партньорите е изиграл роля в промяната на позицията на неговото правителство.

Люк Фриден, министър-председател на Люксембург (на люксембургски):

Euranet Plus Central · Luc Frieden, Prime Minister of Luxembourg (in Luxembourgish)

„Видяхте, че Белгия, Словения и Италия – други страни в подобна позиция – наскоро обявиха, че ще достигнат два процента. Това означава, че върху нас се упражнява натиск от общността на НАТО. Именно това ни доведе до това решение, както и убеждението, че трябва да проявим солидарност, като дадем своя принос, за да гарантираме, че можем да живеем в мир и свобода в Люксембург.“

Наистина, не би изглеждало добре именно държавата от ЕС с най-високо богатство на глава от населението да бъде една от малкото, които не изпълняват ангажимента си. А Люксембург очевидно разполага с достатъчно финансова гъвкавост, за да го направи, без да прибягва до клаузата за бягство.

100komma7.lu - Люк Фриден: „Избягване на репутацията“

На другия край на спектъра се намират четири държави членки, които вече са надхвърлили границата от три процента. Във възходящ ред: Гърция, Латвия, Естония и Полша.

И четирите държави са подали искане за активиране на клаузата за бягство. Може би се питате — щом разходите им за отбрана вече са толкова високи, защо изобщо им е нужна тази мярка?

Латвия например изрази желание да се стреми към пет процента през 2026 г. и със сигурност ще се нуждае от известна „гъвкавост“ в системата, ако иска да постигне тази цел. А Йоанис Папафлоратос, който откри този подкаст, обяснява, че клаузата ще предложи на Гърция така необходимата свобода на действие.

Йоанис Папафлоратос, политолог и професор по военно дело (на гръцки език):

Euranet Plus Central · Ioannis Papafloratos, Political Scientist and Military Professor (in Greek) 2

„В миналото – особено през годините на спасителните програми – бяхме остро критикувани за това, че харчим твърде много за отбрана. Както обясняваха много министри тогава, увеличените разходи за отбрана за нашата страна никога не са били въпрос на политически избор. Те са по-скоро географска необходимост. С други думи, винаги сме били принудени да харчим, за да се защитаваме и да опазваме суверенните си права. А сега вече и страните от Западна Европа – включително онези, които в миналото бяха най-критични към нас, като Германия – започват да приемат, че подобна клауза за бягство е необходима (…) Разбира се, ще трябва да видим как ще се развият нещата, тъй като вече се смята, че сме надхвърлили целта за разходи за тази година. Въпреки това механизмът ще осигури известна фискална гъвкавост (…) Затова за страни като Гърция, които вече са били обвинявани в нарушаване на бюджетните ограничения, този инструмент е изключително важен.“

Въпреки че много страни все още не отговарят на стандартите на НАТО, почти всички европейски държави увеличиха военните си разходи през 2024 г. — като в някои случаи се наблюдаваха безпрецедентни ръстове.

Военните разходи на Румъния, например, скочиха с впечатляващите 43% през миналата година. В Полша увеличението достигна 31%, което означава, че разходите ѝ за отбрана вече надхвърлят 4% от БВП — с голяма преднина най-високото ниво сред държавите членки на ЕС в момента.

А разходите на Германия за отбрана се увеличиха с 28% между 2023 и 2024 г., достигайки почти 80 милиарда евро, което я прави най-големия инвеститор в отбрана в Европа в абсолютни стойности и четвъртия най-голям в света след САЩ, Китай и Русия. Въпреки това, страната едва успява да покрие целта на НАТО от два процента.

Същевременно решението на Германия да реформира конституционната си дългова спирачка представлява сериозно отклонение от традиционните ѝ фискални политики. Радикалната реформа изключва за постоянно военните разходи от ограниченията на заемите.

Говорейки пред своята партия по темата за компромисите, направени при съставянето на новата коалиция, новият канцлер Фридрих Мерц защити подкрепата си за промяната във фискалната политика, съобщава AMS.

Фридрих Мерц, канцлер на Германия (на немски):

Euranet Plus Central · Friedrich Merz, Chancellor of Germany (in German)

„Що се отнася конкретно до дълговата спирачка, трябваше да се отдалечим значително от собствената си позиция. Напълно разбирам разочарованието на много избиратели в Германия. Но ситуацията в Европа, рисковете пред трансатлантическото партньорство и опасността страната ни в този момент да стане политически неспособна да действа не ми оставиха – не ни оставиха – друг избор.“

Въпреки че този ход носи риск от подкопаване на координацията на фискалната политика в рамките на ЕС, той също така бележи най-съществения обрат в отношението на Берлин към военните разходи от края на Втората световна война насам. Както отбелязва президентът на Естония Алар Карис в интервю за Kuku Raadio, времената със сигурност са се променили.

Алар Карис, президент на Естония (на естонски):

Euranet Plus Central · Alar Karis, President of Estonia (in Estonian)

„Виждаме, че Германия вече е готова да инвестира значително повече в отбраната си, отколкото преди. Говорих с президента Щайнмайер, който се позова на речта си в Брюксел: слабо въоръжена Германия представлява по-голяма заплаха за Европа, отколкото силно въоръжена Германия. Изглежда, че Европа е разбрала посланието, но самата Германия се нуждае от известна доза доказателства и смелост, за да допринесе по-съществено за отбраната.“

kuku.pleier.ee - Президентът Карис: трябва да общуваме и с лидери, които мислят различно

И изглежда, че Германия набира смелост бързо. В извънредна новина от четвъртък Берлин обяви, че е приел искането на Вашингтон да увеличи отбранителните си разходи до 5% от БВП до 2032 г. Това отговаря на компромисното предложение, направено миналата седмица от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

На практика това означава 3,5% за директни военни разходи и още 1,5% за „свързана с отбраната инфраструктура“ – като например укрепени мостове. Което, разбира се, може да се окаже удобно решение за страни – включително Германия – с остаряла инфраструктура, нуждаеща се от обновяване.

Междувременно Комисията вече е започнала процеса по оценка на 16-те искания за активиране на клаузата за бягство. По-специално ще се проверява дали предвиденото бюджетно отклонение не застрашава финансовата стабилност на съответната държава.

След това изпълнителният орган в Брюксел ще изготви препоръки към Съвета, като целта е държавите членки да гласуват за (или против) активирането на националните клаузи преди началото на лятото.

Автор: Джоанa Невил, Euranet Plus News Agency