Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Връчват отличията за „За жените в науката“

Светът има нужда от наука, а науката от жени

Три талантливи български жени учени ще бъдат отличени с наградата „За жените в науката“ за 2022 г. на официално събитие на 29 ноември. То ще се проведе в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и на него ще присъстват редица видни гости.
Светът има нужда от наука – тази максима се доказано особено неоспоримо през последните 2 предизвикателни години, в които светът е изправен пред невиждана криза. Науката пък има нужда от жени с тяхната проницателност, идейност и емоционална интелигентност.

Водени от това убеждение и амбицията да постигнат полово равенство в науката, през 2010 г. Националната комисия за ЮНЕСКО – България, СУ „Св. Климент Охридски“ и L'Oréal България стартират националната стипендиантска програма „За жените в науката“ в България.

Стипендиите са предназначени за млади жени учени и имат за цел да отличат техния научен потенциал и да ги подкрепят да реализират мечтите си да променят света чрез наука. 30 вдъхновяващо стипендиантки, 30 смели научни проекта, 150 000 евро награден фонд – това е равносметката за „За жените в науката“.

“Проявявам интерес към науката и по-специално към химията още от гимназията. Завършила съм Националната природо-математическа гимназия“, казва в ефира на “Нашият ден“ доц. Искра Колева от катедрата “Фармацевтична и приложна органична химия“ на Факултета по химия и фармация на СУ. Тя е носител на Националната стипендия “За жените в науката“ от 2020 г.

“Преподавам и се занимавам с научни изследвания. Понякога е трудно да се балансира между двете занимания, но все пак намирам достатъчно време и за научните изследвания“, посочва още тя и подчертава:

Трудното е в това, че често няма достатъчно финансиране. За щастие има проекти, по които може да се кандидатства и ако те са одобрени, се получава финансиране. Това е основният проблем в науката в България“.

Пренебрегвани ли са жените в науката?

“Не съм усещала негативно отношение. При нас жените са добре приети, но знам, че на места в обществото като цяло жените все още не са добре приети като учени“, казва още тя в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18