По-светло бъдеще за жените в Европа? (Euranet Plus Panorama)
Радиостанциите в цяла Европа бяха заети тази седмица с подготовката на специални материали по повод Международния ден за премахване на насилието над жените.
Вторник, 25 ноември, отбеляза началото на 16-те дни на активизъм срещу насилието, основано на пола – глобално движение, което приключва на 10 декември, Деня на правата на човека. Възползваме се от тази възможност, за да откроим част от отразяването от нашата мрежа.
Брюксел се обагря в оранжево
Говорителката на Европейската комисия Ева Хрнчирова, говорител на Европейската комисия (на английски език) обяснява защо Брюксел по-рано тази седмица се "обагри в оранжево".
Ева Хрнчирова, говорител на Европейската комисия (на английски език)
"Насилието, основано на пола, е недопустимо – навсякъде, по всяко време, винаги. Европейският съюз потвърждава решимостта си да сложи край на всички форми на насилие срещу момичета и жени и да гарантира, че всеки човек може да живее без страх и без да бъде нараняван. Както и в предишни години, ние се присъединяваме към кампанията на ООН Orange the World, както можете да видите. Но също така по-късно тази вечер сградата на Комисията, Берлемон, ще бъде осветена в оранжево, което е световен символ на ангажимента за премахване на насилието срещу жените."
В Естония Ханалийса Уусма ръководи дейностите по превенция на домашното насилие във фондация "Президент Калюлайд", неправителствена организация, която цели да овластява уязвимите. Тя подчертава, че такъв вид насилие може да приема много форми.
Ханалийса Уусма, фондация "Президент Калюлайд" (на естонски):
"Физическото насилие е само един аспект на домашното насилие. Можем да говорим за психологическо насилие, което може да доведе човек до самоубийство. Има много психологическо насилие. Можем да говорим за кибернасилие, което е много разпространено днес, особено сред по-младите поколения. Преследване, тормоз, манипулация – тези неща идват всеки ден през смартфона ти и оформят твоята идентичност. Можем да говорим за икономическо насилие, което е много сериозен проблем – жертвата се прави финансово зависима от извършителя. В такива случаи напускането на насилствена връзка е изключително трудно. Това е нещо, за което трябва да говорим много повече. Банките трябва да се изказват повече по този въпрос, да прилагат мерки при отпускането на ипотечни кредити и като цяло да са по-наясно с икономическото насилие."
Кармен Перес-Посо Толедано е испански адвокат, който е специалист по вещно право, управление на активи и финансово овластяване на жените. Радио esRadio Castilla y León я моли да даде пример за икономическо насилие.
Кармен Перес-Посо Толедано, испански адвокат (на испански):
"Неща, които са толкова нормализирани, че ги виждаме постоянно. Неща, които дори са социално приети, като контролирането на чуждите разходи. (Често чуваме:) "Жена ми харчи твърде много." И така, на нея ѝ се дават пари "на час по лъжичка" и ѝ се казва за какво може да ги похарчи, или пък не ѝ е позволено да работи; не ѝ се дава право на глас по отношение на семейните финанси…"
ЕС подчертава, че икономическата автономия е съществен стълб в борбата с насилието, основано на пола. Переc-Посо е попитана доколко според нея липсата на финансова грамотност допринася за този проблем.
Кармен Перес-Посо Толедано, испански адвокат (на испански):
"В много голяма степен, но това засяга еднакво и жените, и мъжете (...) Няма достатъчно акцент върху обучението по математика в училище за хората, на които им е трудно, с конкретен фокус върху преподаването на онази математика, която е в основата не само на ежедневната икономика, но и на технологиите. В дигитален свят умението да пресмяташ е от съществено значение. Освен това идват и наименованията на финансовите продукти. Нито едно от тях не ни говори нищо. Това, в комбинация с факта, че за финансите не се говори нито в училище, нито публично, ни прави много уязвими – не само спрямо партньорите ни, но и спрямо финансовите продукти, банковия служител, някакъв човек в социалните мрежи, който твърди, че е забогатял за една седмица…"
Фокус върху убийствата на жени?
Във вторник италианските депутати единодушно приеха закон, с който се въвежда престъплението "фемицид" като самостоятелно правонарушение, съобщава Radio 24. Престъпление, за което се предвижда доживотна присъда.
Саманта Чимолино е психолог в групата за научни разследвания на карабинерите – военната полиция на Италия. Тя обяснява, че нейното звено е изготвило оперативно ръководство с добри практики за използване в случаи на насилие, основано на пола, и при уязвими жертви.
