Фантазия, която се носи над водата, но не замръзнал образ, а цветове, преливащи един в друг като менящите се настроения и пенливия смях на дете. И водната повърхност се превръща в платно, за да попие виденията на душата.
Ръката на художника може да вае образи върху вода – толкова живи и ярки, колкото върху статива. И само който не се е докоснал до магията на цветовете, не е усетил как го дръпва вълната... навътре и нагоре. Като Анжела Минкова, която неведнъж се е оставяла да бъде завладяна от стихията на древното изкуство ебру.
Ебру е много стара техника, която се заражда в Персия и по Пътя на коприната се настанява в Османската империя, разказва художничката. Ебру означава „водна повърхност” или „лика на водата”. Макар че изглежда необичайно да се рисува върху вода, тази сложна техника е доведена до съвършенство от източните народи. През по-късни години – 17-18 век, това изкуство преминава в Европа. Наричат го „марблинг” или „турска хартия”, защото изображенията наподобяват мраморни повърхности.
Всичко в класическото ебру е натурално – така, като са го правили пионерите на това изкуство преди векове. И днес боите от растителни и минерални пигменти се накапват върху сгъстена със смола дестилирана вода. Четките пък все така се изработват от опашката на стара кобила и се закрепват върху стрък от розов храст.
Някога старите майстори рисували цветя, животни, хора, но най-често лалета и рози. С лалето художниците изразявали любовта си към Всевишния, а с розата – своята привързаност към пророка Мохамед. Днес древното изкуство получава съвременно измерение.
По някакъв начин ебру се доближава до абстрактното изкуство, защото човек никога не знае какво ще се появи и винаги е различно, казва Анжела Минкова. – Просто танц на боите – играем си като децата и създаваме вселени, които достигат до най-скритите кътчета на душата и тя се чувства едно с Бог. Аз използвам класическа техника и това допринася за подобно магическо присъствие, защото всичко се влияе от всичко – от въздуха, от температурата, от някакви странни неща, които все още не познаваме, от настроението. И понякога се получават великолепни работи, друг път не толкова, но винаги е невероятно.
Ебру е мимолетно изкуство, за което остава само споменът върху хартия, но не и творбата в целия й блясък. Но Анжела Минкова не се натъжава и цитира стара мъдрост – „Хвани мига и той ще ти се отблагодари”. Ала стига да не поискаш да го притежаваш, – допълва тя. Заниманието с ебру е начин да се докоснем до мимолетността на всичко, да се слеем с това, което правим на момента, и да медитираме, казва още художничката. Според нея не е необходимо да се пристъпва с конкретна идея. Достатъчно е да се оставим на емоциите и на моментната си психическа нагласа. Като игра.
Анжела Минкова има академично образование и множество изложби у нас и в чужбина. Казва, че ебру е новата й любов и като всяка любов тя е много капризна, изискваща, но и даваща. И тъй като е на любовна вълна, художничката се е заела със задачата да сътвори първата по рода си „Книга за похвали и оплаквания от любовта”. А това означава:
Как любовните преживявания се трансформират в изкуство, което не е достъпно за повечето хора. Те обикновено смятат, че щом една любовна любовна история свърши, тя най-вероятно си отива при другите. А моето преживяване не е такова - според мен никой не може да притежава никого. И все пак най-истинският начин да „притежаваш” някого е да го претвориш. Само тогава той става на друга територия, преминавайки от територията на реалността в територията на изкуството. Тогава обаче няма думата и доста често се сърди.
Ако и вас желанието да направите първата си рисунка върху вода ви е докоснало, можете да се обърнете за помощ към Анжела Минкова и нейната „водна лаборатория” в столичното читалище „Г. С. Раковски”.
Снимки: личен архив на Анжела МинковаАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..