Слуша ли Европа следващото поколение

Не са малко европейските инициативи, насочени към овластяване на младежите, насърчаване на гражданското участие и справяне с основните предизвикателства, пред които е изправено младото поколение. В основата на тези усилия стои Стратегията на ЕС за младежта до 2027 г., която насърчава участието на младите хора в демократичния живот, подкрепя социалното включване и цели да осигури равен достъп до възможности. Друга важна програма е Европейският корпус за солидарност, която предлага платено доброволчество в области като образование, околна среда и хуманитарна помощ. Най-популярна е образователната инициатива Еразъм+ за младежки обмен и сближаване, от която се възползват милиони студенти и новопостъпили на пазара на труда. Хората под 30-годишна възраст могат да потърсят възможности за заетост или обучение през инициативата Youth Guarantee (Гаранция за младежта). А пък ALMA предлагана младежи от уязвими групи възможността за съчетаване на работа в чужбина с индивидуално менторство.

В речта си на откриването на учебната година на Колежа на Европа в Брюж, Белгия, преди седем месеца председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че младежта е способна да оформи външната политика на Евросъюза и обяви: „Колежът на Европа и Комисията ще поставят началото на нова програма за млади дипломати от бъдещи страни членки на основата на модела на Европейската академия по дипломация. Един не толкова далечен ден заедно ще бъдем част от един Съюз с една обща външна политика. Така че днес трябва да започнем да обучаваме новото поколение дипломати за утрешния Съюз.“

Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович участва през февруари в инициативата „Диалог с младежта на високо ниво“ във Варшава, в който основни теми бяха търговията, сигурността в дигиталното пространство и ролята на младежта в определянето на бъдещето на Европа: „Ясно е, че преминаваме през период на трансформация, по време на който вашето поколение има какво да спечели, но и какво да загуби, ако не направим нещата както трябва. Ще наследите една различна Европа от сегашната, световният ред ще бъде различен от настоящия и този, в който живя моето поколение. Отвореният подход, основан на правила, който Европа цени, е под огромен натиск, и дори бих казал, че е под заплаха.“

Част от структурата на настоящата Еврокомисия е и комисарят за справедливостта между поколенията, младежта, културата и спорта Глен Микалеф, чието назначение отразява намерението на ЕС да взема предвид позициите на младите в осъществяването на политиките.

„Доклада за младежта за 2024-а показва, че младите хора в Европа се тревожат от проблеми като безработицата, пропуски в образованието и душевното здраве. Почти една четвърт от младежите в Евросъюза са в риск от бедност и социално изключване заради несигурни работни места. Безработицата, ниското образование и социалното изключване се отразяват на психичното им здраве. Според същия доклад, един на всеки двама млади души, или половината от тях, съобщават за емоционални или душевни проблеми през изминалата година. Следователно е много важно да обърнем внимание на тези проблеми засилвайки връзката между младите хора и политиките, които оформяме. Младите хора трябва да се ориентират в една много сложна и непрестанно променяща се онлайн среда, част от която са изкуственият интелект, фалшиви видеоклипове, генерирани от него и информационни балони. Не можем да приемаме това за даденост. Наскоро публикувахме стратегия за подготовка, а по-късно тази година ще поставим началото на европейския щит на демокрацията. И двете инициативи ще съдържат компоненти, които са свързани с „Еразъм+“ и програмите на Европейския корпус за солидарност. Тези инициативи допринасят за целта ни да създадем устойчиви демокрации посредством гражданско образование. 43% от децата на 13- и 14-годишна възраст се представят зле по информационна и компютърна грамотност. Насърчаването на медийната и дигиталната грамотност и критичното мислене на младежите относно съдържанието онлайн са сред най-големите предизвикателства пред нас.“

Има ли допирна точка между политическите обещания и ежедневието на младите българи?

"Европейският младежки парламент организира конференции, които са симулация на Европейския парламент. Активи сме в повече от 40 европейски държави и годишно достигаме около 35 000 души. Събитието, което организираме във Варна тази година, е част от тези и е нашето национално събитие", казва Мария Янкова – член на Управителния съвет на Европейски младежки парламент – България, а Ирина Ковачева – съорганизатор на предстоящото българско издание, разказва за събитията на националната конференция във Варна, която ще се проведе между 30 юни и 4 юли:

"През юли ще бъде най-голямото събитие на Европейския младежки парламент за тази година - националната селекционна конференция във Варна. Очакваме да бъде едно незабравимо издание, в което участниците няма само да дебатират и да участват в работа по комитети, но също ще участват в социални събития, обмен на културни виждания и опознаване на българските традиции, кухня и история. Подготвили сме творчески работилници и интерактивни игри, които да създадат атмосфера на сплотеност, забавление и междукултурен диалог."

"Сред целите не само с това събитие, но и като цяло на организацията, на първо място е това, че искаме да запознаем участниците със структурата и процесите на европейските институции. Нашите участници са разделени по комисии и всяка от тях е фокусирана върху определена тема. Участниците трябва да видят какви са проблемите по дадената тема и да разработят резолюция, като в края на всяко събитие резолюциите се дебатират както в Европейския парламент. Тоест правим европейската политика на едно по-лесно и достъпно ниво. Следващата ни цел е, че искаме да стимулираме международен диалог и толерантност. Европейският младежки парламент - България е част от Младежкия парламент в Европа с 40 държави и на всяко наше събитие има хора от цяла Европа. По този начин даваме възможност не само на българите да се запознаят с чужденци, но също така и много чужденци да дойдат в България и да се запознаят с нашата култура. Бих казала, че много важна наша цел е да създадем общност от млади лидери и активни граждани точно чрез такива събития, като им даваме възможност да говорят за теми, които ги интересуват и да се запознаят с други активни млади граждани и малко или много да се опитат да допринесат за бъдещето на Европа. Искаме да насърчим гражданска ангажираност и активно участие на младите хора. Те не са само бъдещето на Европа и на света, но и настоящето", категорична е Мария Янкова. 

Юлияна Василева, която също участва в организацията на събитието споделя какво я е вдъхновило първоначално да участва и след това да се присъедини към екипа:

"Исках да бъда част от нещо по-голямо, от общност от млади и активни хора. Когато се записах за първото си събитие нямах представа на какво точно ще попадна, но бях чувала от познати и приятели, че Европейският младежки парламент предлага възможност за развитие и за срещи с различни хора и работа по теми, които ни засягат в ежедневието и на по-високо ниво. Това беше причината да се включа. Не бях много сигурна какво да очаквам, но две години по-късно продължавам активно да се занимавам с организацията. Това, което видях, беше по-добро от всичко, което си представях, че Европейският младежки парламент ще бъде. През последните две години по същия начин, по който хора от различни държави идват в България за нашето събитие, аз участвах в различни събития в други държави, като например Люксембург и Ирландия. Точно тази връзка с хора и с важни теми е нещото, което за мен има смисъл и заради което продължавам да съм активен участник и организатор."

Ирина Ковачева допълва:

"Обсъждали сме различни теми на няколко различни събития, но помня много добре тази за регионалното развитие, защото никога не съм си мислила, че инфраструктурата ще ми бъде интересна. Но момента, в който започнахме да обсъждаме как може Европейският съюз да подпомогне развитието на Зелената сделка чрез строежите и как сградите да бъдат "по-зелени" аз осъзнах, че това е всъщност много важна част от европейската политика и нашия живот и ни засяга силно на дълбоко ниво. Други теми бяха трафикът на хора, което е много сериозно, земеделието и как Зелената сделка въздейства на фермерите и техния бизнес."

"Ние сме млада организация, но тъй като тази организация присъства от почти 40 години в европейски план в другите държави виждаме много хора, които преди са били част от нея и в момента са на активни постове като политици или се занимават с граждански инициативи. Тоест със сигурност такива събития помагат. Това, което ние направихме тук е, че успяхме да изградим активна и разрастваща се младежка общност. Ние успяхме да създадем среда, в която младите не само участват, но и поемат отговорност. Общността ни расте с всяка следваща година и всяко следващо събитие", казва още Мария Янкова – член на Управителния съвет на Европейски младежки парламент – България, обяснява, че желаещите да се присъединят към инициативата могат да следят каналите в социалните мрежи на ЕМП, както и официалния сайт. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се чува повече гласът на младите хора и да се взема предвид тяхното мнение в по-силна степен?

"Бихме се радвали да видим повече подкрепа от институциите, които активно да показват тяхната подкрепа към младежки проекти чрез финансиране, помощ с логистиката и достъп до повече платформи за изява, вместо да поставят бюрократични бариери, които не само ние, но и много други младежки организации споделят, че усещат. Бихме се радвали също така на образование, което насърчава активното гражданство. В момента в училище се изучава предмет "гражданско образование", но според нас той е повече теоретичен и не виждаме ясни стъпки, с които хората наистина да бъдат активни граждани. И на последно място бих казала, че ни трябва промяна на нагласата от "вие младите сте бъдещето" до "вие младите сте настоящето", тъй като младите хора трябва да бъдат възприемани не просто като един хипотетичен бъдещ потенциал, а като реални участници и в настоящето. Трябва да им се даде повече пространство, за да могат да покажат, че наистина имат какво да кажат и с какво да помогнат и че могат да предложат смислени решения."

Ако имахте възможност да се обърнете към ЕП с едно послание - какво ще е то?

"Ако трябва да се обърна към Европейския парламент, бих казала на евродепутатите, че ние, младите, искаме в свят, в който гласът ни не се игнорира, а се търси, свят, в който животът ни е повече от просто оцеляване. В същото време не искаме някакви готови решения, а искаме шанс да създадем по-добри такива. Не търсим чудеса и не очакваме те да решат всички проблеми, но искаме да растем в свят, в който няма проблеми, има повече мир. Свят, който не гори заради глобалното затопляне. Наистина бихме се радвали да бъдем чути, имаме какво да кажем и искаме да помогнем. Не сме просто бъдещето, а сме и настоящето. Бих искала да се обърна и към младите хора и да им кажа, че Европа не е само на тези като нас, които активно участват в такива проекти. Европа е на всички. Тя е и ваша и не трябва да чакаме някой друг да дойде и да я промени вместо нас. Трябва да вярваме в гласа си и да се борим за това, което е важно за нас. За всеки това би било различно - дали ще е природата, правата на човека, свободата, икономиката, но наистина трябва да се борим за това, което е важно. Бъдещето ни не се наследява, то се изгражда всеки ден и затова е важно да предприемем стъпки сега, за да се стане после късно."

Бъдещето на Европа зависи от възможностите, предоставени на най-младите ѝ граждани и тяхната ангажираност, която трябва да се поддържа със структуриран диалог, обществени форуми и инициативи.

Снимки: Фейсбук страницата на Европейски младежки парламент-България