Общата европейска диплома – мечта или реалност?

На 11 септември Европейският парламент прие Доклад-резолюция, с който ще поиска от Европейската комисията да увеличи финансирането за Европейските университетски алианси, като продължи да ги подкрепя финансово и със следващия 7-годишен бюджет. Как се развиха дебатите в Европейския парламент и какво отражение има тази инициатива в България? Виктория Тодорова потърси отговорите: 

В доклада „Нова визия за европейските университетски алианси“, изготвен от Комисията по култура и образование на Европейския парламент е направен анализ на свършеното през последните 6 години, откакто съществува инициативата. Дават се препоръки какво трябва да се подобри, но най-важното е да се осигури устойчиво и предсказуемо финансиране. Освен това евродепутатите са на мнение, че националните държави също трябва да се ангажират с инициативата, като съфинансират университетските алианси със средства от националните бюджети.

• ЕК разработва планове за европейска диплома

Докладчик по темата е Лоранс Фаренг от европейската либерална партия „Обнови Европа“. Според Фаренг алиансите между университетите са много повече от студентска и преподавателска мобилност. Те създават пространство за Висше образование, което минава отвъд пределите на образованието, като предоставят условия за иновации и изследвания.

„Програмата „Еразъм+“ сама по себе си не може да осъществи инициатива от такъв мащаб. Нуждаем се от европейско, регионално, национално и частно финансиране. Радостна, че Европейските университетски алианси се споменават в предложението за създаване на Фонд за конкурентоспособност, който представихте през юли, г-н комисар Пьотър Серафин. И се надяваме, че прочутите синергии между европейските програми, които постоянно са споменавани, най-накрая ще станат реалност, а не просто европейски модерен термин.“

Комисарят по бюджета Пьотър Серафин също подкрепя инициативата, тъй като тя ще заздрави връзките между частния сектор и образователните институции и ще укрепи сътрудничеството между университетите. Изследователските област, около които алиансите се обединяват включват климатични промени, нови технологии, здравеопазване, изкуствен интелект и други.

„Европейските университетски алианси насърчават сближаването, като позволяват на всички региони и всички видове висши учебни заведения да допринесат за европейското сътрудничество и да се възползват от него. През юли Европейската комисия представи предложението за новата многогодишна финансова рамка, която включва бъдещите програми „Еразъм+“, „Хоризонт Европа", но и новопредложения европейски Фонд за конкурентоспособност, който предоставя възможности за финансиране и на Алиансите на европейските университети. Позволете ми да ви напомня, че когато става дума за програмата „Еразъм+“, предлагаме 50% по-голям бюджет, като го увеличим до 40,8 млрд.“ 

От Европейската народна партия са на мнение, че образованието е едно от най-ценните публични блага. Мануела Рипа, подчерта че Европа трябва да работи, там където другите се отдръпват, а именно в сферата на образованието, като се намали разделението между преподаването и изследването. И че университетите трябва да стъпят на една и съща основа, защото това не е просто програма, а политически акт.

„В свят, белязан от нарастващо геополитическо напрежение, цифрови смущения, бързи вълни на иновациите и недостиг на умения, нашите университети трябва да бъдат нещо повече от академични институции. Те трябва да бъдат двигатели на автономност, иновации и устойчивост. Опитът на университетските алианси вече показва какво е възможно, когато инвестираме в общи цели и в сътрудничество с европейска добавена стойност: инициира се ориентирано към бъдещето развитие; това важи особено за сътрудничеството с Украйна.“ 

Прогресивният алианс на „Социалистите и демократите“ и „Европейската левица“ подкрепят развитието на университетската мрежа, като поддържат тезата, че висшето образование трябва да е достъпно за всички и за студентите от най-бедните и отдалечени райони. Те също трябва да имат равен достъп до тези университетски алианси. 

От партията на европейските патриоти смятат, че Европа е на грешен път и че трябва да промени изцяло стратегията си, съгласно останалия свят. За да повиши конкурентоспособността си, трябва да остави свобода на университетите да експериментират, а не да се централизират. Аннамария Вичек от „Патриоти за Европа“ предупреждава:

„Настоящият доклад е идеологически експеримент и политическо изнудване, отслабване на университетската автономия, подкопаване на националните компетенции и политическо използване на унгарските студенти.Комисията изключва унгарските млади хора от "Еразъм" под претекст за върховенство на закона, като същевременно няма логична връзка между предполагаемите недостатъци в принципите на правовата държава и наказването на студентите, освен ако целта не е да се настроят унгарските студенти срещу собственото им правителство.“

Последни в дебата имаха думата от „Европа на суверенните нации“. Евродепутатите от най-малката група в Европейския парламент са против този вид университетско сътрудничество, тъй като университетите, които участват в него трябва да се съобразяват с политиките и дневния ред в Брюксел. А тези, които не са съгласни остават изключени, както унгарските студенти, които нямат право да участват в програма Еразъм, посочи Сузана Борвендег: 

„Академичната свобода се нарушава, когато политическата коректност изглежда като институционализирана цензура. И това ще се случи, тъй като субсидиите ще бъдат обвързани с политическите условия. Няма гаранция, че научните проекти няма да бъдат класирани на идеологическа основа.“

В отговор на тези обвинения еврокомисар Пьотър Серафин заяви, че Европейската комисия иска унгарските студенти да се върнат обратно в Европейските университети, но студентите са изключени заради промяна на модела на управление на университетите в Унгария през 2021 г. Тогава унгарското правителство е намалило прозрачността при използването на европейски средства и е понижило публичното доверие, подчерта еврокомисарят по бюджет и борба със злоупотреби. Друга причина за изключването на унгарските студенти от програмата Еразъм+ е, че в университетите е забранено да се говори или изследва темата за хората от ЛГБТИ общността. 

Независимо от критиките срещу университетските алианси, Докладът беше приет с 461 гласа „За“, 100 „против“ и 48 „въздържали“ се. 

Европейско пространство за обазование

Непосредствено преди гласуването на доклада, темата коментира българският евродепутат от партия „Обнови Европа“ Никола Минчев, който е част от Комисията по култура и образование, в която е изготвен и одобрен доклада, предложен за гласуване в пленарна зала.

„Членуването в мрежата доброволно и нито един университет не е ограничен във възможността си да участва. Идеята е да дават възможност, от която виждаме, че и доста университети се възползват.“, подчерта Никола Минчев.

Никола Минчев смята, че е още рано да се говори, че учебните системи между университетите, членуващи в алианса ще се хармонизират, защото образованието си остава прерогатив на националните държави.

От 6 години, откакто инициативата Европейски университетски алианси съществува общо 11 български университета вече са се включили. Това са: Софийският университет, Техническият университет в София, Университетът за национално и световно стопанство, Нов български университет, Аграрен университет Пловдив, Медицинският университет в София, Великотърновският и Русенският университет, Стопанска академия в Свищов, Университет по архитектура, строителство и геодезия в София и Бургаският свободен университет. 

Университетът за национално и световно стопанство е част от мрежата на икономическите университети в Европа ENGAGE.EU.

Йордан Бонев и Ивана Челенкова от 4 курс специалност „Икономика на отбраната и сигурността“ знаят за съществуването на мрежата, но не са се възползвали от възможностите, които предоставя. Признават, че ако не бяха четвърти курс, са щели да се възползват от студентската мобилност или от онлайн курсовете в чуждестранен унивеситет.

Ректорът на университета проф. Димитър Димитров споделя, че проектът се развива „типично по европейски с леки темпове с взаимен консенсус между всички участници. В началото наистина основната дейност беше мобилността, както и взаимното опознаване между партньорите.“

По думите му „вече съществуват сигурно десетина летни училища за студенти, за млади, научни работници, десетина конференции, които се проведоха. Благодарение на ENGAGE.EU спечелихме още 2 проекта и активизирахме изследователската част.

„В момента започваме нова учебна програма която наричаме „Джи Ес Ем Глобъл“ GSM (Global Sustainability Management) или „Мениджмънт за устойчиво развитие“, където участват почти всички университети. Има много инициативи, в които участват два или три университета и вече комуникацията много по-лесна. Все едно това са колегите от вашия съседен факултет.“

В заключение проф. Димитър Димитров каза, че идеята на университетските алианси е да привличат чуждестранни студенти от трети страни, да събират таланти от целия свят, които да допринасят и за образованието и за научното развитие. 

Сега топката е в полето на Европейската комисия, която трябва да реши дали ще оформи някое от предложенията като създаване на европейска диплома или система за признание и измерване на качеството на образованието като законодателни инициативи.

Още по темата чуйте в звуковия файл.