Франция в криза: отраженията върху Европа и България

Тема на Силвия Петрова, програма Хоризонт

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Политическата нестабилност в една от най-влиятелните държави в Европейския съюз – Франция,се превръща в изпитание за устойчивостта на блока и Еврозоната.Какво означава тази криза за Евросъюза, еврото и България, която след броени месеци ще стане част от Еврозоната?

Без ясно парламентарно мнозинство, падащи правителства, фрагментиран политически пейзаж. През тази година във Франция се смениха няколко премиера, последният от които – Себастиан Льокорню, подаде оставка преди седмица, а в петък вечерта беше преназначен на поста от президента Еманюел Макрон в опит да овладее кризата. Във време, когато Европа се опитва да се справи с инфлация, енергийна зависимост и нови геополитически рискове, отслабването на Франция не е просто вътрешен проблем, тъй като Париж е един от стълбовете на Европейския съюз и Еврозоната.

За по-дълбоките измерения на случващото се - проф. Анна Кръстева - политолог, университетски преподавател и анализатор на европейската политика:

“Електоралните нагласи са структурирани в триголеми блока: ляво, в което има крайна левица, дясно, в която има много силна крайна десница и един център. Нито един от тях не може да получи убедително мнозинство, така че да може да управлява сам и да прилага една програма, а трябва компромиси между политическите сили. Но подобни компромиси не са в тъканта на френската политическа култура, която е много конфронтационна, много революционна. Всички се държат така, сякаш точно тяхната програма трябва да бъде изпълнявана.”

Вътрешната поляризация във Франция прилича на тенденции, които виждаме и в други държави – Италия, Германия, Испания. Говорим ли вече за обща европейска криза на представителната демокрация?

"Наблюдаваме един преход от представителна демокрация към емоционална демокрация. Избирателите все по-малко гласуват за платформи, програми, идеологии и дори за интереси. Все повече гласуват за емоции. Италия и Франция размениха ролите си. Франция винаги е била политически по-стабилна за разлика от Италия, чийто среден живот на правителствата дълго време беше една година иседем месеца, а ДжорджаМелони е на власт вече около тригодини. Докато Франция би този рекорд и нейните правителства през последните години са много по-кратки. Испания е интересен пример как национално и регионално могат да дадат като резултат един относително устойчив работещ модел, какъвто е този на Санчес. В Германиянаблюдавамевъзход на крайната десница, което е предизвикателство към класическите партии. В същото време там няма политическа криза. Германия е много съсредоточена върху икономически предизвикателства, върху икономическото си здраве и необходимостта от повече иновации и от ускоряване на растежа.”

Как кризата във Франция се отразява върху доверието към европейските институции? Има ли риск от „вътрешна умора“ в ЕС, след Брекзит и след серията от икономически и миграционни трусове?

“Кризата във Франция е дълбока и наистина подкопава подкрепата на общественото мнение за Макрон, но тя се отнася до неговата вътрешна политика, а не до неговата външна политика. Французите знаят и оценяват, че няма момент, колкото и тежка да е ситуацията в страната, в която той да е загърбил, игнорирал или маргинализирал своите международни ангажименти.В момента, на европейско и международно равнище, Франция се държи точно като един от стълбовете на Европейския съюз. Стълб, който носи мир, който носи отговорност към бъдещето. Европейският проект, докато е в ръцете на проевропейски лидери има значително повече шансове, защото ако попадне в ръцетена евроскептични или направо антиевропейски лидери, тогава наистина вече ще говорим за вътрешни сътресения и неустойчивост с по-неясен хоризонт.”

В контекста на подготовката на България за присъединяване към Еврозоната на 1 януари мнозина се чудят дали политическата несигурност във вътрешен план във Франция няма да се отрази на стабилността на еврото.

Предвид продължаващата политическа криза във Франция, някои българи се опасяват, че Франция може да изпадне в сериозна финансова нестабилност, което потенциално би натоварило останалите членки на Еврозоната, включително България. Как Стефан Делайе - председател на Френско-българската търговска и индустриална камара, отговаря на подобни притеснения:

"Целият свят следи и се подиграва на Франция заради политическата ситуация, която е напълно нова, дори за нас, французите. Да, трябва да положим сериозни усилия за публичния бюджет. Трябва да станем добри ученици като България, но нека кажем, че имаме много ресурси, много активи, които държавата може да реши да продаде още утре, и няма да има проблем. Европейската централна банка трябва да поддържа стабилни разходи по заемите в страните от Еврозоната. Имам предвид, че дори Франция да заема при определена цена, България ще бъде следена и няма да заема при същите условия като Франция. Разбирате ли какво имам предвид? Има защита от страна на ЕЦБ. ЕЦБ ще следи Франция да спазва бюджетните правила на Европейския съюз, които Франция в момента не спазва. Но Франция ще спази ангажиментите си по европейския бюджет, и ако това е вашият въпрос - България няма да бъде засегната. Франция е достатъчно силна, за да направи необходимото. ЕЦБ и Еврозоната са силна и координирана икономическа зона с инструменти за защита на своите членки и предотвратяване на разпространението на кризи. Има предишни случаи с Гърция, Испания, Португалия, и мисля, че те не засегнаха нито една друга страна в Европа. На 1 януари 2026-а България ще представлява 0.7% от БВП на Еврозоната и между 1 и 2% от населението й. И все пак ще има важна роля в управлението на Еврозоната. Така че не се страхувам от подобно потенциално натоварване, защото Франция все още има много активи."

Съществува ли опасност вътрешната политическа криза във Франция да се превърне в по-широка финансова криза в ЕС като цяло?

"Не, не мисля. ЕЦБ все още разполага с много механизми, за да предотврати разпространението на финансова нестабилност в други страни. ЕЦБ може да използва общи програми за изкупуване на облигации, и както българското правителство прави от време на време, Франция все още може да заема средства, така че не виждам такава опасност в момента."

Инфлацията на енергията и напрежението на пазара на труда продължават да оформят икономическия пейзаж на Европа. До каква степен смятате, че вътрешните политически предизвикателства във Франция могат да забавят или усложнят по-широките икономически реформи в ЕС?

"В трудни времена сме по-силни заедно. Франция подкрепи всички спасителни планове за страните, които споменах по-рано. Основните реформи не зависят само от Франция, а от останалите 27 страни. Франция ще спази ангажиментите си по бюджета на Европейския съюз. Разбира се, че Франция трябва да предприеме незабавни реформи във финансовата сфера. Но не сме в банкрут и все още притежаваме много активи, които можем да продадем, има я и възможността да заемаме средства."

В светлината на предстоящото присъединяване на България към еврозоната, какви уроци - положителни или отрицателни - може да извлече България от опита на Франция като една от основателките на паричния съюз?

"Преди всичко еврото е суверенна валута - то е българско евро, френско евро. И ние обменяме тази валута по целия свят и в Европа. Не искам да навлизам твърде много в политиката, но от едната страна са Съединените щати, от другата - Китай, Индия, Русия, и ние трябва да бъдем единна Европа. И дори Европа да е най-малката - нямаме избор. Трябва да си помагаме взаимно. Вижте Гърция - тя е много добър пример. Тя се възстанови благодарение на Европа и връщат парите. Ако навремето бяха запазили драхмата, не съм сигурен, че щяха да се възстановят толкова бързо, колкото с помощта на Европа. Що се отнася до опита с въвеждането на еврото във Франция - аз съм от поколението, което плащаше с френски франкове. И навремето казвах, както много хора в България сега: "Къде са ми френските франкове?". Гледах цените, изчислявах ги във франкове, и очевидно това се случва и в България. Инфлацията не идва с преминаването към еврото - тя е в момента, тя е преди това. Цените се увеличават сега в левове като подготовка за преминаването към еврото, но след това няма да се повишат по чувствителен начин."

Официален Брюксел засега запазва мълчание и не коментира темата. Европейски представители, пожелали анонимност, казват единствено, че сред страните от Еврогрупата няма усещане за тревога. Ерик Маурис – политически анализатор от Центъра за европейска политика:

„Европейците трябва да се тревожат от развитието на ситуацията. Има две основни причини за тревога: първата е, че възможността крайната десница да дойде на власт вече изглежда достоверна. Това би имало отражение върху политиките на ЕС, върху върховенството на закона, върху отношенията с Русия, със САЩ... Поставя се под въпрос ролята и мястото на Франция в ЕС.Втората причина е,че ако Франция се сближи повече с Путин или с Тръмп, ще бъде по-трудно да се запази единството в ЕС и да се вземат решения, необходими за справяне с предизвикателствата - геополитически, икономически, откъм сигурността. Така че да, ситуацията във Франция има сериозно отражение върху Европейския съюз.“

Франция може и да преживява труден момент, но уроците от историята на Европа ни учат, че когато една държава преживява криза, стабилността на общия европейски проект зависи от подкрепата на всички останали, защото евроинтеграцията не е просто икономически механизъм, а политически ангажимент.