20 март е провъзгласен за Международен ден на щастието през 2012 г. от Общото събрание на ООН. Чуем ли “Ден на щастието“ се сещаме за онази малка държава в Хималаите Бутан, който отрича брутния вътрешен продукт като основен показател за развитие и го заменя с брутно национално щастие, като от 1971 г. въвежда официално измерване на индекс на щастието.
“Индексът на щастието има 50 индикатора и 12 отделни измерения на човешкото битие, като започнем от чисто субективни, като физическо и психическо здраве и минем през редови показатели, които изследват своята хармония със света около себе си, каквито са социална подкрепа от най-близкото обкръжение, удовлетвореност от работата, жизнен стандарт, управление на средата и местната общност, много са индикаторите“, казва в ефира на “Нашият ден“ социологът Живко Георгиев, преподавател в специалностите политология и социология на СУ “Св. Климент Охридски“.
По думите му по време на пандемията някои показатели са се влошили, но други са тръгнали нагоре:
“Обществата и хората намират някаква компенсаторика. По време на пандемията, когато всички страдахме от множеството ограничения в нашето всекидневие, нарасна индексът социална подкрепа от близкото обкръжение, хората се почувстваха сплотени поне в микрообщностите си, възрастните хора се оказаха по-щастливи от това, че се сближиха с внуци. Дори финансовото благополучие на българина отбеляза ръст. Щастието е баланс от много неща“.
В “Нашият ден“ той обясни още, че философията на индекса е малко по-глобална. Той подлага на известна ревизия именно този тип ценности, които са валидни за развития свят – превесът на материалното, потребителското общество, това, което наричаме “благополучие“ в европейския смисъл на думата.
“Откакто правим това изследване в България осреднените глобални показатели на Индекса на щастието бележат спад. От 61 средна глобална стойност, който варира между 0 и 100, в последните години отиде под 60. Светът се движи надолу, но България общо-взето се държи стабилно“, посочи още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Защо в света на социалните мрежи "автентичните човешки гласове са все по-важни", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мими Шишкова , носителка на наградата на БХК "Човек на годината" в новата им за 2024 категория "Дигитален будител". На 24 септември 2024 г-н Бойко Борисов казва: "Промяната" ни отдалечи с хиляди километри от Шенген и от..
Преход между различни форми на управление, икономически системи, концепции за света, източници на енергия. Какво губим и какво печелим в процеса на преминаването? Всеки преход ли е труден и може ли да бъде справедлив? Разговор в "Гласът на времето" с Венцеслава Кожухарова от екип "Климат и енергия" към Екологично сдружение "За Земята",..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Георги Станоев, Горна Оряховица: Може ли обещание за дарение или прехвърляне на имот, направено пред близки, да има сила след смъртта на родителя..
На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация – отказ и отнемане на отдаденото разрешение. Гост в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" е доц. д-р Цвета Маркова , първия председател на държавната комисия по сигурността на информацията. Тя е създала от самото начало цялата институция и устройствен правилник за..
На 13 декември в Сатиричен театър "Алеко Константинов" е премиерата на моноспектакъла "Бушон за смяна" от Михаил Тазев. Режисьор Елица Йовчева споделя, че..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" говорихме за Коледния панаир на книгата и най-подходящите подаръци за най-малките читатели...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg