Борбата срещу домашното насилие в България - трудният път към институционална защита

“По-безопасен свят за жените е по-добър свят за всички!Нито едно общество не може да се нарече справедливо, безопасно или здраво, докато половината от населението живее в страх. Прекратяването на това насилие не е само въпрос на политика, това е въпрос на достойнство, равенство и човешки права“  - са думи на генералния директор на Световната здравна организация д-р Тедрос Гебрейесус.

Европейският съюз дължи повече от осведоменост на гражданите, дължи им промяна – е призивът на председателя на Европейския парламент Роберта Мецола, а статистиката за насилието над жени остава изключително тревожна:

“В Европа числата са шокиращи: 30% от жените са преживели някаква форма на физическо или сексуално насилие. Това е неприемливо и трябва да направим повече. Трябва да направим повече за всяка Джулия, за всяка Паулина, за всяка Бернис, за всяка Ашлинг, които бяха убити в нашата Европа, защото бяха жени. Трябва също да направим повече за всеки оцелял, като всяка Жизел във Франция и Ана Бела в Испания, които стояха изправени и се осмелиха да разбият тишината. Трябва да направим повече за всяка жена.”

Евродепутати почетоха Международния ден за премахване на насилието срещу жени - 25 ноември, с тревогата и критичните оценки на съвремието, в което насилието над жени все повече ескалира. Ираче Гарсия Перес от Прогресивния алианс на социалистите и демократите:

“Всеки ден 140 жени са убивани – по една на всеки десет минути – често от някого, на когото някога са се доверявали. И знаем, че реалната цифра е дори по-голяма. Достатъчно! Това не е частен проблем, това е европейска извънредна ситуация. Не можем да мълчим. Тази безнаказаност трябва да приключи. Европейският съюз трябва да действа с яснота и кураж.“

Германският евродепутат  Ирмхилд Босфорд от Групата на “Европа на суверенните нации“ подчерта:

“Нека бъдем честни: Насилието срещу жени драстично се увеличи. Само в Германия миналата година са извършени над 135 000 престъпления срещу жени. Жените са били жертви на убийства и непредумишлено убийство над 300 пъти. Кривата на насилствените престъпления тръгна рязко нагоре след масовата  незаконна имиграция в Западна Европа.“

Преди повече от година в ЕС влязоха първите по рода си правила на Съюза за борба с насилието над жени и домашното насилие. Този феномен засяга приблизително една трета от 228-те милиона жени в Европейския съюз. А страните членки имат срок до 14 юни 2027 година, за да транспонират директивата в националното си законодателство. За първи път се криминализира кибернасилието, основано на пола.

В България близо 3 хиляди жени годишно са жертви на домашно насилие – това са официалните данни на МВР, като близо 80 % от подадените сигнали приключват в рамките на денонощие. Само през тази година 23 българки са загубили живота си, сигналите за домашно насилие са над 53 хиляди.

Все още у нас са налице сериозни пропуски в системата по отношение на защитата на жертвите на домашно насилие, необходима е координирана, високо експертна и навременна подкрепа за пострадалите.

В страната вече функционират три нови регионални центъра за правно консултиране, съвместно с адвокатурата в Бургас, Русе и  Велико Търново. Предстои и откриване на регионален център в Добрич. Правосъдният министър Георги Георгиев съобщи, че ще бъде финансирана нова трета програма през Норвежкия финансов механизъм за превенция на домашното насилие, от която може да се възползва неправителственият сектор. Но в България все още липсват достатъчно услуги – кризисни центрове, безплатна психологическа и правна помощ за жертвите на насилие.  Положителното - след 13 години на обсъждания, работни групи и проекти на документа правителството прие Координационния механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие – отчете министър Георгиев:

“Не една жена да обикаля четири гишета на четири институции и четири пъти да преживява ужаса да разкаже какво се е случило, а когато това е станало известно на социалния работник или на лекар в Спешната помощ. По веригата останалите да разберат, за да можем да предоставим защита.“

Предстоят обучения на всички служители, за да се гарантира качествена подкрепа и грижа. 

“Не си сама!” и “Нито една повече!” - са лозунгите, които издигат протестиращи у нас, с което категорично заявяват, че са непримирими с всяка форма на насилие. В гр. Ямбол заявиха:

“Винаги съм против срещу какъвто и да е вид насилие. “

“За жалост, в момента сме на такъв етап, че насилието присъства абсолютно навсякъде. “

“Новините са пълни с такива събития, което е много жалко. “

“И като жена съм се сблъсквала с този проблем, разговаряйки с мои близки, познати, колеги. И професионално съм се сблъсквала с това и съм водила такива дела. Това са едни от най-тежките и трябва да бъдем не само адвокати, а и приятели, психолози, хора, които да съдействат, да подкрепят жертвите. За съжаление, юридическите инструменти не са много, нито достатъчно ефективни, защото съдът не може да уравновеси, да балансира реалните житейски проблеми, конфликти.“ – обръща внимание адв. Снежана Енчева

