Още през май Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) предупреди, че военният конфликт между Русия и Украйна застрашава световната продоволствена сигурност.
В началото на април Дейвид Бийзли, ръководител на Продоволствената програма на ООН, коментира, че войната създава продоволствена криза, "надхвърляща всичко, което сме виждали от Втората световна война насам".
По думите му случващото се там води до рязко повишаване на цените на храните и евентуален недостиг в много страни, които разчитат на износа от Русия или Украйна. Тези две черноморски държави са едни от най-важните играчи на световния продоволствен пазар, като по данни на ФАО, близо 50 държави покриват над 30 на сто от своя внос от пшеница с доставки от Русия и Украйна.
Какви са данните за България и можем ли да очакваме рязко покачване на цените на зърното?
“Тази година се очертава като добра за България. Ако я сравняваме с миналата – 2021-ва, можем да кажем, че имаме около 14-15% по-ниски добиви, но не трябва да се пропуска фактът, че миналата година беше рекордна за страната ни“, казва в “Нашият ден“ Мая Асенова, търговски директор на реформа “БГ Агро“, един от големите износители на зърно, и допълва:
“В момента сме на приключване на жътвената кампания и пазарът работи с цифра около плюс минус 6 млн. лева, което на база исторически данни в никакъв случай не е лоша реколта.
Тя посочва още, че “България може да се възползва от ситуацията с конфликта в Черноморския регион“:
“Тъй като и Украйна, и Русия са едни от ключовите играчи на зърнения пазар и тяхното отсъствие или възпрепятстване на износ оттам дава възможности на останалите държави – Европа, Румъния и България – да навлизат нови пазари и да се възползват от тези по-високи, подкрепени цени, които имаме сега“, посочва още тя.
Ситуацията в Украйна
“Украинското зърно със сигурност влияе на цените, защото те наистина са много голям зърнопроизводител и имат много блокирана стока в страната, която все още не може да излезе. Няма как да говорим за работа на пълен капацитет на пристанищата в градовете, в които има военни действия “, подчертава Асенова.
“Зърното е основна валута, но в България това не се осъзнава, защото има много зърно“, казва в “Нашият ден“ Филип Ромбаут, изпълнителен директор на "Агрополихим" – Девня.
“В България има достатъчно количество зърно, онова, от което няма нужда, ще бъде изнасяно по един или друг начин. Въпросът е дали това ще има влияние върху международния пазар?“
“Земята в Украйна не е частна, а държавна собственост. Когато Русия взима територия, практически взима земеделска земя. Фермерите, които не са собственици на земята, трябва да вземат решения септември-октомври месец да засее или да не засее. Фермерът ще си каже – “Не знам какво ще се случи, ако Русия е тук идната година“. Предполагам, че ще има страшно много обработващи земята, които ще се колебаят и няма да правят сеитба. Можем да предложим, че 2023 г. ще има още по-малко зърно, което ще излиза от Украйна.
Тази тревога, че няма да има достатъчно пшеница за страните, които внасят, става по-голяма идната година“, подчерта още той.
България
“Тук е добре, взимат се мерки като премахване на ДДС върху хляба. Когато имаше някакви информации за манипулация на пазара на олио, също имаше реакция. Не трябва да се тревожим“, посочи още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
