Политическият риск се завърна по коледните празници

Ако инвеститорите са си мислели, че нещата ще станат лесни с приближаването на Коледа, наслаждавайки се на традиционното “коледно рали”, те станаха точно обратното. Старите опасения се завърнаха и напомниха за рисковете, които предстоят през 2015-а.

Първият риск, по ирония на съдбата, е следствието от добрите новини. Америка добави нови 321 000 работни места през ноември, което предполага, че икономиката силно нараства. Това, в съчетание с месечното увеличение на средното почасово заплащане с 0,4%, повиши очакванията, че Федералният резерв може би ще стартира покачването на краткосрочните лихви през 2015-а. Централните банки помагаха на стоковите пазари толкова дълго, че не е ясно дали цените са оправдани от фундаментите или просто са следствие от благоприятната монетарна политика.

Спадът на цената на петрола също е добра новина. Преместването на покупателната сила от производителите към потребителите може да увеличи ръста на световния БВП през 2015-а. Докато обаче потребителите може и да печелят, ефектът върху някои страни - производители като например Нигерия, Русия и Венецуела ще бъде крайно неблагоприятен. Такъв рязък спад на цената на петрола поставя под огромен натиск приходите на правителствата и повишава шансовете за финансова буря през следващата година. Налице са също разпродажби на валути на развиващите се страни.

Друга дълго чакаща опасност, която се завърна, е стабилността на китайската финансова система при отслабващия икономически растеж. След намалението на лихвите на Китайската народна банка през миналия месец, борсата в Шанхай изхвърча нагоре с близо 1/4 само за две седмици. На 9-и декември обаче пазарът се срина с 5,4%, което е най-голямата еднодневна загуба за последните пет години. Въпреки че след това последва слаб растеж, търговията остава нестабилна. Съобщава се, че регулаторите проверяват брокерите дали се придържат към правилата, които ограничават марджиновото финансиране, което показва, че ралито поне отчасти идва от незаконното използване на лостовия ефект.

Най-страшният признак от миналите коледи обаче остава подновяването на кризата в еврозоната. Коалиционният кабинет в Гърция призова за решение за новия президент до 29-и декември. Ако 60% от парламента не може да се съгласи с кандидата, ще бъдат свикани нови избори. Водещата партия в социологическите проучвания е СИРИЗА, лява партия, която е срещу спасителните програми, отхвърля суровите мерки и иска предоговаряне (редукция) на външния дълг на страната. Тези шансове доведоха до срив на борсата в Гърция с почти 13% на 9-и декември, най-голям дневен спад след 1987-а.

Ако СИРИЗА поеме властта и поиска предоговаряне или отмяна на гръцкия дълг, европейските лидери ще се изправят пред сложен избор между опциите “замръзване” и “светлинна година”. Ако гръцките искания изглеждат прекалено неразумни, съблазнително ще е да се отреже Гърция от финансирането от ЕЦБ и да се проследи дали по-възпитана СИРИЗА ще се върне на масата за преговори. Рискът от такъв подход е заразяване и на други държави. Излизане на Гърция от еврозоната може да доведе и други държави до напускане, което ще породи масови разпродажби на португалски или италиански облигации.

Алтернативата е да се приеме някаква сделка, която разширява гръцкия дълг допълнително. В този случай опасността ще е, че другите държави ще считат, че Гърция е била третирана привилегировано и ще поискат подобни споразумения. Така доверието в процеса на реформите ще бъде поставено под съмнение.

Коя опция ще бъде избрана? Доходността по тригодишните държавни гръцки облигации нарасна над тази на десетгодишните книжа. Рязко нарастване на доходността по краткосрочните облигации може да означава, че инвеститорите са на мнение, че централната банка ще повиши лихвите, но това е крайно невероятно в този случай. Вместо това инвеститорите ясно са обезпокоени от поемането на отписвания на техните облигации.

Този риск нараства от известно време.

Марио Драги, председател на ЕЦБ, спря проблема през 2012-а с обещанието “каквото е необходимо”, за да спаси еврото. След това обаче европейските избиратели бяха третирани с безкрайни диети от сурови мерки и по-нисък жизнен стандарт, от което им писна. Те виждат малка разлика между лявоцентристките и дясноцентристките партии и се насочват към крайните. Всичко може да започне с Гърция, но то няма да спре там. Погледнете например рейтинга на Мари Льо Пен във Франция. Във Великобритания покачването на популярността на UKIP може да означава още един труден парламент през 2015-а и излизане от ЕС през 2017-а. Политическият риск нараства.

По материал на списание The Economist, подготвен от отдел "Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър