8 - Зенон от Елеа -

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Когато кажа, че днес ще говорим за философа Зенон от Елеа, някой веднага ще заспори с мен дали можем да смятаме древните гърци, независимо колко велики мислители са те, за европейци в същинския смисъл на думата.
{audio}
Да, наистина, по времето, когато Зенон се ражда, 490-та година пр. н. е., огромната част от днешна Европа живее като парче неприветлива география, позната само на местните жители и няма нищо общо с мисловната и духовна територия, естествен център на световната цивилизация, както по навик я възприемаме сега. Но точно пък с древните гърци започва всичко…..Те колонизират част от днешните европейски територии и дават име на континента, име, което произхожда от мита за красивата девойка Европа, похитена от ненаситния за секс Зевс, приел формата на бик. И пак с древните гърци, след тъй наречените „тъмни векове”, това европейско „всичко” продължава във времето, наречено Ренесанс, което възкресява Платон и Аристотел, Питагор и Архимед, Омир и Еврипид. И Зенон от Елеа, разбира се, заедно с всички останали.

Откъс от Химн на Зевс

През пети век преди новата ера Елеа е гръцки град в Югозападна Италия, център на тъй наречената елейска философска школа. Основните нейни представители са Ксенофан, Парменид и Зенон. Общото между тях е, че не се занимават с конкретни въпроси от естествознанието, както повечето философи тогава, а развиват направлението, което по-късно Аристотел нарича онтология и обяснява, че тя е „наука за биващото като биващо”. С други думи, онтологията е наука за началата на всичко съществуващо и неговите основни принципи. Философите от елейската школа се придържат към възгледа за единството, а не многообразието на света и разглеждат наблюдаваните различия като привидни. Според Ксенофан например вечното, несътворимо и неунищожимо начало на света, неговата основна субстанция, е Бог. Оттам и известният принцип на монотеизма, защитаван от елеатите.

За да го кажа съвсем разбираемо, елейската школа, особено вече Парменид и Зенон, отхвърлят категорично тезата, която се съдържа в прочутото твърдение на Хераклит от Ефес, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, защото днес реката не е същата, каквато е била вчера, тоест, че всичко постоянно се променя. Напротив – според Парменид битието не е породено, не възниква и не се подчинява на смъртта. Всичкото е цяло, то е безкрайно, неподвижно и еднородно. Не е съществувало в миналото, няма да съществува в бъдеще – всичкото е сега. „Битието е ограничено от всички страни и може да се сравни с масата на едно добре закръглено кълбо, което във всички посоки е еднакво заоблено” – казва Парменид в своята книга „За природата”. Смята се, че тази основна негова теза и начинът, по който тя е развита, до голяма степен съдържа в зародиш цялата по-късна европейска метафизична традиция.

Антична гръцка музика

Зенон е роден в Елея в началото на пети век преди новата ера. За живота му има твърде малко сведения, книгите му също не са запазени, затова за него и идеите му научаваме от други антични автори. Не знаем много важни неща за философа, но знаем например, че е бил длъгнест, доколкото високият му ръст е специално споменат от Платон в диалога „Парменид”.

Противоречиви са обаче информациите относно това дали Зенон през живота си изобщо е посетил Атина или не. Колко книги е написал. Имал ли е собствена школа и кои са били неговите ученици. Противоречия има и по отношение на неговата смърт, но всички източници са единодушни относно доблестната му гражданска позиция. Разказва се, че в зряла възраст Зенон опитва да свали от власт Неарх, тирана на Елеа. Заловен и подложен на разпит да издаде останалите заговорници, той изброява имената на всички най-приближени хора на самия тиран. Когато Неарх го пита – има ли още, отвръща, че ще му каже на ухо, само на него лично. А щом се навежда, Зенон захапва ухото му и го пуска чак, след като стражата го съсича.

Според други източници обаче на въпроса „има ли още” Зенон се обърнал към Неарх с думите – „ти си злодеят на града”, след което отхапал и изплюл езика си в краката на тирана. Засрамени от тази сцена и от думите му към тях, че са малодушни, гражданите на Елея се нахвърлили и убили Неарх с камъни.

