По повод 110-годишнината от Балканската война в залите на Националния исторически музей може да бъде видяна изложбата "Разкази за войната". Тя е посветена на този толкова драматичен момент от българската история. Акцент в изложбата са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята на войната, от мобилизацията през септември 1912 г. до победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар. Но и тежките боеве при Чаталджа, и трудното ежедневие на българският войник до обсадата и превземането на смятаната за непревземаема Одринска крепост.
В "Нашият ден" директорът на Националния исторически музея доц. д-р Бони Петрунова припомня един любопитен факт. Когато през 1973 г. се създава тази институция, е било замислено НИМ да има собствено радио и редовно да излъчва предавания с най-актуалните новини от хранилището на българския дух.
"Това е най-големият музей в страната, изцяло посветен на цялостната българска история от началото до края, дано да няма край. Стараем се всички паметни събития, които са свързани с нашата история и от които се интересуват нашите посетители, да ги отразим било то в изложби, било с кратки експозиции, в които показваме забравени непознати предмети. И в тази връзка направихме една много добра експозиция, посветена на Балканската война“, споделя доц. д-р Петрунова.
Съдбата на един народ е свързана с всичко това, което става в неговото житие и битие. Всички промени, положителни или отрицателни, изграждат неговата памет.
"Историята е колело. То се върти, един път си по-надолу, след това се вдигаш на върха – и няма за какво да се отчайвате. Ние сме велик народ, малко уморен, защото сме доста стари като нация, но пък имаме бъдеще“, казва доц. д-р Бони Петрунова.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
За постоянната експозиция на Третото българско царство в "Нашият ден" разказва д-р Валентина Задгорска, ръководител отдел "Нова и най-нова история" в НИМ.
"Експозицията за Третото българско царство е разположена в зала № 5 на Националния исторически музей и обхваща периода от възстановяване на българската държава през 1878 г. до обявяването ѝ за Народна република през 1946 г. Повече от 800 броя културни ценности представят основни събития от родната история, свързани с политическото, икономическо и културно развитие на Нова България", посочва д-р Валентина Задгорска.
Сред експонатите са Търновската конституция, гербове на Княжество и Царство България, възпоменателни медали, живописни портрети и снимки на българските монарси. Показани са лични вещи, документи и портрети на изтъкнати политически, културни и научни дейци, сред които са Тодор Бурмов, Петко Каравелов, Драган Цанков, Стефан Стамболов. Място в експозицията са намерили възпоменателни медали от Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г., знамето на Кратовската чета от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., печати на българските училища в Прилеп и Драма от началото на ХХ в. Важни са и паметни знаци – свидетелства за признателността на еврейската общност за спасяване на българските евреи по време на Втората световна война, сред които е подаръкът, връчен през 1995 г. на президента Жельо Желев от евреите във Вашингтон.
"Част от културните ценности са уникални и могат да се видят единствено в Националния исторически музей. Сред тях са златна чаша, подарена от министър-председателя Стефан Стамболов на княз Фердинанд І и княгиня Мария Луиза по случай сватбата им през 1893 г. Чашата е откупена и предоставена на НИМ от г-н Емил Хърсев", споделя д-р Валентина Задгорска.
Според нея всеки предмет има своята история. Първото издание на романа "Под игото“ на Иван Вазов. Орден "За гражданска заслуга“ с брилянти, изумруди и рубини на Димитър Станчов. Паметни знаци, подарени на Александър Малинов и Михаил Такев от цар Фердинанд І по повод обявяване на Независимостта на България. Възпоменателен медал, отсечен по случай полагане основите на Българския подводен флот през 1917 г., звънец от Народното събрание, с който България е обявена за Народна република.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
"Когато подготвяхме плана за изложбата с колегите и успяхме да го направим, се получи изложба с човешко лице. Акцентът в изложбата е снимковият материал, който е доста богат във фондовете на НИМ и на него се опряхме като основа на самата изложба“, посочва Христо Христов.
И допълва, че е следвана хронологията на събитията от витрина към витрина вървят експонатите в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Акцент в изложбата са различните видове оръжия. Пушки и карабини "Манлихер", модели от 1888 г. до 1895 г., както и офицерско оръжие, пистолети "Люгер-Парабелум", както късо и дълго хладно оръжие.
Сред експонатите е часовникът на Шукри Паша, който е комендант на Одринската крепост, по време на обсадата от Втора българска армия и превземането ѝ през март 1913 г. Часовникът е подарен от самия Паша на фелдфебел Иван Филчев, който е начело на караула, който охранява самият главнокомандващ Одринският гарнизон.
За първи път се представят личните печати на двама от най-известните генерали, водили българските войски по време на Балканската война. Това са военният министър генерал Никифор Никифоров и командващият Трета армия генерал Радко Димитриев.
В изложбата намират място и спомените на Радул Милков. Той е първият български военен пилот, който на 16 октомври 1912 г. извършва първия боен разузнавателен полет над Одрин.
"Балканската война трябваше да се превърне в най-важната война в българската история. И за момент тя беше такава. Тази война с едно общо усилие на народ, армия и управляващи трябваше да реши Българския въпрос, обединението на всички наши сънародници на Балканите в една държава“, споделя Христо Христов.
110 години след края на Балканската война остава едно усещане за гордост за българските победи.
Снимки: НИМ
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
