В Босна и Херцеговина гласуват на президентски и парламентарни избори

В Босна и Херцеговина днес се провеждат ключови президентски и парламентарни избори. Вотът в балканската държава е смятан за кръстопът, на който тя ще продължи пътя си към членство в Европейския съюз и интеграция в НАТО или ще тръгне назад, дърпана от етническите си съперничества.

Гласоподавателите на 3,5-милионната страна избират общо 4-има президенти, двама вицепрезиденти, пет парламента и 10 кантонални парламента. Множеството институции са резултат от Дейтънското мирно споразумение, с което бе сложен край на войната между 1992 и 1995 г., която отне живота на 100 000 души. След него Босна и Херцеговина има две съставни части  - Федерацията Босна и Херцеговина (Мюсюлманско-хърватска федерация) и Република Сръбска.

На национално ниво се избира тричленно председателство (бошняк – босненски мюсюлманин, сърбин и хърватин) на Босна и Херцеговина, както и членове на двукамарния парламент.  

В Република Сръбска се гласува за президент, двама вицепрезиденти и парламент.

Мюсюлманско-хърватската федерация избира двукамарен парламент, който ще избере президент и двама вицепрезиденти, както и 10 кантонални парламента.

В изборите участват общо 128 политически субекти, от които 53 политически партии, 36 коалиции и 46 независими кандидати. В изборните листи фигурират имената на над 7000 души, които искат да бъдат част от властта.

Право на глас имат малко над 3 300 000 избиратели – брой, който изглежда съмнителен, тъй като преброяването през 2013 г., показа, че населението на страната е около 3,53 млн., а оценките сочат, че след това то намалява.

Управляващата партия в Република Сръбска - Съюз на независимите социалдемократи на президента Милорад Додик, има убедителна преднина, показа проучване в навечерието на изборите.

Додик се бори за по-голяма автономия и евентуално отцепване на предимно сръбската област, а босненско-хърватският лидер Драган Чович призова за създаване на отделен управляван от хърватите район. Тези въпроси стояха в основата на войната между 1992 и 1995 г.

Само кандидатът на Социалдемократическата партия Денис Бечирович обяви икономиката за един от приоритетите в предизборната си кампания. Настоящата власт в Босна и Херцеговина ще бъде изпратена без напредък към членство в ЕС и НАТО.