Според доста обстоен анализ на "Файненшъл таймс" политическото напрежение и високите цени на "Газпром" предполагат, че Москва вече не държи всички газови карти. Финансовата медия коментира способността на Европа и в частност България да намалят тяхната зависимост от руски природен газ.
Нощната смяна на фирма "Агрополихим", най-големият завод за торове в България, получи факс в 04:30 ч. на 6-и януари 2009-а година с предупреждение за незабавно прекъсване на доставките на природен газ. Инженерите в българската компания поискаха още четири часа, тъй като спиране на производствените мощности на взривоопасни химикали щеше да доведе до унищожаване на жизненоважно заводско оборудване, коментира за "Файненшъл таймс" Филип Ромбаут, изпълнителен директор на "Агрополихим".
България беше една от най-силно засегнатите страни от спирането на руските доставки на природен газ в началото на 2009-а година на фона на доста тежката зима. Според "Файненшъл таймс" в рамките на часове бяха разпродадени всички видове електрически нагревателни уреди, хората в много части на Балканите трябваше да се върна към отопление с дървесина. В София треперещи от студ африкански маймуни в зоологическата градина бяха спасени чрез кофи с билков чай, смесен с лимон и мед.
Днес на България отново се гледа като на изключително уязвима, ако политическото напрежение около Украйна доведе до нова енергийна криза през зимата, посочва водещото финансово издание.
Според него най-дълбоките икономически белези от съкращенията на доставките на руски природен газ през 2006-а и през 2009-а година са били оставени в Източна Европа и на пръв поглед Старият континент изглежда се намира пред подобна опасност и през тази година с оглед привидно непоклатимата европейска зависимост от "Газпром", който е газовият монополист на Москва. "Файненшъл таймс" съобщава, че вносът в Европа на природен газ от Русия е нараснал през последната година с 16%, достигайки рекорден връх. Като цяло "Газпром" доставя около 30% от природния газ в Европа, но в много източноевропейски държави, в т.ч. и в България, зависимостта е по-близо до 100%.
Половината от вноса на руски газ минава през Украйна и това прави властите в Киев потенциален заложник на руско-европейската политика. През юни "Газпром" спря продажбите на газ за Киев с оглед спорове по доставните цени и това засили страховете, че Украйна ще бъде принудена да "източва" транзитен руски газ за ЕС, ако доставките не бъдат възобновени до наближаващата зима. Москва също така "затяга примката" около Киев чрез предотвратяване на т.нар. "обратно подаване", или реекспорт на руски газ от ЕС обратно към Украйна.
"Файненшъл таймс" отбелязва, че има повишение на надеждите за постигане на споразумение за възобновяване на доставките на газ за Киев на предстоящите през следващата седмица преговори в Берлин с участието на дипломати от ЕС, Русия и Украйна. Но дори ако тогава има сделка, повечето правителства от Източна Европа едва ли трябва да се успокоят, предупреждава изданието.
Първата линия на ЕС за отбрана се крие в много по-високите резерви от природен газ, отколкото тези през 2009-а година, тъй като страните - членки започнаха да се запасяват силно от пролетта насам. Газовите хранилища са вече 93 на сто пълни, в случай че Русия отново врътне кранчето. С оглед на предишната криза Унгария вече разшири подземните си хранилища до 6,2 милиарда кубически метра природен газ за посрещане на годишна консумация от 10,2 милиарда кубически метра, като в момента има запаси от 4,2 милиарда. Чешката република е попълнила запасите си с 3,3 милиарда кубически метра - комфортен запас с оглед годишно потребление от 7,5 милиарда, се посочва в анализа на вестника.
С цени на петрол, вече доста под 90 долара за барел, ЕС е все по-уверен, че Москва няма желание за каквото и да е намаляване на продажбите на природен газ, тъй като рискува все повече нейни европейски клиенти да преминат от потребление на природен газ към други горива. "Файненшъл таймс" посочва като пример именно българската компания "Агрополихим" и нейния шеф, който иска през следващата година фирмата да премине от газ към осигуряване на гориво посредством биомаса от слама и дървесни стърготини. Подобен ход обаче би бил от голямо значение за "Газпром", тъй като "Агрополихим" и другата аналогична българска компания "Неохим" съвместно консумират около 25 на сто от целия доставян за България руски природен газ, се посочва в анализа.
Подобна е историята и в Полша, където компанията Grupa Azoty (най-големия потребител на газ в страната) също се стреми да прекъсне зависимостта си от Русия. Grupa Azoty консумира 15 на сто от годишния внос на газ в Полша, но вече обяви, че до 2016-а година ще успее да осигури 2,3 милиарда кубически метра природен газ от неруски източници, посочва пред "Файненшъл таймс" изпълнителният директор на компанията Павел Ярчевски.
Увереността на Ярчевски се базира отчасти на очакваните дълбоки структурни промени в ЕС, известни като Европеския енергиен съюз. Страните от ЕС вече изграждат основна инфраструктура под формата на терминали за внос на втечнен природен газ и на трансграничните газопроводи. Напредъкът по този ключов план обаче изглежда агонизиращо бавен, като преди дни кредитната агенция "Фич" посочи, че не очаква Европа да намали зависимостта си от Русия най-малко за следващото десетилетие и дори за много по-дълъг период.
Според анализа на "Файненшъл таймс" големите западноевропейски страни са в най-малък риск, тъй като те имат по-голямо разнообразие (диверсификация) на газовите доставки от Русия и вече разполагат с големи пристанища за втечнен природен газ, като доставят газ от Норвегия, Алжир и от други места. Германия пък разполага с газопровода "Северен поток" директно от Русия, който е малко вероятно да има проблеми, тъй като не минава през Украйна. От западните държави най-уязвима изглежда Италия, която би изпаднал в сериозна беда, ако настъпят едновременни сътресения около газовите й доставки от Русия и от Либия.
Шефовете на българската компания "Агрополихим" и полската Grupa Azoty посочиха пред "Файненшъл таймс", че ще се опитат да разнообразят източниците на горива далеч от Русия с оглед високите газови цени на "Газпром" и несигурността на доставките. Изданието посочва, че "Газпром" не може да бъде открит за коментар.
Ромбаут от "Агрополихим" посочи, че той се отказва от руския природен газ поради финансови причини, тъй като руските цени са далеч по-високи от тези в европейските центрове като "Зеебрюге", където природният газ се търгуват на свободния пазар.
Аз съм бизнесмен... Това е икономика. Ако имах една и съща цена на природния газ и на биомасата, нямаше да използва биомаса като източник на гориво, каза той за "Файненшъл таймс".
Изданието цитира и Илиян Василев, енергиен анализатор и бивш посланик на България в Москва, според когото високите цени на Русия осакатяват конкурентоспособността на централноевропейските индустрии като химическата, металургията и отоплителната индустрия.
Василев също така посочва, че "Газпром" помага да убие собствените си клиенти чрез високи цени на доставяния природен газ, тъй като спомага за ускоряване на процеса на деиндустриализация. Трябва да се има предвид, че вносът на природен газ в България вече падна до 2,7 милиарда кубически метра годишно от 6,7 милиарда през 1989-а година - последната година на комунистическото управление в страната, съобщава "Файненшъл таймс".
Според Илиян Василев всяко евентуално решение на Русия да намали доставките на газ тази зима ще зависи от политическите фактори в Москва.
Ирационалността на президента Владимир Путин има своите граници и тези граници се определят от чувството му за това какво е необходимо, за да оцелее в хватката на руските олигарси, казва той, допълвайки, че Русия има силно желание да избегне каквито и да било сътресения, които биха принудили ЕС да използва други източници на горива.
Дори ако газовите доставки бъдат прекъснати, не очаквам това да продължи задълго, тъй като Москва е наясно, че с подобен ход може да доведе до радикални тенденции на диверсификация в ЕС, които Русия няма да бъде в състояние да контролира, казва Василев.
От своя страна европейският енергиен пратеник на чешкото правителство Вацлав Бартушек предупреди, че Путин може да разбере, че няма връщане назад:
Смяната на източниците на гориво не е лесен процес, би било скъпо и ще отнеме известно време. Но веднъж направена, много клиенти не биха се върнали към природния газ, дори ако цялата газова индустрия ги моли на колене, допълни той пред "Файненшъл таймс".
