Том с 520 страници статии и репродукции на картини е резултатът от труда на екип изследователи, фотографи, художници, книгоиздатели, спонсори, обединени от усилията на фондация „Цанко Лавренов“. Пътят до тази книга е около тригодишен, но за Лаврен Петров той започва преди повече от две десетилетия, когато младият изкуствовед добива ясна представа за отговорността към наследството на дядо си – големия художник Цанко Лавренов.
„Да пишеш за собствената си мисия – да опазваш и цениш наследството си, което осъзнаваш като важна част от културната памет на нацията, не е лесна задача. Най-важната цел на този текст обаче е да се приобщи съвременният читател към по-непознати страни от темата за Цанко Лавренов.
Във възпитаване на грижата за това, което съхранявам, дължа всичко на моята майка Силва и на баба ми Йорданка, които си отидоха от този свят преди много години. Те са винаги с мен и вярвам, че подкрепят това, което правя“ – пише Лаврен Петров в уводния текст към книгата.
Анелия Николаева, Ружа Маринска, д-р Владимир Димитров, д-р Станислава Николова, д-р Катя Тинева, Жанет Митева са другите автори, чиито текстове се публикуват „без цензура“, както се изрази Лаврен Петров, а имената на хората, оказали помощ в работата по изданието заемат още страница.
„За Цанко Лавренов може да се говори и пише дълго. Неговата 120-годишнина ни събра, за да реализираме това издание. Опитахме се да очертаем фигурата на твореца 40 години след неговата смърт“ – споделя Лаврен Петров.
Доц. Ружа Маринска от гледна точка на дългогодишния си опит на историк на изкуството обобщава: „Уникално събитие е появата на този труд… Много важно за историята на нашата култура е следното: ние българите сме много нихилистични към документите. Единици са случаите, в които в наследството на художниците могат да се открият достатъчно пълноценни материали. Цанко Лавренов в това отношение е бил един образован, културен европеец, който е разбирал не само своето лично присъствие в историята, а и това, че културните факти трябва да се документират и да остане следа от тях“.
Още за книгата „Цанко Лавренов“ чуйте в звуковия файл. Изданието ще бъде представено на 20 ноември от 18.30 в Софийската градска художествена галерия, в която през 2016-а година се състоя паметната изложба, посветена на 120-та годишнина от рождението на художника „Цанко Лавренов – между модерното и канона“.
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията включва най-новите ѝ картини, с иновативни решения и сложни техники – винаги с интересна препратка към текстила, защото Ковачева е завършила специалност "Текстил" в Художествената академия. Творбите..
Идеята за експозицията, по думите на организаторите, се появява по време на Академия "Муза" – серия от обучителни семинари, проведени в РИМ - Плевен през март 2024 г. и организирани от фондация "Америка за България". В ъв фокуса на експозицията е Девета пехотна плевенска дивизия във войните за национално обединение (1912 – 1918) . Изложбата..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията си за предходната книга на Роза Боянова "Ескизи към портрети на писатели" (2021 г.) писах, че тя "е книга Мнемозина, посветена на литературната Мнемозина в митологично-божествените ѝ смисли: памет за..
В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори,..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския драматург Нийл Саймън, е режисьорски дебют на актрисата Ани Вълчанова ( на снимката в текста ) . Позната на публиката с многобройните си театрални и телевизионни роли, Вълчанова застава за първи път от..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg