Кога дезинформацията се превръща в намеса във вътрешните работи на държавите от ЕС?

"Чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство е фундаментална част от хибридната война. То често идва преди конвенционалните атаки. Виждали сме това из цяла Европа, включително в Украйна. Има злонамерени действащи лица, сред които Русия и Китай, които са изградили организирани структури с индустриален мащаб, за да манипулират нашата информационна среда. Целта им е да поляризират обществата и да направят невъзможно участието в конструктивен и информиран диалог. Трябва да смятаме цeлостта на информационното пространство за толкова важна, колкото е нашата териториална цялост. Трябва да се защитим", заяви през март върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Кая Калас.

Над 500 случая на чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство е имало през 2024 г., сочи последният доклад на Европейската служба за външна дейност. Използвани са били над 25 различни платформи и най-малко 38 хиляди различни профили, а организациите, които са станали обект на атаки, са били 322 в 90 различни държави. Основното количество кампании с дезинформация са оркестрирани от Русия, но има и такива с китайски произход, пише още в доклада на Европейската служба за външна дейност. 

Огромно количество са наративите, които се разпространяват, обясни за БНР Тодор Галев, директор по научната дейност към Центъра за изследване на демокрацията. 

"Произвеждат се буквално стотици дезинформационни на реактиви, които таргетират специфични групи от хора, включително има случай, когато информационни наративи, разпространявани по едно и също време, влизат логически в противоречие един с друг, но тъй като те се разпространяват сред различни групи от хора, това не се забелязва. Основните теми на руската пропаганда са няколко. Едните са анти Европейски съюз, които обхващат теми като това, че Европейският съюз е вид тоталитарна организация или авторитарна, че националните държави губят суверенитета си, че Европейският съюз налага ценности, които са в противоречие с традиционни християнски или понякога български дори ценности. Другата голяма тема е анти НАТО и много често тя естествено последните години се обвързва с войната в Украйна, като тук темите са най-различни - от това, че НАТО е военна заплаха и агресор, през това, че НАТО и страните от НАТО са провокирали войната в Украйна, конфликта в Израел, в Близкия изток, Сирия. Трета голяма тема, естествено, е свързана с руското политическо и икономическо влияние в света като цяло, в Европа и в България в частност, където обикновено се изтъква мощта на Русия, понякога на руското оръжие, но също така мъдростта по отношение на ръководството на Русия на господин Путин. Една последна голяма тема, която се експлоатира специално в България изключително често, това са енергийните зависимости на Европа от Русия. Има много наративи от рода на това, че ако спре руският газ, Европа едва ли не ще умре от студ през зимата, че всъщност Америка налага своята ядрена технология, която е по-неизгодна в икономически смисъл от руската, че Русия предоставя енергийни ресурси на Европа на по-ниска цена, но поради диктата на запада на Америка и т.н. Европейският съюз и България в частност загърбват тази икономическа възможност", каза Тодор Галев.
   
"Това, което е специфично за България, е, че всички тези наративи обикновено се подхващат, разпространяват и доразвиват от групи хора, мрежи, състоящи се от медии и акаунти в социалните медии, тоест онлайн медии, новинарски сайтове и акаунти в социалните медии, които са типично български. Зад някои от тях стоят координирани, добре структурирани мрежи със собствена организация, със собственици, които могат да бъдат проследени. Зад някои от тях стоят просто групи хора, които споделят дадена тема, дадено виждане и затова разпространяват тази информация. Всъщност тези два типа се взаимно усилват, никога не е само едното или само другото. Това, което е специфично за руската дезинформация също така, е, че тя обикновено търси поляризация на общественото мнение, тоест фокусира се върху проблеми, които могат да доведат до поляризация. Другото, което е, че тя таргетира или адресира преди всичко населението, тоест големи групи от населението. За разлика примерно от китайската дезинформация или информацията, идваща от китайски източници, която таргетира много по-специфични групи от хора и то обикновено тези, които са на да го кажем така властови позиции, различни типове икономически, политически", допълни директорът по научната дейност към Центъра за изследване на демокрацията. 

Кампаниите срещу единната европейска валута не са спирали, заяви за БНР журналистът и медиен анализатор Георги Ангелов.

"Около еврото има много кампании. Примерно в момента заедно със CIDC (Center for Information, Democracy, and Citizenship - бел. ред.), което е тинк-танк към Американския универститет, и "Сенсика" имаме обща инициатива - Disinfo лаборатория. Много дълбоко закопахме в Pravda network. Това е една мрежа от сайтове, която има вече на над 80 езика съдържание, като тя се храни от "Телеграм"  канали. Автоматизирано напълно. Все някой задава редица теми като query на ботовете, които да теглят и откъде да теглят. А те пък самите ботове теглят от руски медии, т.е. ако проследим това пране на съдържание, пак стигаме до руски държавни медии или до добре познати пропагандисти, които са на държавна руска заплата. Но така се имитира независимост. Страшно много източници, страшно много информация залива. Там има много за еврото. Дори има помпане, т.е. новини за протести се помпят, споделят се от страшно много канали. Тъй като си поиграхме да направим анализ на цялата мрежа - топ 20 канала, от които тегли информация българската "Правда". Същият анализ на топ 20 канала, от които пък теглят самите източници, от които теглят самите 20 канала, от които се захранва "Правда". Там изскочиха неща, за които Европейският съюз има термин,  който е отвъд дезинформацията, говорим за намеса във вътрешните работи. FIMI е съкращението - Foreign Information and Manipulation Interference, т.е. намеса във вътрешните работи чрез информация. Там има един термин call to action, или призив за действие. Има страшно много неща, които могат да бъдат квалифицирани като призив за действие, които биват ретранслирани от много канали едновременно. Говорим за протести срещу еврото. Има представяне на всякакви малки протести, които са по всякакви малки теми, представени като протести срещу правителството или протести срещу еврото. Помпи се едно такова протестно настроение и се призовава са протест. Всеки протест, който виждаме реален, преди него има с дни помпане в тези "Телеграм" канали. Като цяло дезинформацията благодарение на Digital Services Act на Европейския съюз, който накара социалните мрежи да следят за дезинформационно съдържание, се премести в "Телеграм". Оттам също пак се пере втори път през множество други сайтове. Това е нещо, което никой не наблюдава. Окей, блокирали сме един 10-15 канала и медии, но под това продължава тази информация да извира", каза Георги Ангелов, експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война.

• Георги Ангелов: Дезинформацията е заплаха за националната сигурност

• Георги Ангелов: Напрежение у нас може да бъде предизвикано само с 3-4 сайта и тролове 

• Ще ограничи ли Актът за цифровите услуги разпространението на дезинформацията в ЕС?

• Европейски "заговор" за отнемане на спестяванията на хората - или как България се оказа в центъра на буря от дезинформация

Той отчита, че в България роля за разпространението на фалшивите новини играят самите медии.

"Правим медиен мониторинг по определени теми. Наблюдаваме, че дезинформацията пробива и в националните медии. Първо вторична като доказване, че нямаш сестра. И първо като дезинформация от политически лица. Когато  един депутат каже една очевидна глупост, която е дезинформация, журналистическите стандарти изискват всяка информация да бъде проверявана. Това нещо не го наблюдаваме дори в националните медии, от които всички се информират. Говорим за държавни медии. Всяка глупост излиза безкритично. Използвам глупост като евфемизъм на дезинформация. Няма нужда да бъде доказана, да бъде проверявана, да прави факт чекинг. Просто когато бъде поставена в контекст: "Той каза това в контекста на еди какво си", човек започва да си прави сметката. Това също е част от причините за ширещата се дезинформация", обясни експертът Георги Ангелов.

Осъзнавайки важната роля, която имат особено обществените медии, журналистът от Българската национална телевизия Мая Димитрова създава филма "Архитекти на хаоса". С него тя показва как дезинформацията се използва за овладяване на реалността и въздействие върху хората.

"Това, което изследвах, бяха механизмите, по които работи пропагандата в България, как се е зародила и как действа в последните няколко години - отработени схеми, които имат ефект върху обществото. Това, което обясняват наистина хората, които от години се занимават с това - професор Якимова, професор Вацов, Никола Тулечки, е, че в основата си изразните средства, които се използват, са взети, така да се каже, назаем от руски опит. Именно това според мен е ролята на Кремъл в конкретните схеми, които аз съм изследвала. И тук всичко се, така да се каже, побългарява. Използват се тези неща, но те се и надграждат. И вече стават подходящи за нашите условия, така че да бъде максимално ефективни", каза тя.

Димитрова, която работи и в екипа за проверка на факти на националната телевизия, извънредната ситуация, свързана с коронавируса, е допринесла за изостряне на проблемите.

"От 2020 г., от Ковид пандемията обществото ни стана наистина податливо на подобни влияния, тъй като бяха задействани и използвани някакви първични страхове. Те бяха и доразвити и нямаше и насрещна реакция, което да потуши това обществено напрежение. И съответно се обособиха наистина доста крайни групи, които във времето вече с последващи наративи бяха доразработени, така че в момента вече виждаме тези сцени от протестите. Съвсем обикновени хора, които протестират за неща, които на практика отричат човечността", обясни журналистът.

Димитрова отправи призив към всички, които могат да станат жертви на дезинформация.

"Когато решават да направят нещо вследствие на информация, която са получили онлайн, да се замислят - това отговаря ли на ценностите им. Наистина ме шокира фактът колко хора са склонни да се откажат от човечността си. Обикновени хора, които отказваха да помогнат на деца, защото бяха толкова изплашени, че нещо на тях ще им се случи. И в същото време протестираме за децата, които биват убивани на пътя. Как се съвместяват тези неща? Това е проблем на обществото ни. Това беше идеята ми - хората да се замислят. Не просто някаква теория да се разкаже, а да се замислят как да си останем хора", подчерта Мая Димитрова.