Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Танцът във всички времена е вид развлечение, той съществува за удоволствие на играещите или наблюдаващите. Конкретната епоха придава външен образ и характерен жест в зависимост от естетическите норми, идеалите за красота и социалните порядки. В ренесансовия танц пространствените фигури и симетрията изобразяват движението на небесните тела. Хореографският замисъл е тази небесна хармония да се пренесе в малък мащаб на земята така, че все едно се наблюдава отгоре. Затова и у танцуващите се създава усещането, че те показват своите движения на Твореца. Именно той е първият хореограф. Той поставя балетния спектакъл на Вселената. Тези чувства и мисли владеят сърцата и съзнанието на ренесансовите хора и заради тях те се стремят към съвършенство. Танцът предава духът на времето. Първите бални танци се появяват в ранния Ренесанс в парадните зали на европейските дворци. Можем да си представим колко тържествена, а може би помпозна, изглежда подобна картина! Осанката, облеклото и погледът на дамите и кавалерите са особено важни и показателни елементи от целия танц, двойките се придвижват в пространството в много бавно темпо, като в определени моменти техният царствен ход е нарушен от приветствия, поклони и реверанси. Ренесансът създава граница между селския и дворцовия танц. И двата се изпълняват за удоволствие, но за да показваш уменията си сред знатните кръгове, трябва да тренираш танцовите стъпки и маниери. В същото време на дворцовите забави след официалната част с часове се играят народни танци и на тях се включват всички присъстващи.
