Има моменти, в които обществото реагира агресивно на промяна на исторически факти, които специалистите смятат за неточни. Кои са причините за този специфичен обществен натиск върху професионалните историци и може ли да се каже, че той е знак за неоправдано ниско национално самочувствие? Каква е гледната точка на един професионален историк?
“Ние, историците, сме изключително притиснати от българския народ. Българският народ е изключително агресивен към всеки опит за смислено ревизиране на някакви факти, които вече очевидно е доказано, че не са верни. Имам познат, който е български турчин, той беше нападнат заради това, че доказва, че Раковски е роден една година по-рано, отколкото се е смятало. Нали, това е нелепо. Нелепо е обществото да оказва на професионалистите такъв абсурден натиск!“.
Това каза в интервю за БНР историкът Александър Стоянов от Института за исторически изследвания към БАН.
“Все още нападат колеги за това, че доказаха, че рождената дата на Левски може би е различна. След като ние, като гилдия, сме атакувани за такива елементарни неща, представете си за какъв натиск става въпрос, когато наистина трябва да кажеш много по-сериозни промени, които реално биха променили начина, по който мнозина българи осмислят историята“, посочва още той.
“Много често ни нападат как ние не си вършим работата, но мисля, че и българското общество трябва малко да узрее и да погледне, да почне да гледа на миналото по някакъв малко по-смислен и толерантен начин, а не да се вкопчва в него като единствен източник на някаква национална гордост. От друга страна, това е и нормално предвид – как да кажа, не особено блестящото състояние, в което народът ни се намира в момента, което също е по вина на същия този народ, който не виждам да прави нещо по въпроса“, казва още историкът в “Нашият ден“.
Според него “пътят към изчистването на нашето национално самосъзнание и към реалното – говоря за пълноценното и истинско издигане на националното ни самочувствие, такова, каквото заслужава да бъде – минава най-напред през катарзиса на истината. Тоест българите трябва да приемат истината за своето минало. Трябва да приемем и хубавите, и лошите неща. И нещата, с които можем да се гордеем, и нещата, с които не можем да се гордеем“.
“Българинът по някакъв начин е адски уплашен да си признае, че някои неща от историята му не са чак толкова изрядни, а същевременно робуваме на разни митове. И всъщност неща, с които трябва да се гордеем, ги премълчаваме, защото са ни написани, или поне преди 20-ина години са се пишели по съвсем различен начин“, казва той и подчертава:
“Това изопачаване на нещата всъщност е изключително силно проявление на слабо национално самочувствие. Само един народ, който реално няма адекватно хубаво национално самочувствие и самосъзнание, само той се стреми да поддържа такива евтини заблуди за своето минало. Един пълноценен народ с едно пълноценно национално чувство и самосъзнание, с една истинска гордост за миналото си, не би трябвало да има проблеми да си признае и грешките. Германците например се гордеят с великите постижения в своята история и нямат проблеми да кажат – да, бяхме виновни, когато са били“.
Какво трябва да променим?
“Това е вече работа на обществото и на гилдията на историците да си свърши работата. Не може да бъде едностранчиво, защото двете неща са неразривно свързани едно с друго“, посочва още той в интервю на Христина Симеонова в “Нашият ден“.
Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ) връчи своите традиционни годишни награди. Отличена от АБАИ в категория "Медии" е водещата на "Нашият ден" Нина Цанева, която заслужено получи грамота "Гласът, който вдъхновява". С представянето на теми, свързани с авиационното дело в България, Цанева се превърна в истински глас на..
Отвеждаме слушателите на "Нашият ден" в Париж, където Българското неделно училище "Иван Вазов" създаде коледен подарък за българските семейства от цял свят. Янета Димитрова , заместник-директор на училището и преподавател по БЕЛ разказва какво можем да открием на страниците на международния коледен брой на вестник "Вазовчета", създаден от..
В "Нашият ден" представяме две коледни инициативи на студентите от Софийския университет "Св. Климент Охридски" , които за поредна година ще стоплят сърцата на куп непознати възрастни хора и деца. За десети път Студентски съвет при СУ организира най-топлото си събитие, като приканва студенти, преподаватели и приятели на Алма Матер да се..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които осъзнаваме, че ни пречат. Реакциите ни, породени от страх относно бъдещи събития, зачестяват в съвременното общество. След годините на пандемия нивата на тревожност са повишени не само по отношение..
"Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) често остава незабелязано, докато не достигне до сериозни и необратими стадии. Пациентските организации в България алармират за необходимостта от промени в здравната система, които да осигурят навременна диагностика и лечение на това заболяване. Христина Николова, представител на Асоциацията на пациентите с..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg