Помните ли, че допреди четвърт век светът в представите ни не се делеше на изток-запад-север-юг, а на „тук“ и „там“. И в зависимост от това какво Тук липсваше, гадаехме какво има Там – зад Желязната завеса. Доста си бяхме навъобразявали, както се разбра впоследствие, когато Тук и Там се сляха и стана възможно да опознаваме липсите и излишъците си до втръсване.
Точно при онова предишното „Тук-Там“ време и пространство ни връща романът „Кенеди“. Но „Кенеди“ не е написан вчера, а след романа „Вчера“ и то от същия автор – писателя и сценарист Владо Даверов. Защо, обаче, „Кенеди“ чак сега за първи път се среща с читателите, е отделна история, за която Владо Даверов пише в предговора към новото издание, озаглавен „Кой уби „Кенеди“?“ следното:
...започнах да работя по текста „Кенеди“ през далечната 1988 г. По онова време ползвах пишеща машина. Отказах се на 47 страница. Изхвърлих написаното в кофата за боклук. Жена ми сметнала, че прибързвам, измъкнала лекьосаните вече с доматено пюре изписани листове и ги върнала на бюрото. Намерих спасения текст след година, когато отново реших да ставам писател. Задрасках моментално половината, а към другата половина прибавих още двеста страници. Така съчинението придоби крайния си вид. В издателството го харесаха. Демокрацията победи, братко, радвай се! Иначе твоята история за епохата „Кенеди“ и отзвукът в провинциална България, в някакъв си провинциален град с неговите нищожни хорица, никога нямаше да види бял свят. И аз се радвах… докато накрая ми заявиха, че книгата няма да бъде пусната по книжарниците…
Владо Даверов получава наградата „Южна пролет“ още с дебюта си. Заради сценариите му, по които са направени филмите: „Вчера“, „Царска пиеса“, „Живот до поискване“, „Двама мъже извън града“, „Суламит“, „Нощта на самодивите“, „Трафик“ и още други, той е любимец и на кинозрителите. Носител е на Първа награда от Московския филмов фестивал, Гран при - Сан Ремо и Наградата на публиката от Кинофестивала „Златната роза“ във Варна.
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..
Филмът "Господин Азнавур" проследява живота на Шарл Азнавур от първите му стъпки на музикалната сцена през 50-те години на миналия век до световната му слава. Той пресъздава стремежа към признание на един целеустремен творец, като подчертава уникалната му способност да улавя същността на парижкия живот в песните си. Всяка песен обрисува отделна..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg