Защо е нужна нова Аграрна камара?

Какво е актуалното състояние на пазара за пчелен мед у нас? Как изглеждат перспективите за неговото развитие? От какво естество са най-сериозните трудности пред малките производители и какви са възможностите за подпомагане на този бранш? По какъв начин ще защитава интересите на сектора новата Аграрна камара, която предстои да бъде учредена? Отговори на всички тези въпроси в "Нашият ден“ дават инж. Михаил Михайлов, председател на Обединения български пчеларски съюз, както и Кирил Вътев, член на Асоциацията на месопреработвателите и Румен Милев, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти в България.

"Има помощ от държавата, но ставките са твърде ниски в сравнение с животновъдите, с които ние се сравняваме. Второто, за което дълги години се борим и искаме от държавата, това е всички пчелари да бъдат обхванати и да бъдат регистрирани по Наредба №3 като земеделски производители, което е проблемно за дребните пчелари с до 20 пчелни семейства“, казва инж. Михаил Михайлов.

Той допълва, че в България има около 12 000 регистрирани пчелари. Но, от тях като земеделски стопани, които се занимават с пчеларство, са под 5000.

По степента на оцеляване на пчелните семейства може да се съди дали пчеларят е добър или не. Две са значимите болестите по пчелите – вароатоза и нозематоза, които нанасят големи поражения по пчелните семейства. Другият неблагоприятен фактор са третиранията с препарати за растителна защита, които водят до отравяния при пчелите. И не на последно място са неблагоприятните климатични условия.

Последната реколта на практика стои и не се реализира. Дали цените на дребно или цените на едро са причината течното злато да залежава? А може би липсата на консуматорска култура, оказва значение, коментира инж. Михайлов.

Той обясни, че през последните години изкупните цени са спаднали заради усиления внос на чуждестранен мед главно от Украйна. 

Защо е нужна Българска аграрна камара?

"Инициативата за учредяване на Българска аграрна камара не е инициатива за създаването на поредното НПО. В България още никой все още не знае и не може да каже какъв е броят на браншовете организации в земеделието и хранително-вкусовата промишленост“, посочва Кирил Вътев, член на Асоциацията на месопреработвателите.

Според него е дошло времето да се създаде една камара на земеделските производители и преработватели, която да функционира по австрийския модел. Той смята, че трябва да има единна браншова организация за всеки бранш, а членството в нея трябва да бъде задължително.

• Кирил Вътев: Най-добре е да има камара на земеделските производители и преработватели

България е единствената държава в Европа, която няма Аграрна камара и не членува в най-големите европейски организации в този сектор.

"Българската действителност в момента показва, липсата на връзка между производство и преработка на селскостопанска продукция с българската аграрна наука. Това е огромен потенциал, който трябва да се разгърне. Липсва синергията, която трябва да има между различните звена в една продуктова верига и между различните сектори“, казва Кирил Вътев.

На 10 март 2023 г. в Аулата на Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“, ще се проведе среща за учредяване на Инициативен комитет, който ще има задача учредяването на Аграрна камара.

 Вътев допълва, че от 30 години се борим за Закон за браншовите организации. Сега слагаме начало на разговорите за осъзнаване нуждата от самоорганизиране.

"България не е остров в морето на пчелния мед. Има изключително много производители. Китай е основният играч, който дефинира правилата, цените и условията, при които ще се продава пчелен мед в световен мащаб“, твърди Румен Милев – председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти в България.

Според пчеларите около 1/3 от продуктите на пазара у нас нямат необходимите качества, защото се смесват с украински и китайски мед, който има по-лоши показатели.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.