Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Този път в своята реч президентът Плевнелиев е по-кратък, по-лаконичен, по-добре структурирано е неговото изказване. Що се отнася до консенсуса между политическите партии, тук особеното е, че това не е консенсус, който тези партии са постигнали в комуникация помежду си, а бих казала, че и това е невъзможно да бъде направено. Този консенсус е констатиран от президента тогава, когато той е разговарял по всички тези теми. Това е специфична роля, която българският президент за първи път се опитва да играе. Това каза анализаторът Румяна Коларова в предаването "12+3".
По всички ключови теми в българската политиката принципна разлика в позициите на партиите няма, защото няма как да има, но когато тези теми се обсъждат, партиите изглеждат като взаимно изключващи се. Това е доста опасна роля, която президентът се опитва да играе, защото той се опитва да им каже, че когато говорят с него, всички казват едно и също нещо, все едно взаимно се отричат и създават в хората впечатление, че няма никакво съгласие между тях. Положителното за президента е, че по този начин – публично оповестявайки ги, той ангажира партиите и им посочва какво са поели като ангажимент към него и ще се види до каква степен ще ги следват в публичните си изявления. Той може да ги критикува вече постоянно в публичните им изяви.
Според Коларова обаче президентът сам си е заложил два капана с речта си:
Освен обзора на темите, по които има съгласие, за да внесе и конкретност, и акценти, той ясно отразява свои позиции, които някъде се разминават с някои партии и свои приоритети, които в никакъв случай не са общоприети, защото това са приоритети, свързани с решенията, които се търсят на очертаните проблеми. Когато той заявява свои позиции, той може да стане обект на активна критика. До този момент това нито един президент не го е направил.