Антична гръцка музика

Зенон е ученик на Парменид. Били са толкова близки, та дори се твърди, че старият философ е осиновил младия. Според нашите разбирания това може и да изглежда странно, дори перверзно поведение, като се има предвид, че в същото време двамата са и любовници. Но то е съвсем в реда на нещата според гръцката традиция от онова време и заради него у човека Зенон не бива да се подозират чувство на вина, фройдистки комплекси или каквито и да било подобни обяснения за парадоксалната философия на мислителя Зенон.

А апориите, тоест, парадоксите на Зенон, са наистина уникални. Ахил – твърди той - колкото и бърз бегач да е, не може да надбяга една обикновена костенурка, която има, макар и лека преднина. И го твърди не просто убедено, но, поне математически, и много убедително. Защото всеки път, щом Ахил достигне мястото, където костенурката е била преди малко, тя вече се е придвижила малко по-напред, а когато той стигне и до това място, тя е мръднала още малко - така до безкрай.

Стрелата, която виждаме да лети, всъщност не се движи изобщо – изненадва ни отново философът. Това е така, защото във всеки отделен момент тя се намира някъде, а да бъде нещо някъде някога, означава, че то е в покой в онзи момент. А ето как Аристотел описва дихотомията на Зенон: "Няма движение, защото това, което се движи, трябва да достигне средата на пътя, преди да пристигне в неговия край." И като продължим по този път на разсъждения, виждаме, че преди средата пък трябва да достигнем четвъртинката, преди това една осма…..тоест, да го кажа изведнъж и направо - всъщност никога не можем не само да стигнем до края на кой да е път, но и никога не можем да тръгнем по него.

Началото на Песента на Сейкилос

Сигурно тази философия ви се струва голям майтап, нали. Освен, разбира се, ако не ви се струва изключително голяма глупост. Но ето как в наши дни, когато, заради своеволията на квантовата физика древните парадокси изглеждат невинни като агънца, философът Бертран Ръсел връща Зенон в играта. Всъщност, правилно е да се каже, че връща в играта нас, случайните наблюдатели, защото самият Зенон никога не е напускал терена на голямата философия.

„Една от най-забележителните жертви на неспособността на потомството за справедливо отсъждане е Зенон от Елеа – казва Ръсел. Макар да измисля четири аргумента, всичките те несъизмеримо изтънчени и дълбоки, огромното мнозинство по-сетнешни философи го определят просто като остроумен жонгльор, а всички негови аргументи - като софизми. След две хиляди години непрекъснато отричане, тези софизми бяха изложени наново, и станаха основа на истински математически ренесанс....."

Дали Бертран Ръсел сам се е сетил за тази защита на Зенон или някой му е ударил шамар, за да го подтикне? Разказва се, че веднъж, докато Зенон обяснявал на учениците си тезата за невъзможното движение, един от тях станал и демонстративно се разходил наоколо. Учителят кротко го изчакал да седне и мълчаливо му забърсал един шамар. Тази типично философска случка, макар да прилича повече на история от дзен будизма, за мен е доказателство, че европейското мислене по времето, когато Европа, както смятат някои, на практика не съществува, също има своите високи върхове.

Всъщност, философията на Зенон до голяма степен е подчинена на идеята да развие и докаже умозрителните тези на учителя си Парменид. За целта той използва изкуството „на диалога и спора”, а основният му похват е „доказване чрез отричане”, REDUCTIO AD ABSURDUM или с други думи - диалектиката, метод, който по-късно самият Сократ довежда до съвършенство. Но не случайно Аристотел определя именно Зенон като основоположник на диалектиката, която изследва триадата „теза-антитеза-синтеза”. Нейното развитие може да се проследи в европейската и световната философия вече 25 века, до самите наши дни.

Споделете

8 - Зенон от Елеа

Споделете

"Добро утро, Ден" с хореографа Николай Серафимов

Живко Петров в "Добро утро, ден!"

Инж. Минко Кръстев в "Добро утро, Ден"

Архивистите отбелязват професионалния си празник

"Добро утро, ден" със Славка Щерева

За Радио Пловдив

Програми

Още