Саманта Чимолино, психолог в карабинерите (на италиански):
"Тази стъпка показва, че закрилата на жените е конкретен и приоритетен фокус. Смятам, че тя е и силен стимул, силен сигнал жените да изберат смелостта да съобщят за насилие, вместо страха, свързан с мълчанието и търпенето на насилие в дома."
След този последен законодателен ход Италия се превръща в една от малкото държави – членки на ЕС, които са въвели правна дефиниция за фемицид в своя наказателен кодекс. Това ще даде възможност престъпленията, свързани с пол, да се отчитат отделно за статистически цели. На други места тези актове често се преследват – и отчитат – като убийство, непредумишлено убийство, нападение, довело до смърт, и т.н., дори когато имат измерение, свързано с пола.
В Румъния, където повече от една жена седмично бива убита, неправителствени организации настояват за подобна промяна в закона. Всъщност, законопроект, позволяващ възможността убийства, свързани с пол, да бъдат наказвани с доживотен затвор, беше пуснат за обществено обсъждане в началото на ноември, съобщава Radio România.
Либералната сенаторка Симона Спатару от "Съюз за спасение на Румъния", партия в управляващата коалиция, обяснява защо е необходима толкова тежка присъда.
Елена-Симона Спатару, румънски сенатор (на румънски):
"Присъдите за такива убийства могат да достигнат до доживотен затвор, тъй като сме виждали множество случаи, в които извършителите излизат от затвора след три до пет години и после убиват още една жена, а след това още една."
250-те народни представители, които са подписали законопроекта, настояват той да бъде разгледан с приоритет.
Правим ли напредък?
Кристина Фабре Росел от Европейския институт за равенство между половете казва пред френското радио euradio, че движението Me Too, освен че овластява жените, е направило обществото по-наясно за факта, че много отдавна нормализирани прояви всъщност са престъпление.
Кристина Фабре Росел, Европейски институт за равенство между половете (на английски):
"Все още има конкретни форми, които са, да кажем, нормализирани. Видяхме, например, че се докладват престъпления на сексуално насилие, но също така се докладва и изнасилване от интимен партньор. Това показва, че изнасилването в интимни отношения е било нормализирано и не е било описвано или представяно като престъпление. Не, то се е възприемало като част от това да си във връзка. Така че наблюдаваме много по-голяма осведоменост."
euradio.fr – Across Europe, Violence Against Women Persists: What Needs to Change
В България тема, която до неотдавна беше замитана под килима, все по-често бива изкарвана на светло от неправителствени организации и медиите, предизвиквайки обществено възмущение.
В тази източноевропейска страна гражданският активизъм има заслуга за поредица от скорошни законови победи, които ще донесат ползи за жертвите и потенциалните бъдещи жертви на домашно насилие. Надежда Дерменджиева, съдиректор на Български фонд за жените, разказва пред БНР за един от тези скорошни, трудно извоювани успехи.
Надежда Дерменджиева, съдиректор на Български фонд за жените (на български):
"Преди няколко дни правителството най-накрая прие координационен механизъм за борба с домашното насилие. Какво означава това? Това означава, че България най-сетне има протокол и когато бъде подаден сигнал за домашно насилие или насилие срещу жени, всички компетентни институции биват уведомени незабавно. Те всички трябва да следват този протокол и жертвата няма да се налага да ходи от институция на институция, от гише на гише, да бъде ретравматизирана и да преживява отново историята си не веднъж, а няколко пъти."
Въпреки това, все още има работа за вършене.
Надежда Дерменджиева, съдиректор на Български фонд за жените (на български):
"Българското общество става все по-нетолерантно към насилието. Но все още имаме работа, за да гарантираме, че институциите напълно разбират колко огромен проблем е домашното насилие – както като социален проблем, така и по отношение на последствията от, например, нарушена заповед за защита."
"И по свързана тема – австрийската евродепутатка Елизабет Гросман говори пред "Агора" за последното гласуване в Европейския парламент по-рано този месец в подкрепа на осигуряването на достъп на всички жени в ЕС до безопасни аборти.
В момента много жени са принудени да пътуват в чужбина, за да направят аборт – а тези, които не могат да си го позволят, са изправени пред избор между това да продължат бременността или да поемат по много по-несигурния, "backstreet" път."
