Тайните на българските архиви се разкриват в изложба

Държавна агенция „Архиви“ отбеляза своя 65 годишен юбилей. Това бе повод да се организират няколко събития, целящи да покажат на широката публика, какви съкровища се съхраняват в националните архиви. Съществува представата, че архивите са място на сумрак и прах, обитавано от малцина архивисти и историци. От агенцията показват един модерен архив, в който се съхраняват не само хартиени документи, а и произведения на изкуството, артефакти и се извършват модерни процеси като дигитализация и електронно архивиране.

По случай своя празник агенцията обяви ден на отворените врати за всички архиви в страната. Посетителите имаха възможност да видят уникални и особено ценни документи в читалните на Централния държавен архив и Държавен архив София. За по-запалените към процеса на архивиране бе осигурен достъп до лабораторията по реставрация и консервация на документи. Това е само една малка част от дейностите, които се извършват в архивната система и са присъщи на всеки модерен архив. Всеки, който се разходи до ул. „Московска” 5, ще има възможността да  разгледа и изложбата „Изкуство в архивите“, която представя художествени произведения, пазени в Централния държавен архив.

Колко голям всъщност е българският държавен архив и лесно ли се поддържат ценните артефакти, които се съхраняват в него. Подробности за това научаваме от председателя на ДАА, доц. Михаил Груев.

Тъй като стандартите предполагат специални условия, като температура и определени нива на влажност за качествено съхранение, малко от архивите покриват тези критерии. Системата на агенцията включва два централни архиви – този в София и Централният военен архив във Велико Търново, а също така и 28 регионални архива в цялата страна. Всеки един от тях притежава по няколко сгради предвидени за архивохранилища. Но тези сгради са с променено предназначение, пригаждани са за хранилища и поради тази причина не отговарят на нужните стандарти. Поддържането на един хубав, подреден и добре гледан архив е скъпо начинание. Развитите държави инвестират много в това отношение, защото това е паметта за миналото на всяка една нация.

Когато националните богатства са застрашени, е редно да се запитаме, какво прави държавата, за да съумее да запази такива значителни артефакти и документи?

През последните години ние извършваме мащабна дигитализация, която започва от опис на архивните документи и преминава към тяхното дигитално запаметяване. На сайта на агенцията е разположена информационна система на държавните архиви, която позволява да се търси по фонд и ключови думи. По този начин хора с малки познания в архивистиката могат да търсят информация за събития и дори за свои близки от миналото. Стараем се да разширяваме този достъп, но това е процес, който ще отнеме години. В страни с добре развит архив дигитализацията достига 8%, но за съжаление ние не можем да се похвалим с такъв успех.

Колкото и несъвършен да изглежда българският държавен архив, той представлява неизчерпаемо богатство. Това е място, където хората могат да открият всичко, което ги интересува. Поради тази причина от агенция „Архиви“ удостоиха с награда „Читател на годината” Румен Иванов, жител на град Перник. През 2015 г. той е прекарал общо 120 дни в архивите, за да извади пълната информация за всички кметове в Пернишка област до 9 септември 1944 г.

От ДАА очертаха и бъдещите проекти, с които са се заели. Една от основните посоки е да се отдаде признание на всички хора, които през годините са подпомагали работата на агенцията, а също и на онези дарили ценности, смятани за загубени. В края на годината ДАА обеща да  публикува списък с имената на всички загинали във войните, в които е участвала модерната българска държава. Ето какво ни пожела доц. Михаил Груев в края на нашия разговор.

Призивът ми е хората да се обръщат по често към архивите. Това е  място, където се съхраняват много ценни картини, фотографии и документи. Това са различни частици от нашето минало, които могат само и единствено да ни обогатят.