Един от първите, прозрели истината за комунистическата докртрина и разказал за това от първо лице, е Панаит Истрати. Белетрист и публицист, той е бил доста популярен у нас между двете войни, но след 9 септември е забранен от цензурата. Днес името му е почти непознато. Роден като извънбрачен син на бедна перачка от Браила, той е увлечен от новите социалистически идеи, но след като пристига в Съветския съюз, разбира за какво става дума. Действителността го кара да промени начина си на мислене. Тогава пише преведената от Огнян Стамболиев книга „Признанията на един победен“. Струва си да се прочетат свидетелствата на Истрати днес, за да не се забравя! А в книгата си „Трагедията на Панаит Истрати“, Елени Казандзакис, писателка, преводачка, журналистка, съпруга на Никос Казандзакис, която го придружава в пътуването му заедно с Панаит Истрати из СССР по повод 10-годишнината на Октомврийската революция, разказва за живота му. Написана първо на френски, книгата й има интересна съдба. Ръкописът се изгубва и тя излиза първо в превод на испански в Чили. По този превод след това е възтановен оригиналният текст. После излиза в Париж и Атина, а настоящото издание е по румънския вариант.
За Панаит Истрати Ромен Ролан разказва: „В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее. Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полето, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати.“
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства на страната. Това е 13-ата "Нощ на театрите", в която основното послание е "Нощният живот на театъра". "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от..
Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон". Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът..
Пренасяме се в Централна България, където Историческият музей на Севлиево и Художествената галерия "Асен и Илия Пейкови" откриват в 18 ч. съвместната изложба "Диаметрални светове" на Анелия Мартинчева и Деница Иванова. Двете художнички съчетават в рамките на изложбата класическа графика, живопис и дигитална рисунка, разкривайки..
Фотодокументална изложба проследява историята на Регионалната библиотека "Проф. Боян Пенев" в Разград – от идеята за нейното създаване през далечната 1870 година до наши дни. Юбилейна експозиция "С възрожденски дух през годините – 155 години библиотечно дело в Разград" е подредена в централното фоайе на библиотеката. В залата на Народно..
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база..
Опитахме чрез подобна градация да предизвикаме гледните точки на проф. Румен Кастелов. Коментарът на водещия специалист, началник на Клиниката по ортопедия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg