Материал на Мария Петрова за Европейския пакт за океана
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Често говорим, че тропическите дъждовни гори са нашите бели дробове. Ако това е така, то океаните са нашите вени и артерии. Не можем да живеем без тях", това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на Международната конференция на ООН в Ница през юни, на която обяви Европейския пакт за океана. Целта на инициативата е да възстанови естествените хабитати, както и да стимулира конкурентоспособността в морската индустрия. Какво още предлага Европейската комисия и как то ще засегне България?
Европейският пакт за океана е всеобхватна стратегия за по-добра защита на океана, насърчаване на процъфтяваща синя икономика и подпомагане на благосъстоянието на хората, живеещи в крайбрежните райони, обясни Европейската комисия при обявяването на пакта в началото на юни. Той беше представен от председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен на Международната конференция на ООН в Ница на 9-и юни, като тя обясни смисъла на начинанието за държавите членки на Европейския съюз.
"70 хиляди километра крайбрежна ивица, като всеки пети европеец живее в близост до брега. Толкова много от начина ни на живот зависи от водата, която ни заобикаля. Океанът ни предоставя устойчива храна и безкраен източник на чиста енергия. Той ни свързва със света, като през него минават три четвърти от европейската търговия. Но най-важното е, че той смекчава климата и ни помага да се борим с глобалното затопляне. Океанът е наш съюзник и нашият най-добър приятел, когато става дума за опазването на здравето на планетата и на природата, сред която живеем", каза фон дер Лайен и подчерта, че опазването на океана е въпрос и на сигурност.
"Ако пренебрегваме океана, ако се отнасяме към него неуважително, той ще се обърне срещу нас и огромните океански сили, които са помогнали на цивилизацията ни да расте, ще започнат да бъдат заплаха за нас. Вече виждаме първите признаци – все по-мощни бури опустошават бреговете ни, а нашите крайбрежни общности трудно се прехранват от морето. Има и нови елементи. Политиката на морската мощ се завърна с враждебни флотилиии военни игри в открито море, както и с наличието на сенчест флот. На всички тези фронтове Европа трябва да мисли като морски континент. Европа трябва да се държи като морска сила. Трябва да гарантираме, че океанът ще остане наш съюзник", категорична беше Урсула фон дер Лайен, като се очаква за целите на новата стратегия да бъдат инвестирани 1 милиард евро.
Той е съсредоточен върху шест приоритета, които включват опазване и възстановяване на здравето на океана, повишаване на конкурентоспособността на устойчивата синя икономика на Европейския съюз, подкрепа за крайбрежните, островните и най-отдалечените региони, както и постигане на напредък в научните изследвания, знанията, уменията и иновациите в областта на океана. Последните две цели са в областта на политиката и сигурността, а именно повишаване на морската сигурност и отбрана, както и укрепване на дипломацията на Европейския съюз по въпросите на океана и международното управление на океана.
Еврокомисарят за рибарството и океаните Костас Кадис обяви, че намеренията на Брюксел ще бъдат подкрепени от конкретни мерки.
"За да има смисъл, Европейският пакт за океана трябва да може да бъде прилаган. Затова в сърцевината му сме положили засилена рамка за управление. Тя ще цели укрепване на начина, по който всички работим заедно за океана. Един от ключовите елементи ще бъде Законът за океана, който трябва да бъде готов до 2027 г. Той ще надгради действащата Директива за морско пространствено планиране. Това е Директива, която координира различни политики и дейности в морското пространство, така че да са хармонизирани. Също така предвиждаме създаването на Съвет за океана на високо равнище", каза Костас Кадис на събитие в началото на юли, посветено на пакта.
Той добави, че се предвижда също създаването на Табло за управление на Европейския пакт за океана, което ще представлява публична, прозрачна и централизирана платформа за проследяване на напредъка към постигането на целите на пакта.
Идеята за пакта беше посрещната положително от екологични организации. За "Хоризонт" от международната зелена организация "Денят на земята" (Earth Day) обясниха какво очакват от новата инициатива.
"Ние в организацията "Денят на Земята" приветстваме Европейския пакт за океана като жизненоважна стъпка в посока защитата на нашия океан и на общностите, които зависят от него. Вярваме, че той е от ключово значение за защитата на морския живот и за подкрепата на крайбрежните и островните общности, много от които допринасят с по-малко от 1 процент за глобалните емисии с парникови газове. В същото време тези общности са на фронтовата линия на въздействието на климата, което вече им е струвало 141 милиарда долара през последните 20 години. Чрез обединяването на политиките за океана на Европейския съюз под една рамка за сътрудничество, както и чрез приоритизирането на възстановяването на екосистемите, устойчивите икономики и декарбонизацията, този Пакт полага изключително важните основи за по-устойчиво и по-справедливо бъдеще, свързано с океана", каза за БНР Ейдън Шарън, асоцииран директор на "Денят на Земята".
Кремена Ватева от българския офис на "Грийнпийс" посочи, че идеята за подобно всеобхватно синхронизиране на мерките за опазване на океана, е добра.
"Първо, целта на този инструмент да обедини политиките на Европейския съюз за океаните и моретата в една единна рамка е нещо наистина смислено, защото във всяка една сфера общата политика, вървенето в една посока, ако тя е правилната, ако тя е добра, е нещо хубаво. И най-вече всъщност тези цели на пакта, които съвпадат на практика и с целите на организацията "Грийнпийс" дори на международно ниво, а именно опазването на биоразнообразието, по-устойчивото ползване на благата, които океаните и моретата ни предоставят. Нарочно тук обръщам внимание, че не ползвам думата ресурси. Ползваме като цяло и колегите ми думата блага, защото не е добре да гледаме на моретата и океаните само като на едни източници на ресурси. Те ни дават много повече от това. Те ни дават живот на практика. Моретата, а пък и океаните, нямат нужда от нас. Ние, хората, имаме нужда от тях. Много е смислено това да имаме единна политика, която да насочва работата на различните заинтересовани страни, на различните държави към общата цел за опазване на живота в океаните, за устойчивото ползване на благата, които те ни дават и като цяло за опазването на океаните за бъдещите поколения", каза Ватева, която е координатор на проекта "Живо Черно море".
Българските власти също имат положителни реакции спрямо обявената от Брюксел стратегия. "Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури може само да приветства инициативата на Европейската комисия - Европейския пакт за океана", посочиха от агенцията (ИАРА) пред БНР. "Изключително оптимистично сме настроени за ефекта от това начинание. Като държавен орган с компетентности в сектор "Рибарство" ние ще работим в сътрудничество с бранша, общностите, научните среди и другите администрации, в посока постигане на положителни резултати по приоритетните области на действие в Европейския пакт за океана", допълват още от агенцията.
Според Кремена Ватева именно очакваното подобрено сътрудничество между различни общности и специалисти ще бъде важен аспект от пакта.
"Начина, по който, различните заинтересовани страни се отнасят към морския живот и към благата, които морето ни дава, и обединяването на различните позиции, различни начин, по който се взаимодейства с морето и с океаните от групи като рибари, туристически бранш, всякакви бизнеси, инвеститори, политици, гражданското общество, активистите, учените. Изключително важно е да бъдат обединени усилията точно на всички тези различни страни в едно. Само тогава бихме могли да имаме действително опазени морски територии и като цяло живот в моретата и океаните", смята Кремена Ватева.
От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури посочиха, че "в България общностите в крайбрежните райони са тясно свързани в икономически, социален и екологичен аспект с морето, затова очакваното подпомагане на устойчивия риболов и опазването на водните екосистеми, ще има благоприятно въздействие върху бизнеса и живота". "Всички ние бихме искали чисто море, устойчиви рибни ресурси и финансови лостове за постигането им, които да подпомогнат администрацията и бизнеса в правилната посока", подчертават от агенциятаи добавят, че "Европейският океански пакт ни предлага точно това".
Според Кремена Ватева всеобхватната стратегия може да бъде ключова и за опазване на видовете.
"Изключително важно за адекватното опазване на биоразнообразието в моретата и океаните е да бъдат направени и трансгранични защитени зони, защото на практика океанът, морето не познава граници. То е признава границите, които ние условно си поставяме. За разлика от живота на сушата, в морето действително животът се разпространява навсякъде, така че този пакт наистина дава, бих казала, зелена светлина за съществуването на именно такива трансгранични морски територии, които биха били от голямо значение за опазването на живота в моретата и океаните", обясни Кремана Ватева от "Грийнпийс" – България.
Автори на снимките в публикацията:
Автор на снимката с Урсула фон дер Лайен: EPA/BGNES.
Автор на снимката с Ейдън Шарън - Earth Day.
Автор на снимката с Кремена Ватева - "Грийнпийс" - България.
Автор на останалите снимки в публикацията: Pixabay.