“Много жени не си признават, много момичета. Бих казала, че ги е срам и точно това е едно от посланията ми, че наистина не трябва да ги е срам, трябва да се чувстват силни.“

Българското общество става все по-нетолерантно към всяка форма на насилие, констатира в интервю за рубриката “Евранет +“ Надежда Дерменджиева - изпълнителен директор на Българския фонд за жените и още:

Г-жо Дерменджиева, какви са реалните мащаби на насилието над жени в България, могат ли въобще да бъдат измерени? Известно е, че държавата ни не води официална статистика, а в изследванията на “Евростат“ България е в последните четири позиции на нива на насилие над жени. Вие как подхождате към подобни официални данни в рамките на ЕС?

“България все още не води и няма официална статистика за домашното насилие и насилието над жени. Данните на „Евростат“ се събират също през институции и по официален път. България е на последните места, не защото няма насилие, а защото в България не се подават толкова често сигнали, както в другите европейски държави. Не се подават сигнали по две причини: на много места все още хората, които страдат от домашно насилие, което, за съжаление, е най-видимо при жените и те са най-честите жертви. Те не разпознават, че дадено отношение е насилие. Втората причина, която е точно толкова тъжна, колкото и първата е, че много от пострадалите не вярват в институциите и нямат доверие, че институциите или ще се намесят по коректен начин, или че ще има справедливост. Статистика в България водят активисти, които събират по медийни публикации броя на убити жени. Има тенденция синове и деца да посягат на възрастни хора, особено на майките си – това, за съжаление, е засилваща се тенденция. За мен като експерт бройката е двойна.“

Официално у нас заработи  Национален координационен механизъм за борба с домашното насилие. Твърде дълъг се оказа пътят, но с какво това допринесе или ще допринесе за защита на жените, които са обект на насилие?

“Да, за съжаление, Координационният механизъм е безкрайно закъснял, но все пак е огромна стъпка в борбата с насилието над жени в България. То е приет и като част от мерките и усилията на страната ни да транспонира Директивата  - т.е. отново ни “натиснаха“ да се разбързаме, но все пак държавата най-после има официален протокол за справяне и подкрепа на пострадалите. Когато се подаде сигнал, те няма да обикалят от болница в болница, от гише на гише, няма да се ретравмират отново, да разказват своята история, да се сблъскват с различни стереотипи и по различните институции, а вече ще трябва всички институции координирано да се задействат. Как на практика ще стане това, тепърва ще видим.”

Страната ни въведе ново законодателство за борба с домашното насилие. Как, според Вас, работят сега институциите и има ли все още законодателни пропуски и ако да, кои можете да очертаете като най-фрапантни? Всички знаем, че дори и с най-доброто законодателство трудно можем да се справим със стереотипите, натрупани поколения назад.

“Това, което аз наблюдавам е, че определено има подобрение по темата в борбата с насилието над жени и домашното насилие. То става безкрайно бавно и безкрайно трудно, но все пак се случва и е абсолютно категорично. Бих искала отново да подкрепя жените, станали жертва на домашно насилие, да потърсят помощ. А относно пропуските, за мен най-голямата грешка на държавата ни е, че тя не се фокусира в превенцията.  Да, ние приехме промени в закона за защита от домашното насилие през м. август 2023 г., влязоха в сила през м. януари 2024 г. и едва през м. август 2025 г. се прие и подзаконовата рамка. Виждате колко бавно се случват нещата, но идеята на борбата срещу домашното насилие не е да броим жертвите или да вкараме всички насилници в затвора, което, разбира се, трябва да се случи, но в крайна сметка основната борба е да няма насилие, да предотвратим насилието и за мен крещяща е липсата на образователното министерство във всички дебати, които водим. Трябва да се признае, че е необходим един предмет, в който да се изучава ненасилствена комуникация и съжалявам, че ще го кажа, но общо взето децата да учат, че и жената е човек, защото, за съжаление, понякога си мисля, че сме горе-долу на това ниво на дебата.“

Г-жо Дерменджиева, станаха ли жените по-смели ?

“Мисля, че жените станаха по-смели и мъжете станаха по-смели да говорят по тази тема и да споделят лични истории. Най-важното, което наблюдавам аз е, че обществото започва да става все по-нетолерантно към насилието. Виждам го в онлайн групи в социалните мрежи с по 10 хиляди човека, където хората си говорят открито и си помагат едни на други, давайки си съвети. Виждам и по улиците хората реагират при случаи, да, не винаги, но все по-често. Затова за мен най-големият и най-важен ключ към борбата с насилието и в борбата със стереотипите това е образованието, особено когато деца, които идват от дом с насилие. По закон те също се третират като жертви, те не са просто свидетели, те са жертви на психологическо насилие, ако те нямат коректив в своя дом, то училищната среда и образованието би могло да бъде коректив и да превантира създаването на бъдещи насилници или бъдещи жертви.“