Елизабет Гросман, член на Европейския парламент – S&D, Австрия (на немски):
"Около 20 милиона жени в Европа все още нямат достъп до безопасен аборт и са принудени да прибягват до опасни алтернативи, вследствие на които всяка година много жени умират или страдат от сериозни здравословни проблеми. Това доведе до създаването на гражданската инициатива My Voice My Choice („Моят глас, моят избор“), която внесе петиция в Европейския парламент. Ние гласувахме по тази петиция в комисията по правата на жените и равенството между половете и постигнахме мнозинство в подкрепа на това в бъдеще всички жени в Европейския съюз да имат достъп до безопасни аборти."
"Разбира се, темата остава изключително противоречива и преди това гласуване имаше разгорещени дебати, като се стигна дори до извеждане на някои присъстващи от залата заради обидни подвиквания."
agora.at – Да живее Европа! #56 – Моят глас, мой избор: за безопасен и достъпен аборт
Какво още може да се направи?
В Международния ден за премахване на насилието над жените 18 организации се обединиха за демонстрация в Лисабон, съобщава Rádio Renascença.
Деянира Видал, говорителка на инициативата, настоява, че португалската държава трябва да направи още много, за да помогне на жертвите.
Деянира Видал, говорителка на Лисабонския марш за прекратяване на насилието над жените (на португалски):
"Имаме нужда от повече кризисни центрове, в които жертвите да бъдат в безопасност за определен период, въпреки че ние настояваме именно мъжете, извършителите, да бъдат тези, които напускат домовете си, а не жените. Нуждаем се от повече финансова подкрепа за жертвите, които искат да напуснат, но им е трудно да го направят в условията на настоящата жилищна криза. Нуждаем се от повече финансова подкрепа за организациите, които работят с жертви на домашно насилие. Наистина имаме нужда от смяна на парадигмата и най-вече от превенция. Затова имаме нужда от феминистко образование в училищата и трябва да обучаваме младите хора по темите за равенството."
rr.pt/noticia – Стотици хора маршируват в Лисабон за здравето и безопасността на жените
Превенцията наистина трябва да започне в ранна възраст, съгласна е Карин Приен, федералният министър по въпросите на семейството на Германия, чиито коментари са предадени от AMS.
Карин Приен, федерален министър по въпросите на семейството на Германия (на немски):
"И що се отнася до превенцията като цяло, аз съм твърдо убедена, че освен полицията и съдилищата трябва много по-тясно да ангажираме и други институции с тези въпроси на превенцията – а именно училищата и детските градини. Други европейски страни вече правят това. Смятам, че ситуацията е толкова тревожна, че трябва да започнем съвсем рано да изграждаме в обществото осъзнаване, че насилието над жени, насилието над партньори никога не е опция. Но въпреки че все още има много работа, ние също така постигнахме значителен напредък."
euranetplus.de – Orange the World срещу насилието и убийствата на жени
И може би не по-малко важно е да се предотврати връщането назад – нещо, срещу което в момента се борят НПО в Латвия.
Истанбулската конвенция е инициатива на Съвета на Европа, която юридически обвързва държавите, които са я ратифицирали, да прилагат политики за предотвратяване на домашното насилие, защита на жертвите и наказателно преследване на извършителите. Латвия ратифицира конвенцията едва през 2023 г., но миналия месец нейните депутати гласуваха за оттегляне от нея.
Изправена пред политическа и обществена реакция, страната все още не е финализирала оттеглянето. Всъщност този ход предизвика международно безпокойство и президентът върна закона за ново разглеждане.
Илута Лāце ръководи Център MARTA – организация за защита правата на жените, базирана в Рига, която предоставя различни услуги на жертви на домашно насилие и трафик на хора. Въпреки че няма официални данни за влиянието на Истанбулската конвенция върху сигналите за домашно насилие в Латвия, Лāце казва пред Латвийското радио, че тя очевидно е дала резултат.
Илута Лāце, основателка на Център MARTA (на латвийски):
"През последните две-три години имахме поредица от реформи, поредица от изменения в законите, подобрения в Наказателния кодекс. В Закона за административните нарушения най-накрая казваме, че сексуалният тормоз е престъпление и трябва да работим по това и в Наказателния кодекс. Има още много неща за вършене. Но факт е, че през последните две-три години подобрихме правната защита на тези жертви. (...) Самото съществуване на тази конвенция ускори темпа, с който осигуряваме защита, а също така разшири обхвата на услугите, които предлагаме. В резултат на това ние в Център MARTA виждаме повече жертви, които търсят помощ. Така че наблюдаваме как насилието излиза на повърхността."
lr1.lsm.lv – На кръстопът: Как се справя Латвия с намаляването на насилието срещу жените?
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
